Решение № 1074 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3949/2007 г.

Решение № 1074 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3949/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Г процесуален представител ищеца В. А. К. от град Т., област П., против въззивно решение № 82/02.03.2007 г. по гр. д. № 491/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г. к. Обстоятелствата по делото са следните: В. А. К. от град Т., област П., е предявил против Ц. А. Н., Т. П. Т., Н. К. М., С. П. Т., С. С. К., П. В. Ц., Х. М. Х., И. Х. Х., М. Х. Х., Л. В. А., Т. К. Ц., Т. А. Ц., И. А. С., И. Д. И., Й. Д. И., А. П. Г., И. Г. И., П. П. Г., Н. В. Г., Г. К. М., П. К. Д., В. Д. В., Д. С. В. и О. С. П., субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на А. Г. К., а приживе дядо му Г. И. К., неговият брат С наследниците на втория му брат М са предоставили на А. К. недвижими имоти, подробно описани в нея. Твърди се също така, че с протокол от 24.09.1998 г. съдията по вписванията при Плевенския районен съд е обявил саморъчното завещание на А. К., с което последният е завещал на ищеца всичките си ниви в град Т., които е имал по време на смъртта си. Излага се, че при обявяване на завещанието е представена оценка общо за 23,240 дка, както и че с решение № 84/23.05.2001 г. на ПК - П., на наследниците на М., С. и Г. И. К. са възстановени земеделски земи в землището на град Т., подробно посочени в исковата молба. Твърди се, че описаните земеделски земи в частта за 23,240 дка имат наследствен характер от А. К. и са изключителна собственост на ищеца. Претенцията е за признаване на установено по отношение на ответниците, че процесните земи са негова изключителна собственост. С решение № 89-V/11.04.2006 г. по гр. д. № 1678/2005 г. Плевенският районен съд, V граждански състав, е отхвърлил исковете. С решение № 82/02.3.2007 г. по гр. д. № 491/2006 г., по въззивна жалба от ищеца В. К., Плевенският окръжен съд, г. к., е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че по силата на влязло в сила решение за делба е прието, че процесните земи са част от предмета на делбеното дело. Съдът е изложил изводи, че конститутивният иск за делба съдържа в себе си установителен иск за собственост на недвижимите имоти, чиято делба се иска, а решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността им и този въпрос е преюдициален по отношение допускането на делбата. Поради това е прието, че в делбения процес собствеността върху имотите е установена, а именно че са собственост на съделителите, а не изключителна собственост на ищеца в настоящото производство. Срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищеца В. А. К. - адв. Г, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Оплакванията на касационния жалбоподател са, че не е обсъдено първоинстанционното решение по същество, както и оплакванията във въззивната жалба. Жалбоподателят се позовава на факта, че по делбеното дело не е уважено искането му за спирането му по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) с оглед доказване изключителната му собственост върху процесните земи в настоящото производство. Навежда се довод, че въззивната инстанция е следвало да реши спора съобразно събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касация - Ц. А. Н., Т. П. Т., Н. К. М., С. П. Т., С. С. К., П. В. Ц., Х. М. Х., И. Х. Х., М. Х. Х., Л. В. А., Т. К. Ц., Т. А. Ц., И. А. С., И. Д. И., Й. Д. И., А. П. Г., И. Г. И., П. П. Г., Н. В. Г., Г. К. М., П. К. Д., В. Д. В., Д. С. В. и О. С. П., не заявяват становища в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Плевенския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че по силата на влязло в сила решение за делба процесните земи са част от имотите, предмет на делбата. С влизането в сила на решението по делбеното дело се е преклудирало правото на касационния жалбоподател да предявява иск за собственост за същите земи - арг. от чл. 224 ГПК (отм.). Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи. Решението на първоинстанционния съд не е предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Последната се явява инстанция по същество - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че искането за спиране на делбеното дело не е било уважено. Неоснователно е и оплакването, че въззивната инстанция е следвало да разгледа спора по същество, с оглед изложеното по-горе в решаващите мотиви на касационната инстанция. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.