Решение № 3340 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. Георгиева от гр. Димитровград , подадена чрез пълномощника й адв. Д. Попов, против Решение 678/14.08.2023 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело 1093/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/4321#2/20.10.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Хасково е АУПДВ 01-6500/4321#2/20.10.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 7, пар. 1 и пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, б. а) от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г./наредбата) е прекратен ангажиментът на В. Георгиева по мярка 11 Биологично земеделие и е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане за кампании 2020 г. и 2021 г. в размер на 4 118.95 лв. с лихва за забава от момента на изтичане на срока за доброволно плащане. Фактическото основание, посочено в акта е неподаване на заявление за плащане по чл. 6, ал. 2 от наредбата за кампания 2022 г. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е в законово предвидената писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. по т. 4 фактически и правни основания. Изводът си за материална законосъобразност на АУПДВ съдът е обосновал изключително подробно с установените от него факти. Правилно е разграничил спорните такива от безспорните. Безспорно е, че на 27.04.2020 г. жалбоподателката подава общо заявление за подпомагане, а на 14.05.2020 г. и заявление за подпомагане за 2020 г., форма за физически лица, регистрирано с УИН 26.27.0520/00840, с приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, направление "Биологично растениевъдство", представляващо едновременно заявление за подпомагане и заявление за плащане. С уведомително писмо (УП) изх. 02-260-6500/8251/26.12.2020 г. тя е уведомена, че е одобрена за участие по направление "Биологично растениевъдство" във връзка с подаденото заявление УИН 26.27.0520/00840, както и че с поемането на 5-годишен ангажимент се задължава да изпълни описаните изисквания. Първото посочено такова изискване е да подава заявление за подпомагане за всяка година до изтичането на многогодишния ангажимент. Писмото е получено на 12.01.2021 г. видно от приложеното известие за доставяне, представено и прието по делото в оригинал. Съдебно графологичната експертиза потвърждава получаването му лично от В. Георгиева. По подадените заявления за 2020 г. и 2021 г. на В. Георгиева са изплатени суми в общ размер 4 118.95 лв. За 2022 г. не е подадено заявление за подпомагане. УП за откриване на производството по издаването на оспорения административен акт 01-6500/4321/08.08.2022 г. е редовно връчено лично на адресата на 18.08.2022 г. На 02.09.2022 г. Георгиева подава възражение, заведено с вх. 01-6500/4321#1/02.09.2022 г. В същото потвърждава, че за 2022 г. не е подала заявление за плащане, но за изминалия период 2020 г. и 2021 г. направлението по мярка 11 според нея е спазено. Твърди, че е прехвърлила стопанството си на друг земеделски стопанин, тъй като е прекратила регистрацията си като земеделски стопанин на 22.02.2022 г. Доказателства за прехвърляне на стопанството по реда на глава пета от Наредба 4/2015 г. не са представени по делото. Не се твърди подаване на заявление по чл. 19а от наредбата за прекратяване на поет многогодишен ангажимент. Тезата на касатора е за наличието на хипотезата, регламентирана в чл. 7, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г., според който задължението за възстановяване, посочено в пар. 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Твърди, че е подадено заявление за подпомагане през 2017 г. и УП с изх. 01-6500/2542/24.04.2018 г. във връзка с това заявление не е редовно връчено, поради което при последващото кандидатстване през 2020 г. тя не е била наясно дали подава заявление за плащане във връзка с поет ангажимент през 2017 г. или заявление за нов многогодишен ангажимент. Поетият през 2017 г. многогодишен ангажимент е изтекъл през 2021 г. и за 2022 г. не е налице задължение за подаване на заявление. Изводите на първостепенния съд за това, че възраженията на жалбоподателката не се подкрепят от доказателствата по делото, са правилни и подробно обосновани. От съдържанието на УП с изх. 02-260-6500/8251/26.12.2020 г. е ясно, че Георгиева е одобрена за участие по направление "Биологично растениевъдство" във връзка с подаденото заявление УИН 26.27.0520/00840, както и че с поемането на 5-годишен ангажимент се задължава да изпълни описаните изисквания. Видно от подаденото възражение срещу УП за откриване на производството по издаване на АУПДВ тя е била наясно с това, че е поела именно през 2020 г. многогодишен ангажимент. Обстоятелството, че през 2018 г. и 2019 г. не е подавала заявления за плащане във връзка с подаденото заявление за подпомагане през 2017 г. потвърждават наличието на знание у земеделския производител, че няма поет ангажимент през 2017 г. Не е налице одобрение за подпомагане по подаденото заявление през 2017 г. Обстоятелството, че УП с изх. 01-6500/2542/24.04.2018 г., според което жалбоподателката не е одобрена за подпомагане поради недостиг на средства, не е редовно връчено, не налага извод за това, че плащанията през 2022 г., подлежащи на възстановяване, са извършени поради грешка на компетентния орган или друг орган и тази грешка не е била очевидна за бенефициера по смисъла на чл. 7, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 г. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение