Решение № 8280 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2019 г.

Решение № 8280 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, против решение № 148/07.01.2019 г., поправено с Решение № 187 от 09.01.2019 г. по адм. дело № 2560 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-22001417002765-091-001/15.11.2017 г. издаден от П. Петрова - орган, възложил ревизията, и Й. Иванова - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 208/09.02.2018 г на Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, с който е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 50094. 54 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за периодите м. 11.2013 г., м. 01.2014 г., м. 07. 2014 г., м. 08.2014 г., м. 11.2014 г., м. 07.2015 г., м. 08.2015 г., м. 10.2015 г. м. 11. 2015 г., м. 02.2016 г., м. 04.2016 г., м. 06.2016 г., м. 07.2016 г., м. 08.2016 г. и м. 09.2016 г. по фактури, издадени от "ИБ 2013" ЕООД, " ИБ Трейдинг" ЕООД, "Анди строй"- 2015" ЕООД и Мариан – 78" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – " Вива-92" ООД, чрез адв. Симеонов оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22001417002765-091-001/15.11.2017 г. издаден от П. Петрова - орган, възложил ревизията, и Й. Иванова - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 208/09.02.2018 г на Директор на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София с който на "ВИВА-92" ООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 50094. 54 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за периодите м. 11.2013 г., м. 01.2014 г., м. 07.2014 г., м. 08.2014 г., м. 11.2014 г., м. 07.2015 г., м. 08.2015 г., м. 10.2015 г. м. 11.2015 г., м. 02.2016 г., м. 04.2016 г., м. 06.2016 г., м. 07.2016 г., м. 08.2016 г. и м. 09.2016 г. по фактури, издадени от "ИБ 2013" ЕООД, " ИБ Трейдинг" ЕООД, "Анди строй"- 2015" ЕООД и Мариан – 78" ЕООД. Административният съд е отменил атакуваният РА, като незаконосъобразен, за да постанови този резултат е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите писмени доказателства и експертните заключения, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет доставка на строителни материали и услуги. В мотивите си съдът е посочил, че съгласно констатациите на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза фактурите са отразени в дневника за покупко-продажби на жалбоподателя и в СД по ЗДДС за съответния данъчен период, също така разходите по доставките са надлежно осчетоводени от жалбоподателя и предмета по доставките впоследствие е реализиран. Съдът се е позовал и на приетото и неоспорено заключение на вещото лице по поставената съдебно- техническа експертиза, според която е установила безспорно извършването на СМР и влагането на закупените строителни материали в обектите изградени от ревизираното лице. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от С. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е обсъдил доводите на страните въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Фактическата обстановка е установена напълно. Не е спорна реалността на извършените доставки на стоки- строителни материали и извършените строителни услуги, както и редовното им осчетоводяване при получателя и неговите доставчици. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване е упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката или за извършване на услугата. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Поради това не е достатъчно само издаването на фактури и сключването на договор. Последният може да бъде заместен само от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката и/или извършване на услугата. В чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено като условие за доказване наличието на облагаема доставка, въз основа на която да се приспадне ДДС като данъчен кредит да се установи, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока, респ. да е извършена услугата. В процесния случай ревизираното лице "Вива-92"ООД е използвало получените стоки и услуги за осъществяване на облагаеми доставки по които е начислявало ДДС. От събраните по делото доказателства става ясно, че строителните материали с доставчик "ИБ Трейдинг" ЕООД и "ИБ 2013" ЕООД са вложени в обект –жилищна сграда находяща се в гр. [населено място], [улица], във връзка с този обект са извършени и СМР от "Мариан-78" ЕООД, като доказателства са представени фактури, приемо-предавателни протоколи, подписани и от двете страни, количествено-стойностни сметки и протоколи за установяване на извършването и за заплащане на СМР /обр. 19/документи за осъществени разплащания, пътни листи, хронологични описи и справки за стоков поток. През ревизирания период "Вива-92"ООД е извършвало дейности като ремонт на улици в гр. Радомир по договор от февруари 2016 г.; благоустрояване и изграждане на преместваеми съоръжения за обществено ползване на територията на Община Челопеч по договор от 20.04.2016 г. с Община Челопеч; изграждане на кът за отдих и на улично осветление в Община Трън по договор от 17.07.2016 г.; извършване на СМР на снегоринна база "Селимица"- гр. Перник; СМР по гореизброените договори са извършвани от "Мариан-78" ЕООД По договор сключен с Община Кюстендил за основен ремонт и подмяна покривна изолация на спортен комплекс "Осогово" ревизираното лице е ползвало услугите на "Анди строй - 2015" ЕООД, а материалите са закупувани от "ИБ 2013" ЕООД Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза документираните в представените фактури и протоколи СМР са действително извършени. Основният спорен въпрос между страните е относно кадровата обезпеченост на доставчиците. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по делото са налице доказателства за извършване на процесните СМР. На практика в ревизионния акт констатациите за непризнаване правото на ревизираното дружество за приспадане на данъчен кредит са обусловени от приетата от приходните органи липса на кадрова обезпеченост на доставчиците. В съдебната практика на СЕС изрично се посочва, че липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. В този смисъл е решение по дело С-324/11 (Gabor Toth). При наличие на доказателства за осъществяване на процесните СМР - актове, обр. 19, протоколи за установявани, завършването и заплащането на отделните видове СМР, фактури за строителни материали, вложени в обекта, които от заключението на съдебно-техническата експертиза като вид и количество са тези, които са вложени в процесния обект, е достатъчно, за де се приеме от решаващия съд, че правото на данъчен кредит е законосъобразно упражнено от "Вива-92" ООД. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната на решението и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила.