Решение № 9826 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 536/2013 г.

Решение № 9826 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 536/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Палас - 27" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 2635/3.12.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2765/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 161202230/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 933 от 30.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП (сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"). В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на постановените решения на СЕС по дела С-19/2012 г. и С-549/12 г., както и на установената практика на ВАС. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА и същият да бъде отменен, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозирано писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161202230/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 933/30.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 82, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС на ревизираното дружество е начислен ДДС в размер на 16 891.28 лв. и е начислена законна лихва в размер на 2122.36 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Палас-27" ЕООД срещу РА. Подробно е обсъдил становищата на страните, събрания писмен доказателствен материал и е приел, че не е налице спор по фактите, като единственият спорен момент е по приложението на материалния закон. Приел е за установено, че с нот. акт № ххх/2.10.2009 г., том VII, рег. № 7322, н. д. № 1018/2009 г., "Тивамекс и ко" АД е учредило в полза на "Палас - 27" ЕООД право на строеж върху подробно изброени обекти в обществено жилищен комплекс, като вместо заплащане на парична сума за учредените и прехвърлени права на строеж и право на собственост върху обектите, "Палас - 27" ЕООД се задължава за своя сметка, със свои сили и средства да проектира, построи, реконструира и надстрои изцяло обществено-жилищния комплекс, както и инфраструктурата около него, съобразно одобрените проекти или последващо тяхно изменение, да въведе сградата в експлоатация и да предаде на "Тивамекс и ко" АД обектите, за които си запазва правото на строеж и правото на собственост. По повод тази доставка учредителят - прехвърлител е издал фактура № 1000000089/2.10.2009 г. с предмет "учредяване право на строеж съгласно НА № 199/2.10.2009 г.", по която като получател е вписан "Палас 27" ЕООД, а стойността е определена на 1 189 082.76 лв. Съдът е споделил изводите на органите по приходите, че предвид правилото на чл. 130, ал. 3 ЗДДС, тази сума се смята като получена от "Палас 27" ЕООД като авансово плащане по втората доставка, която самото то ще извърши - изпълнението на СМР. В тази връзка съдът е приел за законосъобразен извода на органите по приходите, че доколкото посочената сума надвишава визирания в чл. 96, ал. 1 ЗДДС праг за задължителна регистрация, то "Палас 27" ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.11.2009 г., съобразно предвижданията на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. По-нататък в мотивите на обжалваното решение административният съд е обсъдил като неоснователно възражението на жалбоподателя, за незаконосъобразност на РА поради противоречие с разпоредбите на чл. 63, 65, 73 и 80 от директива 2006/112 на Съвета, като е посочил, че органът по приходите е начислил допълнително ДДС само върху доставката по фактура № 1000000001 от 25.02.2011 г. с предмет - продажба на недвижим имот съгласно НА № 157/25.02.2011 г. З ада приеме горното, съдът е намерил, че за тази доставка важи общото правило на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, а именно, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, т. е. в случая данъчното събитие е възникнало на датата на подписване на нот. акт. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, а и конкретни такива в касационната жалба не се твърдят. Фактите по делото са точно установени от съда и въз основа на тях са направени законосъобразни изводи. Правилно е осъщественото от съда определяне на момента, в който е следвало дружеството да се регистрира по ЗДДС, както и относно допълнително начисления данък. В тази връзка, като е приел, че от органите по приходите са спазени приложимите правни норми на чл. 102, ал. 3 във вр. чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, съдът е приложил правилно закона и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС данъчно задълженото лице с облагаем оборот над 50 хил. лева е задължено в съответния срок да се регистрира, като по силата на ал. 4 и авансовите плащания се включват в общия размер. Поради това правилно е направен извода, че жалбоподателят е следвало да се регистрира по ЗДДС към 14.11.2009 г. при достигнат праг на оборота към 2.10.2009 г. Доколкото се оспорва специфичния случай на доставка по чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, то възраженията на касатора за неправилна преценка от страна на първостепенния съд в горната насока са неоснователни и с оглед приетото с решение по дело С-549/2011 г. на СЕС. Според Съда на Европейския съюз е решил, че членове 63 и 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство, когато в полза на дружеството е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени представляващи недвижима собственост обекти в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж, тези разпоредби допускат данъкът върху добавената стойност за строителните услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, тоест преди предоставянето на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което в частност и разглежданите услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение. Като съобрази направеното тълкуване на посочените разпоредби, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай учреденото право на строеж от "Тивамекс и Ко" АД на ревизираното дружество е юридически факт, който има за последица освен настъпването на данъчното събитие за сделката по учредяване на суперфиция, така също и получаване на авансово плащане от доставчика на насрещната строителна услуга, с произтичащата от това последица съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, изискуемост на данъка за размера на плащането и произтичащото задължение за получилия това плащане да го начисли. В решението на Съда на Европейския съюз по дело С-549/11, т. 36 е казано, че принципът на равно третиране изисква чл. 65 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че е приложим и когато авансовото плащане е извършено в натура, щом са изпълнени следните условия - всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни, и стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане, както и стойността на това авансово плащане да може да има парично изражение. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, условията, за да се квалифицира учреденото право на строеж като авансово плащане за бъдещата доставка на строителна услуга, са изпълнени. По подробни мотиви в тази насока, както и относно начина на определяне на данъчната основа (който в случая не е предмет на спор, тъй като същата съответства на определената цена на правото на строеж по н. а.), са изложени в решението на Върховния административен съд с № 5047 от 10.04.2013 г., по адм. д. № 8747/2010 г. Въз основа на всичко изложено, правилно административният съд е споделил извода на органите по приходите, че "Палас 27" ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС към 14.11.2009 г. включително. Предвид предписанията на чл. 102 ЗДДС, правилно е потвърден и РА досежно извършеното допълнително начисляване на ДДС в размер на 16 891.28 лв. по повод осъществена от "Палас 27" ЕООД доставка по продажба на недвижим имот, документирана с издадената от същото дружество фактура от 25.02.2011 г. на стойност 101 347.70 лв. с получатели - физически лица. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като е отхвърлил жалбата на "Палас - 27" ЕООД срещу процесния РА, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на процеса, на ответникът по касация не следва да бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение, тъй като с обжалвания акт това е сторено в предвидените размери от чл. 161, ал. 1 ДОПК Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,