Решение № 3836 от 10.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Образувано е по касационна жалба на "Дейзи Нова" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, бул. "България" 7, представлявано от управителя Г. Господинов, чрез процесуален представител адв. З. Господинова от Адвокатска колегия (АК) Хасково, срещу Решение 698/21.10.2022 г., постановено по адм. дело 165/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед 28/17.01.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която е наредено да спре временно доставянето на пазара на детско легло "Амбър" за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандарт БДС EN 1725:2003 "Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване".

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за нищожност и незаконосъобразност на атакувания пред АС - Хасково индивидуален административен акт. Развива съображения за изтекъл мандат на издателя на оспореното волеизявление с аргумент, че видно от приложената по делото Заповед КВ-33/16.03.2015 г. на министър-председателя на Република България (РБ), Д. Маргаритов е назначен на поста за срок от пет години, считано от 27.03.2015 г., т.е. до 27.03.2020 г. близо две години преди налагането на процесната принудителна административна мярка (ПАМ). По същество твърди, че заповедта съдържа вътрешнопротиворечиви мотиви, т.к. от една страна, предмет на волеизявлението е детско легло "Амбър", а от друга се излага, че такова не е било налично за проверка. Като допълнителен аргумент в подкрепа на довода за противоречие във фактическите констатации касаторът сочи и неоспорения факт, че леглото се предлага в два варианта, а именно "Амбър класик" и "Амбър с плътен гръб", а от документите по преписката не става ясно кое от двете е проверявано от компетентните органи в Република Гърция, кои са те и кога са извършили проверката. На следващо място счита, че актът е немотивиран, т.к. не съдържа съображения относно твърдяното съмнение относно безопасността на стоката, за което се позовава на формирала се по сходен казус съдебна практика на Върховния административен съд. Намира, че позоваването на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП изисква конкретизиране на правилото от приложимия стандарт, на което не отговаря стоката, а не самоцелно цитиране на неговото наименование, т.к. това не е достатъчно за обосноваване на заключение за вероятност стоката да е опасна за потребителите. Навежда довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на императивното предписание на чл. 21, т. 3 от Регламент ЕО) 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 339/93 (Регламент 765/2008). Твърди, че органът не е извършил дължимата проверка, а се е доверил на публикации в интернет. Цитирайки разпоредби от българското и европейското законодателство, излага, че БДС EN 716-1:2017+A1:2019, БДС EN 716-1:2017 и БДС EN 1725:2003 не са задължителни, а се прилагат доброволно, като в българския правопорядък не съществува специален ред за оценяване безопасността на детските легла, което от своя страна, следва да се извърши от контролните органи, а не да се възлага в тежест на производителите или дистрибуторите. Поддържа, че е отпаднало основанието на наложената ПАМ, т.к. от приетото по делото заключение по назначената съдебна експертиза се установява категорично, че детското легло "Амбър" отговаря на искания от административния орган стандарт БДС EN 1725:2003. Независимо от това, поддържа тезата си за неприложимост на посочения стандарт, аргументирайки становище, че предназначението на стоката се определя от производителя, а не от контролните органи и доколкото първият е решил продуктът да се използва от деца до 14 годишна възраст, то същият не е "за възрастни", каквото е твърдението на органа. В тази връзка и доколкото справка в интернет показва, че средното тегло на едно дете на 14 години е 58 килограма, а проверяваното легло е за лица с тегло до 80 килограма, прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси: "Приема ли се за "детско" легло с размери 82/192 мм, което производителят е предназначил за ползване от деца от 7 до 14 г. или с тегло до 80 кг? Като се има предвид акселерацията на децата, приложим ли е стандарт БДС EN 1725:2003 за детски легла, които са с размери над 1400 мм? Оценяване на съответствието по стандарт за детски легла, вместо по стандарт, касаещ легла за възрастни, равнозначно ли е на липса на оценяване на съответствие по принцип?", както и "Каква лаборатория по смисъла на чл. 8, б. "о" от БДС EN 1725:2003 може да извършва изпитването след като в България липсва такава?".

По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспорената заповед на председателя на КЗП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК.

Ответникът председателят на КЗП, в открито съдебно заседание, чрез юрк. Е. Ахмед, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Излага съображения за липса на предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от касационния жалбоподател въпроси. Претендира разноски за касационното производство, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200,00 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на искането за отправяне на преюдициално запитване.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Дейзи Нова" ЕООД срещу Заповед 28/17.01.2022 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисия за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г., бр. 14 от 2014 г., в сила от 18.02.2014 г., бр. 32 от 2015 г., в сила от 5.05.2015 г.) (Устройствения правилник), т. 11 от Протокол 25/15.12.2021 г., във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 1, чл. 72 и чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП, с която е наредено на "Дейзи Нова" ЕООД да спре временно доставянето на пазара на детско легло "Амбър" за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандарт БДС EN 1725:2003 "Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване".

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 11.11.2021 г. и във връзка с получено от Министерство на развитието и инвестициите "Отдел за обща безопасност на продуктите" на Република Гърция писмо, е извършена проверка на обект магазин "Дейзи", находящ се в гр. Димитровград, бул. "България" 7, стопанисван от "Дейзи Нова" ЕООД, за установяване на произхода и безопасността на детско легло "Аmber Diommi".

В хода на проверката е установено, че в търговския обект няма изложено детско легло "Амбър", а такова се предлага в два варианта ("Амбър класик" и "Амбър с плътен гръб") въз основа на каталог, на стр. 45 от който е илюстрирано същото с външни размери 87/195 см., вътрешни размери - 82/190 см, и височина - 43 см. Дадена е информация, че след поръчка срокът за изработка е един месец. За извършената проверка е съставен Констативен протокол К-2691703/11.11.2021 г., с който във връзка с установеното и на основание чл. 192, т. 2 ЗЗП е наредено на управителя, респ. представляващото "Дейзи Нова" ЕООД лице, да се яви в КЗП Хасково на 18.11.2021 г., като представи оригинали и копия по т. 1 съгласно разпоредбите на чл. 72 ЗЗП - документ (протокол за изпитване) за детско легло "Амбър" за съответствието му със стандарт БДС ЕN 1725:2003 "Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване".

С уведомително писмо П-01-412/19.11.2021 г. "Дейзи Нова" ЕООД е информирало проверяващите, че стандарт БДС ЕN 1725:2003 е приложим по отношение на легла за възрастни, а произвежданите от дружеството легла, вкл. и проверяваното, са само детски, поради което и относими към установяване съответствието с изискванията за безопасност на детско легло "Амбър" са БДС ЕN 716-1:2017+А1:2019 и ЕN 716-2:2017.

Към писмото е представен сертификат за оценяване на съответствието на легло "Амбър" 2104202240/24.04.2020 г., видно от който външните размери на леглото са: ш-87 см, д-195 см; вътрешни размери ш-82см; д-192 см, като същото се определя като подходящо за деца от 7 до 14 години; стандартно, с 2 чекмеджета; за което е приложим стандарт БДС ЕN 716-1:2017+А1: 2019, ЕN 716-2:2017.

На 15.12.2021 г. е изготвен Протокол 25 на КЗП, като по т. 11 е взето решение да бъде издадена заповед за временно спиране доставянето на пазара на детско легло "Амбър" за периода, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандарт БДС ЕN 1725:2003 "Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи на изпитване". Посочено е, че в клауза 8 от стандарта се съдържат изисквания по отношение на протокола от изпитване, който трябва да съдържа конкретни реквизити, в това число и име и адрес на тестващата лаборатория.

В съответствие с взетото решение на 17.01.2022 г. е издадена и атакуваната пред първоинстанционния съд заповед.

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства съдът е изслушал заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според което относим за детско легло "Амбър" с висока задна част и размери, както следва: дължина - 1946 мм, ширина - 866мм и височина - 744 мм, е Стандарт БДС EN 1725:2003, чиито изисквания са съобразени. Експертът е посочил, че стандарти БДС ЕN 716:2017+АС:2019 и ЕN 716-1:2017+АС:2019 са приложими за детски легла с дължина 900 мм до 1400 мм, поради което в случая се явяват неотносими за оценката досежно безопасността на проверяваното легло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган законосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП, като надлежно е обосновал наличието на материалноправните предпоставки, съдържащи се в хипотезата на посоченото нормативно предписание. Концентрирайки спорния въпрос върху приложимия за процесните стоки стандарт, решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че относим към проверката за съответствие с изискванията за безопасност в случая, видно и от заключението по приетата СТЕ, е БДС EN 1725:2003 "Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи на изпитване". В този смисъл, след като дружеството не е ангажирало доказателства за проведено изпитване в съответствие с този стандарт, а е представило такива, изготвени съгласно неотносими стандарти, то изводът на административния орган за наличие на основание за прилагане на мярката по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП е правилен. Според съда бездействието на жалбоподателя да оцени безопасността на предлаганите стоки съгласно приложимата нормативна рамка не може да се преодолее чрез установеното от експертизата съответствие с приложимия стандарт.

По изложените съображения АС - Хасково е отхвърлил жалбата на "Дейзи Нова" ЕООД срещу атакуваната заповед на председателя на КЗП.

Решението е неправилно, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Засиленото служебно начало в административния процес е естествен резултат от спецификата на възникващите между административноправните субекти правоотношения и представлява важна гаранция за осигуряване на търсената съдебна защита.

Принципът, закрепен в чл. 9 АПК, има различни проявления. Едно от тях е задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснени. Такова е и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК), както и по конституиране на страните (Сравн.: чл. 154, ал. 1 с.з.), идентифициране на спорния въпрос и много други. Не всяко нарушение, засягащо съдопроизводствената дейност във връзка с доказателствата и движението на делото, е съществено. Според административноправната теория и съдебната практика на Върховния административен съд, нарушението е съществено и в този смисъл обосновава отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК тогава, когато недопускането му хипотетично би могло да доведе до различен правен резултат по съществото на спора.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е засегнато именно от такъв порок.

Атакуваният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП по съображения от фактическа страна, че "Дейзи Нова" ЕООД не е представило документ, удостоверяващ съответствието на предлаганото от него детско легло "Амбър" с приложимия съгласно чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП и съобразно характеристиките на стоката стандарт БДС EN 1725:2003. Съдът е отхвърлил опровергаващите доводи на жалбоподателя, като е формирал извод за неприложимост на БДС EN 716-1:2017+AC:2019 по отношение на проверяваното легло, а оттам и за недоказано с представения и издаден въз основа на този стандарт сертификат за съответствие с изискванията за безопасност.

Нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗП задължава контролния орган когато установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, вземайки предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме някоя от посочените в ал. 1, т. 1 т. 3 с.з. мерки. Имплементираната в т. 1 и послужила като основание за постановяването на процесния акт ПАМ се състои във временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й, като в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара. Тази мярка има превантивен характер - тя има за цел да осигури безопасността на потребителите за срока на извършване на необходимия контрол, когато органът счита, че стоката може да не е безопасна. Посоченото национално правило е в изпълнение на разпоредбата на чл. 8, §1, б. "г)" от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (Директива 2001/95/ЕО/Директивата/Директивата за общата безопасност на продуктите), според чието предписание компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е) по-долу, включително, когато е необходимо, временно да забранят доставката, предложенията за доставка или излагането на пазара на всеки продукт, който би могъл да бъде опасен, за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЗП, възпроизвеждаща легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 2, б. "б)" Директива 2001/95/ЕО, безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид: 1) характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя; 2) характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата; 3) въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките; 4) представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга; 5) рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени. Според предписанието на ал. 2 от същата разпоредба наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.

По аргумент от чл. 70, ал. 3 ЗЗП опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и ал. 2.

За улеснение както на производителите, които са задължени да пускат на пазара само безопасни продукти, така и на органите, които от своя страна отговарят за контрола по отношение на съответствието с приложимите изисквания към тези продукти, европейският законодател е предвидил две оборими презумпции за безопасност. Според чл. 3, §2 Директивата, транспониран в чл. 71, ал. 1 ЗЗП, един продукт е безопасен, ако отговаря на предвидените на национално ниво специални изисквания, предпоставящи пускането му на пазара, а съгласно второто изречение на посочената разпоредба (възпроизведено в чл. 71, ал. 2 ЗЗП) продуктът се счита за безопасен, що се касае до рисковете и категориите от рискове, които са регламентирани от приложимите национални стандарти, и когато е в съответствие с доброволните национални стандарти, транспониращи европейските стандарти, позовавания на които са били публикувани от Комисията в Официален вестник на Европейските общности (ОВЕО) в съответствие с чл. 4. При обстоятелства, различни от посочените в §2, съответствието с общото изискване за безопасност се оценява, като се вземат предвид следните елементи, когато са налице: а) доброволните национални стандарти, които транспонират съответните европейски стандарти, различни от посочените в параграф 2; б) стандартите, които са създадени в държавата-членка, където продуктът е пуснат на пазара; в) препоръките на Комисията, които предвиждат указания за оценка на безопасността на продуктите; г) правилата на добрата практика за безопасността на продуктите, които важат в съответния сектор; д) последните постижения на науката и технологиите; е) разумните очаквания на потребителите относно безопасността.

Описаната нормативна регламентация налага извод, че съответствието със специалните изисквания, наложени от съответната държава членка по смисъла на чл. 3, §2 Директивата за общата безопасност на продуктите, и това със стандартите, приети въз основа на същата разпоредба и публикувани в ОСЕС, презумират безопасност на стоката. Когато не са налице подобни нормативи, приложение намира чл. 3, §3 Директивата, според чието предписание оценката се извършва съобразно конкретно посочените източници.

В случая защитната теза на жалбоподателя е мотивирана с твърдението, че на контролните органи е представен сертификат, удостоверяващ съответствието на стоката с БДС EN 716-1:2017+AC:2019, което прави ненужно представянето на документ в съответствие с БДС EN 1725:2003.

Стандарт EN 716-1:2017 "Мебели. Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност", а след включване на поправката "AC:2019" - консолидиран стандарт EN 716-1:2017+AC:2019, е приет въз основа на отправено от Комисията до Европейския комитет по стандартизация (CEN) с писмо M/264 от 16 декември 1997 г., искане за изготвяне на европейски стандарти за безопасността на изделията за отглеждане на деца (искане М/264).

В чл. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698 на Комисията от 9 октомври 2019 година относно европейските стандарти за продукти, изготвени в подкрепа на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите е посочено, че данните на европейските стандарти за продукти, изготвени в подкрепа на Директива 2001/95/ЕО и изброени в приложение I към настоящото решение, се публикуват в ОВЕС.

С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1401 на Комисията от 12.08.2022 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698 по отношение на европейските стандарти за някои изделия за отглеждане на деца, мебели за деца, уреди за гимнастика, запалки и оборудване в областта на информационните и комуникационните технологии са внесени изменения в Приложение I към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698, като е вмъкнат следният ред: 1а. EN 716-1:2017+AC:2019 "Мебели. Cгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност".

Видно от публично достъпния на интернет страницата на Европейската комисия - https://ec.europa.eu/docsroom/documents/51295 списък от 22.08.2022 г., позоваването на стандарт EN 716-2017:2019+AC:2019 е публикувано в ОВЕС по реда на чл. 3, §2 Директивата.

От изложеното става ясно, че EN 716-2017:2019+AC:2019 се ползва с презумпцията за безопасност съгласно чл. 3, §2 Директивата, считано от август миналата година, т.е. след издаването на разглеждания индивидуален административен акт, към който момент се преценява и неговата материална законосъобразност (Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК). Доколкото обаче посоченият стандарт, видно от общодостъпната информация на страницата на БИС - https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:108780, е въведен в РБ по реда на чл. 46 от Закона за националната стандартизация (ЗНС) с БДС EN 716-2017:2019+AC:2019, публикуван от БИС на 11.04.2019 г., а на български език на 15.07.2020 г., то същият е бил сред законоустановените ориентири по смисъла на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на стоките, които обхваща. Със същия статут към датата на издаване на атакуваната заповед на председателя на КЗП е и посоченият от него стандарт, а именно - БДС EN 1725:2003, който и към настоящия момент не е хармонизиран по реда на чл. 3, §2 Директивата (респ. чл. 71, ал. 2 ЗЗП).

След като и двата документа потенциално могат да съставляват ориентири за извършването на оценка за безопасност на процесното легло по смисъла на чл. 3, §3 Директива 2001/95/ЕО и чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП, на която разпоредба се е позовал и административният орган при упражняване на разпоредителната си власт, обективирана в атакувания индивидуален административен акт, то спорният въпрос, както правилно е приел и първоинстанционният съд, се състои в определяне на приложимия от двата, посочени от спорещите страни, стандарт.

За да обоснове заключение за приложимост на БДС EN 1725:2003, респ. неприложимост на БДС EN 716-1:2017+AC:2019 обаче, съдът логично е следвало да разполага и с двата документа. След като първият предвижда изключение по отношение на детските легла, които са предмет на регулация от втория, то съдържанието на последния е абсолютно необходимо, за да бъде преценката за (не)относимост на първия, обоснована на действителните факти и обстоятелства. Такава съпоставка очевидно не е извършена от АС Хасково, доколкото БДС EN 716-1:2017+AC:2019 не е приложен по делото, видно от ангажираната доказателствена съвкупност, а същият не е и свободно достъпен на официалната страница (https://bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:108780) на националния орган по стандартизация за РБ съгласно чл. 6, ал. 1 ЗНС - БИС. В този смисъл настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първостепенният съд не е извършил всестранно изследване на спорния въпрос, т.к. независимо, че точно е определил в какво се състои той, не е упражнил необходимата процесуална активност с оглед попълването на делото с относимия доказателствен материал, в резултат на което е формулирал извода си при неизяснена фактическа и правна обстановка. Процесуалното бездействие на съда да изиска от съответната страна, носеща доказателствената тежест да установи посочения факт, копие от стандарта, по чиято приложимост е взето отношение, а оттам и формулиран извод по съществото на спора, е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. е напълно възможно липсващият стандарт да даде противоположен на посочения от съда отговор на въпроса досежно неговата приложимост. В този смисъл и доколкото за настоящия състав на Върховния административен съд като касационна инстанция по повдигнатия правен спор важи забраната за нови фактически установявания (Сравн: чл. 220 АПК) и събиране на доказателства, извън тези, които страните представят за обосновка на касационните си основания за отмяна на обжалваното съдебно решение (Вж.: чл. 219 АПК), делото следва да се върне на първоинстанционния съд за изследване на посочените факти и обстоятелства и разрешаване на спорния въпрос след събиране на относимите доказателства.

Изложеното налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което съдът да прецени приложимия документ за оценка по смисъла на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП, като най-малко изиска и приложи по делото стандарта, на който основава защитната си теза жалбоподателят, а именно - БДС EN 716-1:2017+AC:2019, след което да прецени издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на "Дейзи Нова" ЕООД за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Хасково деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване на СЕС със следните въпроси:

"1. Приема ли се за "детско" легло с размери 82/192 мм, което производителят е предназначил за ползване от деца от 7 до 14 г. или с тегло до 80 кг?

1. Като се има предвид акселерацията на децата, приложим ли е стандарт БДС EN 1725:2003 за детски легла, които са с размери над 1400 мм?

1. Оценяване на съответствието по стандарт за детски легла, вместо по стандарт, касаещ легла за възрастни, равнозначно ли е на липса на оценяване на съответствие по принцип?

1. Каква лаборатория по смисъла на чл. 8, б. "о" от БДС EN 1725:2003 може да извършва изпитването след като в България липсва такава?".

Успешната интеграция на правото на Европейския съюз (ЕС/Съюза) в нормативната система на държавите членки предполага гарантирано еднообразно тълкуване и прилагане на това право от субектите, спрямо които същото има действие. Учредителните договори предоставят изключителна компетентност на СЕС да тълкува като последна инстанция правото на ЕС и да се произнася по валидността на производното право. Изпълнението на тази функция се осигурява чрез механизма на преюдициалното производство, предвидено в чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Съгласно предписанието на цитираната разпоредба СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Нормата на чл. 267, § 2 и § 3 ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС. Уредбата е доразвита в чл. 23 от Статута на Съда и чл. 93 - 118 от Процедурния правилник на СЕС, както и в редица вътрешни актове с незадължителен характер, в т.ч. Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания и др.

Цитираните разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 ГПК, съгласно чието предписание, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Съюза е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване освен, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Основните функции на преюдициалното производство в теорията се свеждат най-общо до три категории, както следва: гарантиране единното прилагане правото на ЕС, развитие правото на ЕС и обезпечаване на неговото върховенство и осигуряване на допълнително средство за правна защита на засегнатите субекти (Попова, Ж., "Право на Европейския съюз", изд. "Сиела Норма", София, 2015, стр. 547). СЕС е имал възможност да се произнесе по тълкуване съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 267 ДФЕС, като нееднократно е изразил позицията, че целта на това производство е да се предотвратят различията в тълкуването на общностното право. (Виж Решение от 16.10.1974 г. по делото Rheinmuhlen, 166/73, Rec. p. 33). В тази връзка следва да се посочи, че обхватът на предоставената на СЕС тълкувателна компетентност не е неограничен същият се разпростира единствено върху "общностното право", т.е. върху първичното и производното право на ЕС, международните договори, сключвани с трети страни и смесените договори и то, ако тези регламентации са приложими rationae temporis и ratinae loci към главния спор. В редица свои решения СЕС уточнява, че предмет на тълкуване могат да бъдат и възпроизвеждащи или намиращи се в тясна връзка с разпоредби от правото на ЕС национални правни норми. Когато обаче подобна връзка не се обособява, Съдът приема, че не притежава компетентност да даде исканото тълкуване по отправеното преюдициално запитване. Виж например: Решение на СЕС по дело С-299/95, т. 16, както и Определение по делото Kovalsky C-302/06 от 25.01.2007 г.

Проявление на тази зависимост е въведеното с разпоредбата на чл. 94, б. "в)" от Процедурния правилник на СЕС изискване към съдържанието на преюдициалното запитване. Посочено е, че елемент от същото е изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Per argumentum a contrario, липсата на подобна връзка препятства възможността за разглеждане на преюдициалния спор от Съда.

Практиката на СЕС е категорична за това, че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства, изискващи отговори, относими към решаване на делото по същество, а само такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредба/и на правото на ЕС. (Виж: Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.).

При така очертаните предварителни бележки, поставените въпроси са със съдържание, което не предполага задължение за Върховния административен съд в качеството на национална юрисдикция, ангажирана с прилагането на правото на ЕС и решаваща по окончателен начин повдигнатия правен спор, да отправи преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС.

Въпросите са некоректно и неточно формулирани, изобщо липсват твърдения за противоречаща на общностното право норма от националното законодателство, а служебната проверка, извършена от настоящия състав на съда, не може да санира този недостатък. Разглежданият институт на преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право, последица от което ще е неприлагане на противоречащата национална правна уредба по конкретното дело (в хипотеза на т.нар. "примат по изместване"). В случая не се сочи нито национална, нито наднационална норма, чието съдържание може да бъде годен предмет на анализ в хода на тълкувателната дейност от СЕС. Формулираните въпроси касаят правилността на изводите на първостепенния съд и се отнасят до фактически въпроси, повдигнати по главното производство, каквито по Препоръка 2018 С 257/01 не могат да бъдат предмет на преюдициален спор пред СЕС. Независимо от това, следва да бъде отбелязано, че с оглед възприетия от настоящата инстанция правен резултат въпросите, по които се иска отправяне на преюдициално запитване, са и ирелевантни за правилното му решаване, поради което националният съд не е длъжен да отправи запитване по реда на чл. 267 ДФЕС (респ. чл. 628 и сл. ГПК).

По изложените съображения и независимо от изхода на спора, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от касационния жалбоподател въпроси, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,