Решение № 1454 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2012 г.

Решение № 1454 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Чиро" ЕООД, гр. София, подадена чрез пълномощника му по делото - адв. Стоянова против решение № 3361 от 19.06.2012 г. на Административен съд - София град (в решението е допусната очевидна фактическа грешка относно годината на постановяването му, като вместо 2012 г. погрешно е записано 2011 г.), постановено по адм. дело № 325 по описа за 2012 г. на този съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 184/28.07.2011 г. за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от младши инспектор по приходите при отдел "Местни данъци и такси" - район Средец/Триадица при Столична Община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, в частта, с която за дружеството е установено публично задължение за такса битови отпадъци, досежно компонентите такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, за периода 2008 г. - 2011 г., в определения в акта размер на задължението ведно с дължимата върху тази сума лихва. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че по делото не е доказано реалното предоставяне за процесния период на услугите, за които в обжалвания акт са установени публични задължения на дружеството за заплащане на такса битови отпадъци (ТБО). Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции деловодни разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й по съображения, развити в писмено становище. Сочи, че дължимостта на предвидените в чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ такси произтича от обществената значимост на услугите, защитата на обществения интерес и задоволяването на специфичните потребности на населението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата и за основателна. С процесното решение съдът е отменил Акт № 184/28.07.2011 г. за установяване на публично общинско вземане, издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от младши инспектор по приходите при отдел "Местни данъци и такси" - Район Средец/Триадица, при Столична Община, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, в частта, в която за "Чиро" ЕООД е установено публично общинско вземане за такса битови отпадъци, досежно компонента сметосъбиране и сметоизвозване за 2008 г., в размер на 3285,79 лева, както и дължимата върху тази сума лихва в размер на 1077,45 лева, отхвърлил е жалбата в останала й част и е осъдил Столична община да заплати на дружеството сумата от 142,14 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата. Според установеното по делото от фактическа страна на 5.09.2008 г. "Чиро" ЕООД е подало декларация по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, въз основа на която е открита данъчна партида М 09800 за недвижим имот - земя, УПИ 1242, кв. 58 по плана на гр. София, местност "Кръстова вада", собственост на дружеството, видно от нотариален акт № 186, рег. № 3918 от 10.04.2008 г. Безспорно е, че на основание чл. 27, ал. 2 от Наредба на Столичен Общински Съвет /СОС/ за определяне и администриране на местни такси и цени за услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), жалбоподателят е подал декларация вх. № 0105-1264/19.12.2008 г., с която е заявил, че имотът няма да се ползва през цялата 2009 г., поради което такса за сметосъбиране и сметоизвозване за тази година не му е начислена, а дължимата такса за битови отпадъци за 2009 г. е определена само като сбор от компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По делото е установено също, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не е включена в определената за 2010 г. и 2011 г. ТБО, дължима от дружеството. С оглед съдържанието на представените заповеди за определяне на границите на територията на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на район "Триадица" за всяка от съответните години, съдът е приел, че за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. процесният имот попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Позовал се е на скица от 21.10.2008 г., съставена от длъжностно лице при Столична община, район Триадица, от която се установява, че имот планоснимачен номер № 1242, собственост на жалбоподателя, според предвижданията е разделен на два урегулирани поземлени имота УПИ III и УПИ VII, като отчуждителните процедури за улици не са проведени и уличната регулация не е приложена. Според съда след като до имота няма изградена улична мрежа не може да се приеме, че до него има достъп, чрез който да се осъществи сметосъбиране и съответно сметоизвозване. В подкрепа на този извод е посочено последвалото изрично изключване на имота от границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване през 2010 г. и 2011 г., видно от заповед № РД-09-1549 от 29.10.2009 г. и заповед № РД-09-1810 от 29.10.2010 г., издадени от кмета на общината. При тези данни съдът е навел извод, че в размера на установеното в акта задължение на "Чиро" ЕООД за 2008 г. незаконосъобразно е включена и такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Към делото са приложени и решения на СОС, с които са приети план-сметки за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2011 г. и е определен размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията. Прието е и заключение на съдебно-икономическа експертиза относно изчисляването на размера на задълженията на дружеството за такса битови отпадъци по години, съгласно което размерът на дължимите от предприятието публични задължения са определени точно и коректно в атакувания акт, като размерът на дължимите лихви в акта е дори по-малък от установения от вещото лице. Съдът е счел, че по отношение на 2010 г. и 2011 г. оспорващият не е изложил доводи за неправилно определена такса. Приел е, че по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ дружеството дължи за периода 2008 г. - 2011 г. ТБО, състояща се от такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като не са налице основания за освобождаването му от задължението за заплащане на ТБО по отношение на тези две услуги. С тези мотиви, съобразявайки и заключението на вещото лице, решаващият съд е формирал извод, че административният акт е законосъобразен, освен в частта му, с която към дължимата от дружеството такса за битови отпадъци за 2008 г. е включена и таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. В тази част актът е отменен, а жалбата срещу останалата част от акта е отхвърлена като неоснователна. Предмет на касационно оспорване е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част. Решението в обжалваната му част е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Нормата на чл. 63, ал. 1 от същия закон предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, какъвто е процесният, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Анализът на приложимата нормативна уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и сметоизвозване, за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За втората от услугите - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по горепосочените услуги. Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване не следва да бъде заплащана. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на такса битови отпадъци, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Съдът правилно е приел, че са налице предпоставките, които изключват задължение на дружеството за заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за релевантния период (2008 г. - 2011 г.). Изводът му за дължимост на такса за другите две услуги - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, респективно - за законосъобразност на акта извън отменената му част, обаче е неправилен. Решението, в частта, с която жалбата на "Чиро" ЕООД е отхвърлена като неоснователна е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Видно от съдържанието на първоинстанционната жалба, дружеството е поискало от съда отмяна на мълчаливо потвърдения при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК Акт № 184/28.07.2011 г. за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК в цялост, с твърдения, че определените в него суми са недължими от жалбоподателя. В жалбата до първоинстанционния съд изрично е наведен довод за незаконосъобразност на акта и поради липса на реално предоставяне на услугата, за която са начислени местните такси. Спорът в случая се свежда до въпроса за дължимостта от касатора на таксите по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за релевантния период. В нарушение на задължението по чл. 168 АПК за служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, съдът не е съобразил намира ли в конкретния случай приложение изключението по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не е изследвал въпроса за реалното предоставяне на услугите от общината, не е събирал доказателства в тази насока и не го е обсъдил в мотивите на съдебния акт. Представените по делото решения на СОС за приемане и одобряване на план-сметки за съответните години за дейностите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не са достатъчни, за да се приеме за безспорно доказано, че тези услуги са реално извършвани на процесната територия. Заключението на вещото лице по назначената СИЕ касае единствено проверка на изчисляването на размера на таксите, определени в акта, но не засяга въпроса за тяхната дължимост, който е първичен. Въпросът дали размерът на таксата е правилно определен се поставя след изясняване на обстоятелството, че таксата изобщо е дължима. При изрично въведено в жалбата оплакване, че услугите по чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ не са извършвани, първоинстанционният съд е следвало да изясни и да се произнесе по този релевантен за казуса въпрос. След като жалбоподателят твърди, че услугите през процесните години не са предоставяни за посочения имот, в тежест на органа - ответник е било да докаже, че такива услуги за имота са предоставяни. На доказване подлежат положителните, а не отрицателните факти, поради което не може да бъде вменено в тежест на жалбоподателя да докаже, че услугата не е предоставяна. Предвид горното, за правилното решаване на правния спор съдът е следвало да изясни дали на територията на района на СО, където е местонахождението на имота, се предоставя услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и дали на тази територия съществува депо за битови отпадъци и/или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, които реално да функционират. За установяването на тези релевантни факти могат да бъдат събрани доказателства за сключени договори с изпълнител на съответната услуга, справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, двустранно подписани протоколи за извършен обем работа, рекапитулации, контролни листове, данни за съществуването на депо и експлоатацията му (акт за собственост и ползване и съответни разрешения за депото), пътни листи, приемо-предавателни протоколи и други отчетни документи за извършените дейности по спорните услуги, както и заключение на съдебна експертиза, което въз основа на съответните документи да установи дали са извършвани посочените дейности за поддържане на териториите за обществено ползване, дали общината притежава собствено депо за битови отпадъци, или ползва такова на друга община, съответно дали отчита разходи за поддържането му и т. н. По делото липсват достатъчно и годни писмени доказателства, установяващи наличието на втората изискуема предпоставка за дължимост на оспорените ТБО - реално предоставяне на услугите, поради което същата се явява недоказана, а изводите на съда за законосъобразно начисляване на дружеството на задължения за такса за обезвреждане и поддържане на депо или друго съоръжение за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в хипотезата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ са неправилни като формирани при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл без да е изяснил относимите към спора обстоятелства и без да е събрал доказателства относно реалното предоставяне на процесните две услуги за периода 2008 г. - 2011 г. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, съобразно мотивите на настоящото решение. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение