Решение № 135 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2018 г.

Решение № 135 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1428/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано е по подадена касационна жалба срещу Решение № 7248/1.12.2017 г. по адм. дело № 5068/2017 г. на Административен съд София - град, в частта с която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София (ГДИН) да заплати на А. Сингх, обезщетение в размер на 800 лева, за периода от 24.10.2016 г. до 16.05.2017 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 16.05.2017 г. до окончателното ? изплащане за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, като в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен. В тази част решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му. Молят да им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Сингх, чрез пълномощника адв. Георгиев изразява становище за неоснователност по касационната жалба, счита, че решението трябва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Смята решението за правилно и обосновано. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд София - град е образувано по предявения от А. Сингх иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София - юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град София, за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за недостатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветряване, дезинфекция, хигиенно – битови условия, и други действия и бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето, както и законната лихва от завеждането на иска до окончателно изплащане на сумата. Доколкото в касационната жалба на ГДИН установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът А. Сингх е бил задържан в следствения арест на "Г. М. Димитров" № 42 в гр. София, а след това бил преместен в следствения арест на [населено място] затвор, а от 8.11.2016 г. до 3.01.2017 г. бил в затвора в Кремиковци, след което бил преместен отново в [населено място] затвор, където се намира и понастоящем и изтърпява наказание "лишаване от свобода", не се оспорват, като основното оспорване касае правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, настоящата инстанция, съгл. чл. 220 АПК следва да възприеме като непротиворечива установената по делото фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е бил задържан в ареста на "Г. М. Димитров" № 42 в гр. София, по обвинения за престъпления по чл. 194 и чл. 196 от НК, след това е преместен в затвора "Кремиковци" и [населено място] затвор, където не са били изградени тоалетни възли и течаща вода, целият период е изчислен на около (7 месеца). Установено е по делото, че в ареста и затвора Сингх е пребивавал с още лица през различен период от време. Обитавал е помещения с квадратура на килиите под нормативно установената. Посочено е, че в килиите няма самостоятелен санитарен възел. Задържаните са били извеждани за ползване на тоалетна по всяко време от дежурен надзирател. В килиите на ареста и затвора не е имало пряк достъп до слънчева светлина. Същите сами определяли режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. В мотивите си съдът е посочил от кои доказателства е приел за установени посочените по-горе фактически обстоятелства, въз основа на които е изградил и правните си изводи. С оглед на тази фактическа установеност съдът е приел, че искът е доказан по основание и до размер на 800 лв., която сума същият е преценил за справедливо обезщетение за периода от около седем месеца, през които ищецът е пребивавал в установените условия на ареста в София, затвора в Кремиковци и [населено място] затвор. От представените по делото доказателства (Справки, актове обуславящи задържането и преместването на Сингх, медицинска документация, списъци на разпределението по килии на задържаните лица, разписки за приети – предадени вещи и други, за изясняване на общата ситуация, приложени по делото, съдът е заключил, че искът е частично основателен и представлява незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора [населено място]. Въз основа на така приетото е заключил, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ГДИН, като съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от Сингх неимуществени вреди и отражението върху психическото му здраве и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение в размер на 800 лв. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България/ в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно -следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕСПЧ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица – лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285 от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно пар. 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1, т. е. настоящата съдебна инстанция следва да проведе касационното производство прилагайки въведените стандарти - така, както същите са приложени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, през времето на нарушението, както и последиците за неговото здравословно – физическо и психическо състояние. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение