Решение № 194 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2015 г.

Решение № 194 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И., гражданка на Украйна, против решение № 5735 от 25.09.2015 г. постановено по адм. д. № 3885 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Р. Б., не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 5735 от 25.09.2015 г. постановено по адм. д. № 3885 по описа за 2015 г. на АССГ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. И., гражданка на Украйна против решение № 1023 от 16.02.2015 г. на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещата закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на зам. -председателя на ДАБ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Анализирайки бежанската история, съдът е развил съображения, че по отношение на чуждата гражданка не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същата да й бъде предоставен статут на бежанец. От доказателствата представени по делото, съдът е установил, че Н. И. никога не е била заплашвана в Украйна, срещу нея не е употребявано насилие, не е преследвана персонално заради религията си, няма политически виждания. Установил е още, че в интервюто пред административния орган кандидатката за статут е твърдяла като единствена причина за търсене на закрила нежеланието й да се връща за втори път в Украйна, като веднъж се е връщала през октомври 2014 г. с цел подновяване на българската си виза от посолството на Р. Б. в гр. О., тъй като това пътуване коствало пари. От твърдяното в интервюто съдът е направил извод, че вместо да удължи визата си през януари 2015 г., както й е указано от посолството, чужденката е предпочела да не ходи отново до посолството в Одеса и да потърси закрила. Първостепенният съд е приел, че не са налице данни и за наличието на предпоставки по чл. 8, ал. 4 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, или на предпоставките по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ - физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. От справка с вх. № 01-11944 от 10.10.2014 г. на дирекция "Международна дейност" относно актуалната обществено-политическа обстановка в Р. У., съдът е установил, че e налице конфликт, но той е само в проруската И. У. Според решаващият съд, след като И. е етническа украинка тя би могла да се премести в друга част на страната, както са сторили хиляди жители на Донецка област. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. От справката представена по делото съдът е приел, че не се установява наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" на територията на цяла Украйна, нито наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на И. като гражданско лице поради насилие. Според решаващия съд насилието в Украйна не е толкова безогледно и повсеместно и то на цялата територия на страната, нито чужденката лично е преследвана или поставена в риск само поради факта на присъствието си там. Съдът е направил извод, че конфликта е само в И. У. и много жители от тази част на страната се разселват в останалите части на страната, както и че за жителите на сепаратистката Донецка област, каквато е чуждата гражданка, не съществува риск от дискриминационно отношение в останалите части на Украйна. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Р. У., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Р. Б. Посочената причина за напускане на държавата по произход твърдяна в интервюто пред административния орган, че не желае да се връща отново в Украйна, след като веднъж се е връщала през мeсец октомври 2014 г. с цел подновяване на българската си виза от посолството на Р. Б. в гр. О., тъй като това пътуване коствало пари и затова е потърсила закрила в България, не е основание за предоставянето на бежански статут. Съдът правилно е приел, че не са налице твърдения за конкретни действия спрямо чужденката от характера на посочените в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Обоснован и законосъобразен е направения извод от административния съд, че изложените факти от бежанската история на чужденката не са преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗУБ и причините не са раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Анализирайки бежанската история, съдът е развил правилни съображения, че по отношение на чужденката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. По делото не е доказано наличието на основание за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая от наличните по делото доказателства безспорно се установява, че търсещата закрила не е била принудена да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашена от такива посегателства при завръщането си. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Украйна, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващият съд подробно е разгледал и информацията, съдържаща се в справка с вх. № 01 - 9594 от 06.08.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно ситуацията в Р. У. Неоснователен е доводът за липса на достоверност на справката. Видно е, че в нея са цитирани много източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. Преценката на данните в този документ изключва заключение за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, поради локализацията на конфликта в И. У. и незасягането на цялата територия на държавата и възможността за вътрешно разселване. Правилно както административният орган, така и решаващият съд са приели, че актуалната ситуация в И. У. не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут. Посочените от кандидатката основания за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,