Решение № 13334 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2018 г.

Решение № 13334 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11535/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите против решение № 9483 от 11.07.2018 г., постановено по адм. д. № 10656/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – А. А., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отменя заповед № РД-15-1374/14.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е прекратено служебното правоотношение на А. А.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като от служителя не са поискани обяснения. Съдът приема, че ако това бе сторено, то щеше да се установи, че на 02.08.2017 г. А. е освободен като управител на дружеството и по този начин от правна и фактическа страна преустановява отношението с дружеството като управител. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като в същата са посочени фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при издаване на административният акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът приема, че за органа по назначаването, в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл., съществува задължение да иска обяснения от държавния служител, при което би се установило, че последния е освободен като управител на 02.08.2017 г. – датата на вземане на решение от едноличния собственик на капитала. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че след отмяната на предходно прекратяване на служебното му правоотношение, А. А. е възстановен на държавна служба на 12.07.2017 г. На 28.07.2017 г. същият декларира, че е собственик на "Тера Агро Консултинг" ЕООД и съсобственик в друго търговско дружество. На 02.08.2017 г. жалбоподателят продава дружествените дялове на трето лице и е освободен като управител на дружеството, но заявлението за вписване на това обстоятелство е подадено на 09.08.2017 г. и поради нередовности в същото са дадени указания за отстраняването им. Освобождаването на А. като управител на дружеството е вписано в търговския регистър на 15.08.2017 г., след като оспорената заповед е връчена на служителя. Съгласно правилото на чл. 141, ал. 6 от Търговския закон овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Следователно дори и да се приеме тезата, че органът по назначаването е следвало да поиска обяснения от служителя, то това не би променило факта, че вписване на заличаването на А. като управител е след издаване и връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Фактът, че жалбоподателя в качеството си на едноличния собственик на капитала взема решение за освобождаването му като управител на дружеството, не обосновава извод в обратния смисъл, след като овластяването има действие от вписването му в търговския регистър. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2, като в настоящата хипотеза е налице несъвместимостта по чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл., а именно А. е управител на търговско дружество, което обстоятелство е факт и към момента, когато същият подава заявление за възстановяването му на длъжност – 16.06.2017 г. и към момента на връчването на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди А. А. да заплати на министерството на земеделието, храните и горите сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,