Решение № 9061 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12338/2018 г.

Решение № 9061 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12338/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И., с адрес в [населено място], срещу решение № 1858/20.08.2018 г. по адм. дело № 742/2018 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 18 НЕТ96(3)/23.02.2018 г. на секретаря на община П. за отказ на предоставяне на обществена информация. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отмяна на решението за отказ за достъп до обществена информация, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - секретар на община П., в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че обжалваният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по всичките 11 точки на заявлението на Иванов, свързани с документация по обществена поръчка и изпълнение на сключен договор въз основа на обществена поръчка с възложител - община П., издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, поради несъгласие на третото заинтересовано лице за предоставяне на исканата информация, е законосъобразен и по отношение на него не са налице отменителни основания. Посочил е, че е неоснователно оплакването за липса на преценката в решението по ЗДОИ дали търсената информация е в хипотезата на надделяващ обществен интерес, тъй като подобни аргументи не са били формулирани в заявлението и следователно АС не дължи преценка по тях. Решението е неправилно - материално правно незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав споделя преобладаващото в практиката на ВАС разбиране, че в хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ - при изричен отказ на третото лице за предоставяне на обществена информация, която засяга интересите му, административният орган е длъжен да извърши преценка, независимо дали в заявлението има подобни твърдения, дали е налице някоя от хипотезите на надделяващ обществен интерес по смисъла на пар. 1, т. 6, от ДР на ЗДОИ, тъй като от тази преценка зависи дали е задължен да предостави информацията въпреки отказа на третото лице или е длъжен да се съобрази с несъгласието на третото лице. Следва да се има предвид и оборимата презумпция по пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ за хипотезите, в които до доказване на противното се приема, че е налице "надделяващ обществен интерес", а именно когато информацията е свързана с повишаване прозрачността и отчетността на задължения субект, каквато е хипотезата по част от въпросите, свързани с изразходване на общински средства. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменя обжалваният отказ по ЗДОИ като незаконосъобразен и преписката се върне на задължения субект за ново произнасяне, като при него се изложат изрични мотиви относно характера на исканата информация по всяка от точките на заявлението - дали представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ и съответно дали е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят претендираните от него разноски за двете съдебни инстанции - държавни такси в общ размер на 15 лева, заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция - 800 лева. Доколкото в първата инстанция своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 900 лева по договора за правна помощ, съдът намира, че са налице основанията зе редуцирането му до минималния размер от 500 лева на основание чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 АПК община В. следва да бъде осъдена да заплати 1315 ( хиляда триста и петнадесет) лева на касатора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение