Решение № 1456 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2013 г.

Решение № 1456 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилиян Димитров Иванов, от гр. Костинброд, против решение № 276 от 18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 9/2013 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР -София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Емилиян Димитров Иванов против заповед № 1687/17.12.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР -София, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно правилото на чл. 246, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, а именно директорът на ОД на МВР София. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на обобщената справка и становището, изготвени от дисциплинарно наказващия орган. Правилно съдът се е позовал на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, съгласно което мотивите могат да бъдат изложени и в документите, съпровождащи издаването на акта, което позволява на страната своевременно да се запознае с тях и да организира защитата си. В случая това е сторено с обобщената справка и становището, на които дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал в оспорената заповед и с които дисциплинарно отговорното лице е запознато. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, са неоснователни. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От последните е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, а именно, че служителят може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, което е удостоверено с подписа на жалбоподателя. Ето защо доводите в касационната жалба, че Иванов не е запознат с правата му в дисциплинарното производство, са неоснователни. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 19.11.2012 г., както и с правата му по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР - да даде допълнителни обяснения и възражения, което същият е удостоверил с подписа си (стр. 106 от делото). Следователно доводът в касационната жалба, че жалбоподателят не е запознат с обобщената справка, е неоснователен. Дали е изготвена официална покана за запознаването на Емилиян Иванов с обобщената справка е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед, след като същият е запознат с обобщената справка и правата му, регламентирани в закона. На 20.11.2012 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 13.11.2012 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно-наказващия орган е запознат, видно от поставената резолюция. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Твърденията в касационната жалба, че в обобщената справка не са посочени дисциплинарните нарушения, времето и мястото на извършване, са неоснователни. В обобщената справка подробно са описани нарушенията на служителя, времето и мястото на извършването им, доказателствата, които ги потвърждават и нормите, които са нарушени. Фактът, че служителят не е запознат със справката, изготвена преди образуване на дисциплинарното производство, не обосновава допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като тази справка е изготвена извън рамките на дисциплинарното производство и е послужила като основание за образуването му, поради което за дисциплинарно разследващия орган не е имало законово задължение да запознае служителя със същата. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Доводите на касатора, че пътно-транспортното произшествие е в резултат на техническа неизправност на автомобила е недоказан. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че автомобила е бил неизправен или внезапно е възникнала повреда, довела до пътно-транспортното произшествие. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при управление на МПС Емилиян Иванов удря два правилно паркирани автомобила, напуска местопроизшествието и се укрива. Сигналът за произшествието е подаден в МВР от собствениците на паркираните автомобили, които твърдят, че водачът е бил в явно нетрезво състояние, бил агресивен и се опитал да подкара автомобила срещу Язикова, но спътникът му го спрял. Последната не отрича, че е дърпала и удряла жалбоподателя. Служителят бил издирван от органите на МВР, но не бил открит. На следващият ден около 9.30 ч. същият отишъл в РУП -Костинброд, при което му е направена проба за алкохол, която била отрицателна. От изложеното следва, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми полицията за участието си в станалото ПТП, с което е нарушил нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от Закона за движението по пътищата. Бягството от местопроизшествието, укриването от органите на МВР и обясненията на непосредствените очевидци на произшествието недвусмислено сочат, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол. От обясненията на Симеон Йорданов и Венцислав Йорданов не може да се направи извод, че Иванов не е употребил алкохол, тъй като първият сочи, че се е видял с Иванов около 21. 00 ч. и докато били заедно жалбоподателят не е пил, а вторият се е срещнал с Иванов за около 5 минути. Освен това Симеон Йорданов е предоставил автомобила на Иванов и ако същият даде показания, че е предоставил автомобила си на водач, който е употребил алкохол, то същият носи административно-наказателна отговорност за това. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижът на службата, като деянията му са станали известни на гражданите и на служителите на МВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че жалбоподателят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд София - област е постановил решение съответно на материалния закон. Доводите в касационната жалба, че посочената в административния акт заповед № Iз 2013/8.11.2006 г., с която е одобрен Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не съществува и това не се дължи на очевидна фактическа грешка, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заповедта, с която е утвърден етичния кодекс е № Iз 2013/8.11.2006 г., поради което явно е налице очевидна фактическа грешка при изписване на една от цифрите от номера на заповедта. Релевантният факт за правилността на административния акт е, че Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е утвърден от компетентен орган и по предвидения за това в закона ред. Неоснователни са и твърденията, че служителят не е запознат с етичния кодекс. По делото е приложен протокол, подписан от жалбоподателя, видно от който същият е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, а изводите за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Емилиян Димитров Иванов да заплати на Областна дирекция на МВР София сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,