Решение № 3697 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2021 г.

Решение № 3697 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на 1) зам. -кмета на община Варна и 2) "Сининвест Варна" ООД срещу Решение № 1643/9.11.2020 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3317/2019 г., с което, по жалба на "ЗЕТ 1" ООД, е отменена Заповед № Г-279/19.08.2019 г. на зам. -кмета на общината за одобряване на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на УПИ XV-2578 "за смесена многофункционална сграда" в кв. 258 по плана на кв. "Изгрев", гр. Варна, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът "ЗЕТ 1" ООД е на позиция за допустимост и правилност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

I. Неоснователен е главният довод и в двете касационни жалби за недопустимост на съдебното решение, основан на отричането на качеството на "ЗЕТ 1" ООД на заинтересована страна с правото да обжалва акта за одобряване на ПУП.

1. а. За територията на имота – предмет на плана е одобрен ЗРП с отреждане "за озеленяване" по Заповед № 02-14-121/2.04.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет, но предвижданията на стария план не са реализирани – в този смисъл са и двете приети от първата инстанция съдебно-технически експертизи. Промяната с новия план на отреждането "за смесена многофункционална сграда" представлява промяна на предназначението, определяща съседния имот (ПИ 10135.2552.2451) като непосредствено засегнат от предвижданията на ПУП и легитимираща неговия собственик като заинтересована страна в процедурата по одобряване на плана в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, както правилно е приел и съдът.

б. Въпросът за прилагането на стария план е ирелевантен при проверката дали е налице промяна в предназначението. Достатъчна е разликата между двата плана в разпореденото предназначение, доколкото то се предвижда с акта за одобряване на ПУП – чл. 8, т. 1 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ.

1. Не може да бъде споделена задълбочено аргументираната с позоваване на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ позиция на касатора "Сининвест Варна" ООД, че всъщност предназначението на имота е променено още през 2012 г. с приемането на Общия устройствен план на гр. Варна, по който територията попада в устройствена зона Смф, съответно такава промяна не е извършена с ПУП – ПРЗ като предпоставка за легитимацията по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

а. Действително, формулировката на текста на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ не е прецизна, но тълкуването на нормата преодолява възможните противоречия при прилагането й. Възможността за "промяна" с нов ОУП или ПУП на цялото населено място или селищно образувание на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, изразява трансформацията в предназначението на територия или попадащ в нея имот, отредено по стар план, спрямо предвижданията на новия план. Специалният характер на нормата се изчерпва с и се корени в реда и условията за промяна на предназначението на площи, устроени по плана като озеленени. Разрешението е резултат от особения статус и засилената защита, която ЗУТ предоставя на тази категория площи, и представлява едно от изключенията от принципната забрана за промяна на предназначението им, дори когато не са реализирани – чл. 62а, ал. 2 от закона.

б. Целта на чл. 62а, ал. 5 ЗУТ не е да придаде пряк ефект на ОУП и от него непосредствено да настъпи промяна на предназначението на определен поземлен имот от територията, обхваната от общия план.

Основание за подобно виждане би дала единствено изрична норма (каквато по презумпция би била необходима), която да установи отклонение от установените общи правила по ЗУТ относно обектите на ОУП, действието му и съотношението между него и ПУП – вж. чл. 103, ал. 2 и 4, чл. 104, ал. 1 и 3, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 ЗУТ. Подобна специална хипотеза обаче ЗУТ не урежда.

в. Предмет на ОУП са "територии", "устройствени зони" и "терени", а не "поземлени имоти". Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП, чийто предвиждания са задължителни и за инвестиционното проектиране – чл. 8 и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Доколкото и промяната по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ се осъществява с нов ОУП на цялото населено място, за да породи действието си, тя трябва да бъде възпроизведена в ПУП. По този начин цялостното глобално предвиждане на ОУП се прилага спрямо отделните ПИ, включени в пространствените предели на общия план. Предназначението на ПИ се изменя като функция от преотреждането на територията, в която е ситуиран, но самата промяна се индивидуализира с ПУП. Съответно на функциите и действието на двата плана, респ. на разграничението между тях, следва да се разбира и съвместната им употреба в чл. 62а, ал. 5 ЗУТ, съотнесена към понятията "територии" и "поземлени имоти".

г. Въпреки априорното изключване на възможността актът за одобряване на ПУП да бъде отменен, ако той е съобразен с ОУП, това не е критерий за преценка на допустимостта на оспорването му. Заповедта за ПУП притежава собствена разпоредителна част, с която се обективира промяната на предназначението на имота, а дали съответства на ОУП е въпрос по съществото на спора за нейната законосъобразност. Наредената с акта промяна на предназначението на съседен на оспорващия имот – предмет на плана, е достатъчна за легитимацията по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, а наличието й обуславя проверката на административния акт с предмета по чл. 168, ал. 1 АПК. Предпоставките за придобиване на качеството на заинтересовано лице чл. 131 ЗУТ обвързва изрично с предвижданията на ПУП, а не на ОУП, независимо дали те са тъждествени за територията, регулирана с подробния план. Друго тълкуване всъщност би довело до лишаване на титулярите на права върху непосредствено засегнати от ПУП имоти от възможността за съдебна защита в противоречие с правното положение, признато им от ал. 2 на чл. 131.

1. Жалбата на "ЗЕТ 1" ООД против Заповед № Г-279/19.08.2019 г. не е допустима и на възприетото от административния съд основание по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, без значение от правилността на мотивите му. С изменение на разпоредбата – ДВ, бр. 16 от 2021 г., промяната с предвижданията на ПУП в застрояването на съседен имот отпадна като белег за заинтересованост при оспорването на акта за одобряване на плана. Противно на разбирането на съда, разпоредбата е от процесуален характер (установява предпоставките, при които възниква правният интерес от съдебно оспорване), поради което има незабавно действие и се прилага спрямо всички висящи дела. Липсата на легитимация в тази хипотеза не се отразява на допустимостта на съдебното решение – всеки един от случаите на засягане на имот по чл. 131, ал. 2 ЗУТ обосновава самостоятелно правото на оспорване.

II. Съответни на закона са мотивите на първата инстанция, че заповедта е процесуално и материалноправно незаконосъобразна поради съществено нарушаване на изискванията за форма и липсата на условията да се разпореди устройствената промяна по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, на каквото основание е издаден актът – пороци по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК.

1. Волята на административния орган е противоречива - формулирана е по начин, препятстващ еднозначното определяне на обхвата на плана - целият ПИ 2578 или част от него в границите на УПИ XV-2578, и като последица – неговото приложение.

Със заповедта се одобрява ПРЗ на УПИ XV-2578 (без улична регулация или друг публичен обект на инфраструктурата), а според обяснителната записка 46 кв. м. от имота се отстъпват в полза на общината по чл. 16, ал. 1 ЗУТ; в таблицата към графичната част на плана площта, подлежаща на отстъпване, е 44 кв. м. Материалите по преписката не съдържат информационен източник какво е отреждането за т. нар. отстъпени площи и устройствената му връзка с някой от възможните обекти – публична собственост, по цитираната разпоредба.

1. Правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 16, ал. 1 ЗУТ.

а. Този вид ПУП се одобрява за цели територии с неурегулирани поземлени имоти и с неприложена първа регулация по предходен план. Целта му е определянето на необходимите площи за изграждане на обекти на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура, за чието осъществяване собствениците прехвърлят в полза на общината част от площта на имотите си, а общината ги обезщетява с равностоен УПИ – чл. 16, ал. 1 и 4 ЗУТ.

б. В случая ПУП предвижда регулация и застрояване на конкретен имот, които не обуславят изграждането на обект от категорията по чл. 16, ал. 1, заповедта не разпорежда прехвърляне на право на собственост на общината, нито е определено имотно обезщетение за собственика на имота – предмет на плана (дори да се приеме, при липсата на нарочна забрана, възможността плана да се одобри само за ПИ). Т. е. единствената правно-логическа връзка между одобрения ПУП и чл. 16, ал. 1 ЗУТ се състои в позоваването на правното основание и неустановеното отразяване на данни за подлежащи на отстъпване в полза на общината площи от имота.

1. Неоснователен е касационният довод, че за имота нямало действащ план, аргументиран и с указанията на съда според влязлото в сила решение по адм. дело № 4840/2012 г. по описа на АС – Варна (с което е отменен частично план за улична регулация, приет от общинския съвет през 2012 г., за имота, а оспорването на плана за частта от ПИ 2578, предвидена за улица, е отхвърлено) да се изготви нов план.

а. В мотивите към решението не е направена констатация, че за имота няма действащ ПУП, нито тя се съдържа имплицитно във връщането на преписката на органа за ново произнасяне – значимостта на правомощието на съда се ограничава до задължението на органа да се произнесе повторно в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 173, ал. 2 АПК).

б. Планът от 1987 г. и ПУР от 2012 г. не притежават съвместно действие върху една и съща територия, за да се породи колизия между тях, респ. да се отрече действието на стария план.

ПУР е влязъл в сила и изключил действието на ЗРП от 1987 г. в частта от имота, предвидена за улица. В останалата му част ПУР е отменен, т. е. няма нов план за територията с последица, приравнима на отпадането на регулацията по предходния план. Старият план не е отменен и затова той продължава да действа с предмет обособена и подлежаща на несъмнена индивидуализация част от територията на имота. Запазването на действието на плана от 1987 г. е правен резултат от отмяната на акта за новия план по отношение на територията, в която двата плана биха се припокривали. С други думи, не е осъществен юридическият факт, от който би настъпила промяна в регулацията на имота.

1. При отсъствието на условията за одобряване на ПУП по чл. 16 ЗУТ и с оглед на констатацията, че за имота има действащ ПУП, правилно е заключението на съда за действителния предмет на отменената заповед – по същество е разпоредена устройствена промяна, относима към основанията за изменение на влезли в сила планове по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ. Фактически и правни основания за нея не могат да бъдат изведени от заповедта и подготвителните документи по преписката.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяване в полза на ответника по касация на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение