Решение № 12408 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на И. Фурнаджиев от град Пловдив, чрез адвокат И. Христова за отмяна на влязло в сила решение 7645/11.07.2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело 4146/2023 г., с което е отменено решение 501/16.03.2023 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 3899/2019 г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата му срещу ревизионен акт Р-16001618008057-091-001/29.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С ревизионния акт е установена отговорност на молителя на основание чл.19, ал. 2 ДОПК за задължения на "МЦ Сонел - фарм" ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 149 654.66 лева и лихви в размер на 67 981 лева. В искането е посочено основанието по чл. 239, т.1 АПК, като се твърди наличие на ново писмено доказателство от значение за отговорността на молителя по чл.19, ал. 2 ДОПК. Молителят посочва, че след постановяване на решението е открил разписка от 31.12.2012 г., подписана от баща му Г. Фурнаджиев за получаване на сумата от 395 000 лева от касата на МЦ Сонел фарм ООД в качеството на съдружник, за съхранение. Баща му починал на 30.03.2020 г. и открил разписката при разчистване на жилището му, извършено през лятото на 2023 г. Твърди, че въпреки проведените разговори с баща му във връзка с дейността на дружеството и впоследствие и с ревизионното производство, той така и не му казал, че сумата е взета от него от касата на дружеството. Според молителя това се дължало на здравословното състояние на Г. Фурнаджиев и на претърпения от него инсулт през 2019 г., в резултат на който е загубил голяма част от спомените, като някои неща си спомнял ясно, но повечето не. Молителят посочва, че разписката би следвало да е попаднала при баща му при приемане на документите на дружеството през 2016 година като управител. Твърди, че новото писмено доказателство не му е било известно и не е било в негово държане при решаването на спора от касационната инстанция и че обективно не е бил в състояние да го представи. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд по адм. дело 4146/2023 г. на основание чл. 239, т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане. Към искането е приложена разписка от 31.12.2012 г. подписана от Г. Фурнаджиев (оригинал) и удостоверение от 09.10.2023 г. на Агенция по вписванията за вписваните обстоятелства по партидата на "МЦ Сонел фарм" ЕООД. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив, чрез юрк. Н. Попова моли да се остави без уважение искането за отмяна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страна по делото и в тримесечен срок от влизане в сила на решението, в рамките на срока по чл. 240, ал. 1, т.1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С решение 7645/11.07.2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело 4146/2023 г. е отменено решение 501/16.03.2023 г. на Административен съд Пловдив, по адм. дело 3899/2019 г. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на И. Фурнаджиев от град Пловдив срещу ревизионен акт Р-16001618008057-091-001/29.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С ревизионния акт е установена отговорност на Фурнаджиев за задължения на МЦ Сонел фарм ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 149 654.66 лева и лихви в размер на 67 981 лева на основание чл.19, ал. 2 ДОПК. За да постанови този резултат касационната инстанция е приела, че са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК и по-конкретно, че са налице плащания в пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 б. а от ДР на ЗКПО - суми, несвързани с осъществяваната от дружеството дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т.4, б. а и б. В решението е посочено, че се касае за две парични суми в размер на 395 000 лева, отчетени в счетоводството на МЦ Сонел фарм ЕООД със счетоводна статия 452/31.12.2012 г. като изплатени на подотчетно лице по дебит сметка 422 Подотчетни лица и по кредита на сметка 501 Каса, както и в размер на 103 023.74 лева, касова наличност, която според протокол от 08.11.2016 г. е предоставена от И. Фурнаджиев на Г. Фурнаджиев с оглед настъпила към този момент промяната в управлението на дружеството и впоследствие предоставена от дружеството на ревизираното лице по формата на заем в размер на 120 000 лева. За първата сума съдът е приел, че липсват твърдения и доказателства кое е подотчетното лице, на което е предоставена, както и данни да е потърсена от неидентифицираното лице. Не е установено тези парични средства да са разходвани за дейността на дружеството. От тези обстоятелства съдът е приел, че е изпълнена спорната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК ревизираният субект недобросъвестно с поведението си е намалил имуществото на дружеството, без да се удостовери с каква цел е сторено това. По отношение на втората сума съдът е посочил, че протоколът за предоставянето й между И. Фурнаджиев и Г. Фурнаджиев от 08.11.2016 г. е частен документ с недостоверна дата. Този документ не е представен нито от И. Фурнаджиев, нито от Г. Фурнаджиев при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), предхождаща ревизията. Поради това и предвид обстоятелството, че впоследствие от дружеството на И. Фурнаджиев са предоставени в заем 120 000 лева, съдът е приел за обоснован извода на ревизиращите органи, че касовата наличност в посочения размер не е предадена на Г. Фурнаджиев, а е останала на разположение на неговия син. Според съда решение на управителя е да не погаси публичните задължения на дружеството, а вместо това да извърши скрито разпределение на печалба. По тези мотиви и при липса на спор относно изпълнението на останалите предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В конкретния случай искането за отмяна се основава на основанието по чл. 239, т.1 АПК. Тази норма предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от съществено значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тази непълнота не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. В конкретния случай представеното писмено доказателство разписка от 31.12.2012 г., подписана от Г. Фурнаджиев за получаване на сумата от 395 000 лева в качеството му на съдружник в МЦ Сонел - фарм ООД, със задължение да я съхранява като влогодържател и да я върне при поискване, е съставено преди образуване на ревизионното производство и преди постановяването на съдебния акт, чиято отмяна се иска. От приложеното към молбата за отмяна удостоверение изх. 20231009110051/09.10.2023 г. на Агенция по вписванията се установява, че Г. Фурнаджиев е бил съдружник в МЦ Сонел Фарм ООД с дружествен дял от 500 лева в периода от 23.10.2012 г. до 13.02.2014 г., включително и към 31.12.2012 г. Така представеното писмено доказателство е относимо към първата сума, приета от съда като скрито разпределение на печалба и послужила като основание за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В съдебната практика по приложението на чл. 239, т.1 АПК се приема, че доказателството не е ново, ако страната е имала обективна възможност да се снабди с него по време на висящността на процеса, като прояви и съответната процесуална активност в тази насока. В случая в хода на ревизията и в съдебното производство И. Фурнаджиев е твърдял, че не разполага с документи за осчетоводяването на сумата 395 000 лева със счетоводна статия 452/31.12.2012 г. по сметка 422 Подотчетни лица и не е предприел каквито и да било процесуални действия за установяване на основанието за отчитане на тази сума в счетоводството на представляваното от него дружество. В съдебното производство е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, според което по делото и в счетоводството на дружеството не са открити първични счетоводни документи на базата, на които са съставени посочените счетоводни операции. За първи път данни за подотчетното лице и основанието за предоставяне на сумата, са посочени в представената към молбата за отмяна разписка от 31.12.2012 г. на Г. Фурнаджиев. От друга страна така представеното писмено доказателство не е от съществено значение за изхода от спора, тъй като не би променило изводите на съда, че сумата от 395 000 лева, отразена в счетоводството на дружеството по сметка 422 Подотчетни лица със знанието на молителя, в качеството му на управител на МЦ Сонел Фарм ЕООД представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Цитираната норма определя като скрито разпределение на печалба и сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма на съдружници. В случая от разписката се установява, че сумата е предоставена на Г. Фурнаджиев в качеството му съдружник за съхранение като влогодържател. Според счетоводните записвания, проверени и от съдебно счетоводната експертиза по делото, сумата е отчетена като изплатена на подотчетно лице към 31.12.2012 г. по сметка 422 Подотчетни лица и с нея е намалена касовата наличност на дружеството по сметка 501 Каса. От изложеното се налага извод, че представеното писмено доказателство не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 АПК от съществено значение за решаване на делото, тъй като не би променило изводите на съда относно предпоставките за ангажиране отговорността на молителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което не представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд. По отношение на другата сума в размер на 103 023.74 лева, за която съдът е приел, че представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО и основание за ангажиране отговорността на молителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК, не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства. По изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход от делото, на ответника в производството по отмяна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,