Решение № 7916 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 757/2011 г.

Решение № 7916 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 757/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Цветан Иванов Цветанов, Христо Иванов Цветанов, Юлия Жекова Иванова, Таня Жекова Кацарова, Илия Жеков Петров, Димитър Жеков Михайлов, Михаил Любомиров Михайлов, Костадин Стоев Николов и Любомир Стоев Николов, всички чрез адвокат Димитър Пелов против Решение № 3629 от 12.11.2010 г. на Административен съд София град, II отделение, 22 състав по адм. дело № 5163/2010 г. С него се отхвърля жалбата им срещу Заповед № РД-09-079 от 25.03.2010 г. на Кмета на Столична община, район Люлин. Поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Твърди се необоснованост на изводите на съда, приел, че за издаването на обжалвания акт е без значение законността на извършеното в имота строителство. Също така, че неправилно се определя площта от 360 кв. м по букви ДЕНОД от скицата към заключението на вещото лице като застроена. Твърди, че според заключението на вещото лице незастроена от имота е площ от 1059 кв. м, както и че има постройки в имота не свързани с отреждането. Идентични са основанието и петитума в приложеното писмено становище. Ответникът, Кметът на Столична община район Люлин не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът правилно е приел, че атакуваният административен акт - Заповед от 25.03.2010 г. на Кмета на район "Люлин" - СО, с която е била определена застроената част от имот е законосъобразна. Оспорваният акт е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В хода на съдебния процес е било установено, че претендираният за възстановяване имот е изцяло застроен и не е възможно обособяване на части от него. Имотът попада в урбанизирана зона за жилищно застрояване, което е реализирано. Сервитутните и обслужващите площи и съоръжения са неразривна част от тази зона като образуването на нов имот върху тях е недопустимо, с оглед нормалното функциониране на жилищния квартал. Касаторите не са представили доказателства, оборващи изводите на съда по отношение наличието на положителните предпоставки по чл. 10, ал. 7 от закона. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуални допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу Заповед № РД-09-079/25.03.2010 г. на Кмета на на Столична община район Люлин. С нея на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се одобрява Решение № 12 по Протокол № 2 от 7.10.2009 г. на комисията за определяне на застроена част от имот пл. № 5100244, нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на кв. Люлин, к. л. 238/261, попадащ в план за регулация на местност "Люлин - 4 м. р." Определена е цялата площ от имота като застроена. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с доводи, че има незастроени части от имота и построените в него сгради са незаконни, поради което отрицателните предпоставки по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не са налице. Съдът е разгледал жалбата по същество и я приел за неоснователна като от доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че имотът попада в терен за комплексно жилищно строителство и в него има изградени сгради със сервитути към тях, поради което няма свободна площ от застрояване. Въпросите за законността на строежите и датата на извършването е прието, че се определят в друго производство, а относно фактическото застрояване в имота обжалваната заповед е издадена при спазване на материалния закон. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно, за определяне на застроената част в имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии. Правото на собственост върху такива имоти и части от тях се възстановява от ОСЗ по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застроената част се определя служебно от техническата служба на общината и когато в имота има застрояване със сгради се определя и прилежащата площ към тях. Строителни дейности и съоръжения които следва да се имат предвид при определяне на застрояването са посочени § 1в, ал. 1 и 2 от ПЗРППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ когато имотите се намират в границите на урбанизирани територии и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, собствениците се обезщетяват. Анализа на приложимата уредба води до извода, че други въпроси свързани с това дали следва да се възстанови правото на собственост и налице ли са предпоставките за това, както и във връзка със законността на строителството и права на трети лица са предмет на производството по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, поради което в настоящия процес са неотносими както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Установеното от фактическа страна, че имотът се намира в терен на изпълнено мероприятие на комплексно жилищно строителство не дава основание свободните от застрояване площи да се приемат за такива тъй като елементите на комплексното строителство включва и такива свободни площи. Съдът е обсъдил заключението на експертизата и е извел обосновани изводи относно фактите от значение за правилното решаване на спора, поради което при спазване на материалните норми е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,