Решение № 4007 от 12.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Сандански (ОбС Сандански), гр. Сандански, представляван от председателя Я. Ангелов, против Решение 657/18.04.2022 год. по адм. дело 935/2021 год. по описа на Административен съд Благоевград. Заявено е твърдение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че оспореното решение на общинския съвет е издадено при условията на чл. 73 от АПК, а именно при неотложни случаи, в която връзка е постановено и предварително изпълнение на акта с цел предотвратяване/преустановяване на нарушения, свързани с обществения ред, и за осигуряване живота и здравето на гражданите, осигуряване на качествен автобусен превоз на жителите на общината, както и обезпечаване на пълноценния транспорт на територията на Община Сандански, и намаляване трафика през централната градска част. Заявено е също твърдение, че първоначалната жалба срещу акта е била недопустима и нередовна, тъй като оспорващото дружество Автогара Сандански ООД няма правен интерес от оспорването на решението на ОбС Сандански в частта извън точка 3 от него, а в жалбата му не се съдържат факти и обстоятелства, съответстващи на оспорване на общ административен акт. Оспорва се извода на съда за немотивираност на административния акт. По изложените съображения е заявено искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и разноски за първата инстанция в размер на 430 (четиристотин и тридесет) лева. Ответникът Автогара Сандански ООД, със седалище гр. Сандански, представлявано от управителя И. Геренска, чрез процесуалния си представител адв. Е. Попова от Адвокатска колегия Благоевград, в писмен отговор на касационната жалба и допълнително представено писмено становище оспорва същата като излага твърдение, че правилно е прието от съда неспазане на процедурата по издаване на общ административен акт, както и липса на обстоятелствата по чл. 73 от АПК. Оспорва се и твърдението на касатора за липса на правен интерес от страна на дружеството да оспори решението на ОбС Сандански, като се излагат конкретни доводи за наличието на такъв. С оглед на това формулира искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът ЕТ Р. Р. Пачов, със седалище [населено място], Общ. Сандански, представлявано от физическото лице търговец Р. Пачов, чрез представител по пълномощие адв. Р. Орманлиева от Адвокатска колегия Благоевград, в писмено становище излага твърдение за основателност на касационната жалба на ОбС Сандански, предвид което моли същата да бъде уважена, като оспореното съдебно решение бъде отменено като недопустимо в частта на отмяна на решението на общинския съвет, в частта, имаща отношение към Автогара Тодор Каблешков, и като неправилно в останалата част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита че не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебния акт и предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на Автогара Сандански ООД срещу Решение 234 от 30.09.2021 год. по Протокол 10/30.09.2021 год. от заседание на ОбС Сандански. С оспорения акт, ОбС - Сандански е взел следните решения: 1. отменил е предходно свое решение 192 от 28.07.2021 год.; 2. определил е автогара Сандански, намираща се на [улица]като начална, крайна и междинна спирка на територията на Общ. Сандански по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, от квотите на съответните общини и конкретно за Общ. Сандански, при конкретно посочени маршрутни разписания, съответно от републиканската и от областната транспортни схеми; 3. определил е автогара Сандански, намираща се на [улица]като начална и крайна спирка за линиите от общинската транспортна схема по конкретно изброени маршрутни разписания; 4. допуснал е предварително изпълнение на решението си на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Съдът е установил, че оспореното пред него решение е прието по предложение на ЕТ .Р. Р. Пачов, като не са представени доказателства преди приемането му проектът да е бил обсъден от постоянните комисии на общинския съвет. Приел е, че решението е прието при изискуемия кворум и мнозинство. Съдът е установил, че от страна на административния орган не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл. 66 69 от АПК, като от ответника изрично е заявено пред съда, че решението е взето при условията на неотложност на основание чл. 73 от АПК. Въз основа на тези факти, от правна страна съдът е приел, че оспореният пред него акт съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, постановено е от материално компетентен орган с оглед разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Приел е, че за оспорващото дружество Автогара Сандански ООД е налице правен интерес, тъй като е собственик на автогара, с местонахождение на територията на Общ. Сандански, за която е определена трета категория, и която с оспореното решение е определена за начална и крайна за линиите на общинската транспортна схема. Посочил е, че доколкото общественият превоз на пътници е икономическа дейност, чрез която се извършва обществена услуга при нормативно определени права и задължения на участниците, то икономическата дейност на собственика на автогара по смисъла на § 1, т. 12 от ЗАвП е в пряка зависимост от акта на компетентния орган, който в населено място с повече от една автогара, определя тези, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място, както и при определяне на конкретна транспортна схема и маршрутно разписание на автобусна линия, тъй като с последното се определят всички спирки (автогари) по всеки маршрут § 1, т. 1, б. б от Допълнителните разпоредби на Наредба 2 от 15 март 2002 год. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. ДВ бр. 44/2011 г.). Съдът е формирал решаващ извод, че в производството по приемане на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е спазен особеният ред за издаване на общи административни актове, съгласно раздел ІІ от глава пета на АПК. Посочил е, че откриването на производството по издаване на общия административен акт не е оповестено публично по начините, посочени в чл. 66, ал. 1 от АПК, нито са определени и оповестени публично някоя от формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, съгласно текста на чл. 69, ал. 1 от АПК. Направил е извод, че не е спазена и разпоредбата на чл. 71 от АПК, съгласно която общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. С оглед заявеното от ответника твърдение, че решението е прието при условията на чл. 73 от АПК, съдът е счел, че не са налице визираните в хипотезата на нормата предпоставки. Посочил е, че прилагането на тази разпоредба се свързва с инцидентно възникнали случаи, при които има неотложна необходимост от административна намеса с цел предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето или имуществото на гражданите, но в оспореното решение не е налице позоваване на тази разпоредба и не са обосновани някои от предвидените в нея предпоставки. Допълнил е, че задължение на административния орган, в съответствие с принципа на служебното начало (чл. 9, ал. 1 от АПК) и на достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 от АПК), е да спазва установената от законодателя в АПК процедура по издаване на общ административен акт. В допълнение съдът е посочил, че актът не е мотивиран, тъй като не са посочени фактически основания за издаването му, нито доказателства, установяващи тези основания. Не са посочени обстоятелствата, които са мотивирали определянето на автогара Сандански, намираща се на [улица], като начална, крайна и междинна спирка на територията на Общ. Сандански по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми по изброените маршрутни разписания, съответното от републиканската и от областната транспортни схеми. Липсват и подготвителни издаването на акта документи, в които да са изложени мотиви в тази насока. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният административен съд е отменил Решение 234 по Протокол 10 от заседание на ОбС Сандански, проведено на 30.09.2021 год. и е осъдил Общ. Сандански за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е направил законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакването на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила е бланкетно, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Неоснователно е твърдението на касатора, съответно на другия ответник, за липса на правен интерес от оспорване на решението на ОбС Сандански от страна на Автогара Сандански ООД, в частта му извън т. 3 от него. Както правилно е посочил и съдът, в качеството си на собственик на автогара по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗАвП, дружеството осъществява икономическа дейност, изразяваща се в допускане срещу заплащане на автобусите, чрез които се изпълнява разписанието по съответната линия от съответната транспортна схема при осъществяване на обществен превоз на пътници, когато автогарата е включена в утвърденото маршрутно разписание, доказателства в която посока са налични по делото. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗАвП всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. Поради това и дейността на собственика на автогара е в пряка зависимост от решението на компетентния орган, с което в населено място с повече от една автогара, се определят автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място. С оспореното решение ОбС Сандански в частта по т. 1 е отменил свое Решение 192 от 28.07.2021 год. по Протокол 8, което видно и от изложените в Протокол 10/30.09.2021 год. по т. 7 от дневния ред обсъждания, е пресъздадено и конкретизирано с процесното решение. Решението от 28.07.2021 год. е оспорено от първоначалния жалбоподател Автогара Сандански ООД пред Административен съд Благоевград, който с Определение 1873/02.11.2021 год. на основание чл. 159, т. 3 от АПК с оглед взетото Решение 234/30.09.2021 год., е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Ето защо, доколкото въпросът с определяне на автогарите на територията на Общ. Сандански, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място, не е решен със сила на пресъдено нещо, то по отношение на жалбоподателя Автогара Сандански ООД е налице правен интерес от оспорване на разглежданото в първоинстанционното производство решение на ОбС Сандански. Относно законосъобразността на оспореното решение на ОбС, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви за издаването му от компетентен орган, в предвидената от закона форма, кворум и мнозинство, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за неговата отмяна. Настоящата касационна инстанция споделя подробно изложените от административния съд мотиви, че откриването на производството по издаване на процесния общ административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, не е извършено изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, с включени основни съображения за издаване на акта, както и посочване формите на участие на заинтересованите граждани и организации. Не е предоставена възможност заинтересовани граждани или организации да разискват предложението на другия ответник ЕТ Р. Р. Пачов за одобряване на подробно разписание на функциониращата транспортна схема, съобразено с местостоенето на автогарите на територията на гр. Сандански, зададените автобусни спирки, изходни и входни направления, и да участват с мнения и предложения. Неспазването на изискванията в АПК относно реда за откриване на производството по издаване на оспорения общ административен акт, води до лишаване от възможност заинтересованите лица да упражнят правата си и да участват в административното производство и то в срок не по-кратък от един месец, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК. Това нарушение от своя страна е довело до нарушаването на основни принципи в административното производство - равенство, достъпност, публичност и прозрачност, както правилно е отбелязал и съдът. Неизпълнението на законовата процедура по реда на чл. 66 и сл. от АПК, обективиращи законоустановените правила за издаване на общ административен акт, което по своята същност представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта и е самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, е решаващият мотив на съда, довел до отмяната на оспореното решение. Основателни се явяват и мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките по чл. 73 от АПК, в каквато насока са били съображенията на административния орган, в т.ч. и в касационната жалба. Правилно в тази връзка е отбелязано, че процесното решение на ОбС не съдържа позоваване на нормата на чл. 73 от АПК. Не са налице и данни, сочещи на неотложност на издаването на решението и обуславящи приложимост на хипотезата на чл. 73 от АПК, за да се приеме, че може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел ІІ, глава пета от АПК за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, които норми са императивни с оглед характера на акта, свързан със засягането на широк и неопределен кръг адресати. Нито в проведените обсъждания на решението, нито в него самото са изложени обстоятелства, от които да може да се направи извод, че същото е взето с цел предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, или е насочено към осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Единствено в т. 2 от Решение 234/30.09.2021 год. е посочено, че определянето на маршрутите за движение са с оглед безопасността на жителите на гр. Сандански, както и намаляване трафика на автомобили и автобуси в централната градска част. Освен че целеното облекчаване на градския трафик не е сред предпоставките по чл. 73 от АПК, които биха могли да обосноват неспазване на сочените императивни правила, и по отношение на двете заявени цели на вземането на решението не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да сочат на неотложност на същото, както правилно е приел и съдът. Поради това неизпълнението на регламентираните в АПК императивни процесуални изисквания, въведени като гаранция за постановяването на законосъобразен акт, представлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК, какъвто извод е формиран и от първоинстанционния съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е необосновано, без да сочи конкретни доводи в подкрепа на това си твърдение. Необосноваността е порок на съдебното решение, при който са налице специфични грешки на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, които се състоят в несъответствие между неговите изводи за фактите и ненормираните от закона изисквания за истинност на тези изводи. При необосноваността се касае за грешки при формиране на ненормираното от закона вътрешно убеждение на съда по съществото на делото. В настоящия случай съдът правилно е установил релевантните за делото факти, въз основа на които е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е достигнал до законосъобразни и обосновани изводи. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението на Административен съд - Благоевград следва да се остави в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъдена Община Сандански, от чийто бюджет се възстановяват разноските, да заплати в полза на ответника претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева съгласно представените доказателства Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2022 год. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд,