Решение № 5034 от 23.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. (УО на ОП НОИР 2014-2020 г.), подадена чрез гл. юрк. Славейков, срещу решение 5981 от 13.10.2023 г. по адм. дело 5427/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Претендира разноски. Ответната страна - СУ "Свети Климент Охридски, чрез адв. Орсов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е: 1) отменил решение 0401-58/10.05.2023 г. на ръководителя на УО на ОП НОИР 2014-2020 г. в частта по т. 3, с която е отказано верифициране на разходи в размер на 17 990 лв. по бюджетен ред IV Възнаграждения (брутни суми, вкл. и дължимите от работодателя осигурителни вноски) и в частта по т. 5, с която е отказано верифициране на разходи в размер на 15 732 лв. по бюджетен ред VIII 25.1 Разходи за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя; 2) върнал преписката на ръководителя на УО на ОП НОИР за ново произнасяне в 90-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С т. 3 и т. 5 от процесния административен акт е постановен отказ за верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 6, б. б от Директива 2003/88/ЕО (Директивата) и чл. 113, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ). По делото не се спори, че отказаното верифициране на разходи е за възнаграждения на експерти, по трудови договори и споразумения за работа по посочения проект, които са подали заявления по чл. 113, ал. 3 от КТ. Отказът е мотивиран с това, че разходите за седмично работно време (над 48 часа седмично), надвишават предвиденото в Директивата, за т. нар. Референтен период, определен от същата като не повече от четири месеца годишно. Административният орган е установил, че продължителността на работното време по трудовите договори за допълнителен труд, ведно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение, при подневно изчисляване надвишава 48 часа седмично за период по-дълъг от 4 месеца за 1 календарна година за служителите. Възоснова на установените факти, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закон форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, но в противоречие с материалноправните норми. Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти и направените изводи се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, на която се е позовал органът, за да се счетат разходите за допустими, следва да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и националното законодателство. В съответствие с чл. 6, б. "б" от Директивата "Средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа".