Решение № 8679 от 16.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Държавен фонд Земеделие с адрес в София, бул. Цар Борис III 136 и Полидей 2 ООД със седалище и адрес на управление в гр. Карлово, на ул. Яне Сандански 8, против Решение 1458 от 01.08.2023 г., постановено по адм. дело 885 по описа на Административния съд Пловдив за 2020 г. в съответните неблагоприятните за всеки един от касационните жалбоподатели части на решението.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) е осъден да заплати на Полидей 2 ООД сумата от 10 101, 50 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на сбора от законните лихви за забавеното изплащане на изплатени от ДФЗ данъчна основа и ДДС по три заявки за плащане, в резултат от незаконосъобразен административен акт Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ 03-РД/518 от 08.02.2019 г. за спиране обработката на заявки за плащане 01/16/060818/92749 от 12.11.2018 г., 02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г. и 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 14.04.2020 г. до окончателното му изплащане, като исковите претенции за обезщетение за имуществени вреди на дружеството, основани на същия незаконосъобразен акт, са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 14 057, 87 лв. и по останалите заявки. Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни, исковите претенции на Полидей 2 ООД, предявени срещу същия ответник, както следва: за обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 8 947, 08 лв. (сбор от неплатени данъчни основи и ДДС по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях), причинени от незаконосъобразно действие, както и за обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 39 062, 53 лв. (сбор от незаплатени разходи по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях), причинени от незаконосъобразно бездействие на същия ответник. Наред с това ДФЗ е осъден да заплати в полза на ищцовото дружество 1 031, 50 лв. разноски по делото, както и сумата от 596, 63 лв., представляваща направените от дружеството-ищец разноски за адвокатско възнаграждение, а ищецът е осъден да заплати в полза на ответника 125, 59 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател ДФЗ твърди неправилност на обжалваното решение в осъдителната му част и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатски хонорар. Поддържа, че в обжалваната част решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Твърди, че по делото не е доказано кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от фактическия състав за ангажиране на безвиновната отговорност на ДФЗ за имуществени вреди по ЗОДОВ. Счита, че съдът не е изчислил съразмерно с уважената част от исковете сумата на присъдените в полза на ищцовото дружество разноски за възнаграждение за един адвокат. Иска отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от Полидей 2 ООД адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Ответникът по тази касационна жалба Полидей 2 ООД не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който я оспорва с доводи за неоснователността й. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Касационният жалбоподател Полидей 2 ООД излага доводи, че решението, в обжалваната част /отхвърлителната часта/, е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че не оспорва първоинстанционния съдебен акт в цялата му отхвърлителна част, а само в частта, в която исковите му претенции за имуществени вреди против ДФЗ са отхвърлени за: 1. сумата от 3 956, 37 лв., представляваща разликата между пълния размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на сбора на мораторните лихви за забавеното изплащане на изплатени от ДФЗ данъчна основа и ДДС 14 057, 87 лв. и присъдените такива в общ размер 10 101, 50 лв. по три заявки за плащане, в резултат от незаконосъобразен административен акт; 2. за сумата от 8 947, 08 лв., представляваща сбор от неплатени данъчни основи и ДДС по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях, причинени от незаконосъобразно действие; 3. за сумата от 39 062, 53 лв., представляваща сбор от неплатени разходи по заявки за плащане и мораторни лихви върху тях, причинени от незаконосъобразно бездействие. Иска присъждането на следните три главници сумата от 3 956, 37 лв., от 8 947, 08 лв. и от 13 477, 65 лв., ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира също да му бъде присъдена законната лихва върху платените разходи за раздаване (25 584, 88 лв.) за периода от 15.04.2020 г. до окончателното изплащане на всяка главница в общ размер на 1 609, 09 лв. Представя нови писмени доказателства, относими към касационните оплаквания и приобщени към касационното дело.

Ответникът по тази касационна жалба ДФЗ я оспорва, като неоснователна и недоказана в становище от 05.02.2024 г. Иска отхвърлянето й.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на решението в обжалваните части.

Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по делото, за които решението в съответните обжалвани части е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационният състав преценява касационните жалби като неоснователни.

Административният съд е приел, че е сезиран от Полидей 2 ООД с искова молба, предявена против ДФЗ, за осъждането на ответника да заплати на дружеството-ищец обезщетения за имуществени вреди, както следва:

1. Сумата от 14 057, 87 лв. (11 666, 45 лв. плюс 2 391, 42 лв.), произтичащи от забавено плащане на данъчна основа и ДДС, съставляващи финансова помощ за отчетните периоди м. 10. 2018 г., м. 11. 2018 г., м. 12. 2018 г., м. 01. 2019 г., м. 02. 2019 г., м. 03. 2019 г. и м. 05. 2019 г., реализирана от ДФЗ в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ 03-РД/518 от 08.02.2019 г. за спиране обработката на заявки за плащане, подадени от Полидей 2 ООД като участник по схемата Училищно мляко за учебна година 2018/2019 г., които суми са в размер на мораторните лихви върху размера на заплатените със забава данъчна основа и ДДС, изчислени от датата, на която сумите е следвало да се платят до датата, на която реално са заплатени от ДФЗ, ведно със законна лихва върху сбора на сумите на обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане;

1. Сумата от 8 219, 88 лв. (6 849, 91 лв. плюс 1 369, 97 лв.), произтичащи от незаконосъобразно действие на ответника, изразило се в намаление на дължимите суми за плащане на ищеца и последвало неплащане на част от данъчните основи и ДДС, съставляващи финансова помощ за отчетните периоди м. 10. 2018 г., м. 11. 2018 г., м. 12. 2018 г., м. 01. 2019 г., м. 02. 2019 г., м. 03. 2019 г., м. 04. 2019 г. и м. 05. 2019 г. по Схема Училищно мляко, ведно с мораторна лихва върху всяка от сумите (съответно върху сумата от 6 849, 91 лв. мораторна лихва от 602, 21 лв. и върху сумата от 1 369, 97 лв. мораторна лихва от 120, 46 лева, изчислени до 12.04.2020 г.), ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане;

1. Сумата от 35 935, 76 лв., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на ответника и изразяващи се в напълно незаплатени разходи, подлежащи на възстановяване от ДФЗ по Наредбата за отчетните периоди м. 10. 2018 г., м. 11. 2018 г., м. 12. 2018 г., м. 01. 2019 г., м. 02. 2019 г., м. 03. 2019 г., м. 04. 2019 г. и м. 05. 2019 г. по Схема Училищно мляко, ведно с мораторна лихва върху посочената сума в размер на 3 106, 78 лв., изчислена до 12.04.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

След подадено уточнение на исковете, направено с молба-становище, вх. 15130/29.09.2020 г., общият размер на претендираните суми е конкретизиран на 62 042, 96 лв. Във връзка с писмо, именувано изменение на исковата молба, вх. 317/08.01.2021 г. е допуснато изменение на общия размер на исковите претенции за присъждане на мораторни лихви, като първоначално посоченият размер от 17 887, 32 лв. по исковата молба е увеличен на 17 911, 84 лв. предвид увеличение на сумите за мораторна лихва върху неплатена данъчна основа съответно от 602, 21 лв. на 606, 01 лв., мораторна лихва върху неплатен ДДС от 120, 46 лв. на 121, 19 лв. и мораторна лихва върху неплатени разходи от 3 106, 78 лв. на 3 126, 77 лв.

С допуснатото изменение, съдът е приел, че сборът на размерите на всички искови претенции възлиза на сумата от 62 067, 48 лева.

Съдът е установил следната фактическа обстановка:

С Акт за одобрение (л. 19-24 от том I на първоинстанционното дело), изх. 01-2600/5143 от 03.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, ищцовото дружество Полидей 2 ООД е одобрено за изпълнител по Схема Училищно мляко, съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко.

Ищецът депозирал пред ДФЗ заявки за плащане по реда на чл. 18 от Наредбата, като конкретно по отношение на отчетен период за месец октомври 2018 г. депозирал заявка за плащане 01/16/060818/92749 от 12.11.2018 г. (л. 54-56, пак там), за отчетен период за месец ноември 2018 г. депозирал заявка за плащане 02/16/060818/92749 от 10.12.2018 г., а за отчетен период месец декември 2018 г. заявка за плащане 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г.

За следващите отчетни периоди до месец май 2019 г., включително, също били представени такива заявки за плащане пред ДФЗ.

Във връзка със сигнал до Окръжна прокуратура Пловдив, подаден от ДФЗ за това, че Полидей 2 ООД е предоставило при кандидатстването му за одобрението му по схемата Училищно мляко копия на сертификати, които не са издадени по надлежния ред, е образувана прокурорска преписка 8319/2018 г. по описа на тази прокуратура, завършила с издаването на Постановление от 10.01.2019 г. (л. 46, пак там) за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 256 от Наказателния кодекс (НК) или по чл. 248а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същата разпоредба на Наказателния кодекс /НК/. Това постановление е обжалвано от ДФЗ пред Апелативна прокуратура Пловдив, която го отменила със свое Постановление от 08.03.2019 г. (л. 47-48, пак там). С Постановление от 16.05.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив (л. 49-50, пак там) и след извършване на допълнителна проверка, отново е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 256 НК или по чл. 248а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същата разпоредба на НК и е прекратена преписка 8319/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Пловдив.

По част от заявките за плащане, до ищцовото дружество са изпратени уведомителни писма по чл. 18, ал. 6 от Наредбата с оглед отстраняване на непълноти и нередовности в придружаващата документация при предоставен 10-дневен срок за отстраняването им.

Със Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ 03-РД/518 от 08.02.2019 г. е спряна обработката на заявки за плащане 01/16/060818/92749/12.11.2018 г., 02/16/060818/92749/10.12.2018 г. и 03/16/060818/92749 от 09.01.2019 г., подадени от Полидей 2 ООД като участник по схемата Училищно мляко за учебна година 2018/2019 година.

Въпросната заповед е обжалвана от Полидей 2 ООД, като след изпращане на делото по подсъдност на Административния съд Пловдив, е образувано частно адм. дело 1157/2019 г., завършило с Определение 957/14.05.2019 г. (л. 41-44, пак там), с което съдът отменил заповедта като незаконосъобразна и върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство по трите заявки за плащане. Съгласно заверка на определението, същото е влязло в сила на 05.06.2019 година. Това определение е обжалвано от ДФЗ пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело 8817/2019 г., който с Разпореждане 11652 от 01.08.2019 г. е оставил жалбата на ответника по иска без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Със Заповед 03-РД/518 от 10.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ възобновил спряното производство по разглеждане на трите заявки за плащане със срок, започващ да тече от действието, при което същото е спряно. След датата на възобновяване, до ищеца, като подател на заявките за плащане, са изпратени уведомителни писма за отстраняване на нередовности и непълноти по документацията, приложена към заявките, при предоставен 10-дневен срок за изпълнение.

ДФЗ започнало изплащане на суми по заявките за плащане, като такива са изплатени за отчетен период октомври, ноември и декември 2018 г., както и за отчетен период януари, февруари, март, април и май 2019 година. Предвид липсата на извършено плащане на пълния размер на претендираните от ищеца суми по подадените от него заявки, в част от които са включени и разходи за заплащане по сключени от Полидей 2 ООД договори с трети лица за изпълнение на услугата по раздаване на млякото и млечните продукти, уговорени като 0, 07 лв. на брой дете, които не били платени от ДФЗ, от страна на ищцовото дружество са изпратени запитвания до ДФЗ относно това, защо е такъв размерът на извършените и получени плащания, като е отправена и покана за заплащане на общия размер на разходите по посочените договори за услуги, изчислени на 35 935, 76 лв. за месеците от ноември 2018 г. до май 2019 г., включително.

В отговор, изпълнителният директор на ДФЗ уведомил Полидей 2 ООД за конкретните причини за редуциране на сумите, като към част от писмата са прилагани и справки за извършената редукция по заявките за плащане, включително и такива по повод проверка, извършена на място.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, пред първата инстанция е назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице д-р Т. Н. М. (от л. 5058 до л. 5070 от том II на първоинстанционното дело) и са разпитани свидетелите М. Н. Ф., търговски директор на Полидей 2 ООД и М. Д. Р., представлявала ищцовото дружество в процеса на кандидатстване по схемата Училищно мляко, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет.

При така установеното от фактическа страна, Административният съд Пловдив е приел от правна страна, че предявените от Полидей 2 ООД против ДФЗ искове са процесуално допустими.

Преценил е за частично основателен до присъдения размер от 10 101, 50 лв. първият от предявените искове. Приел е, че отменената от съда като незаконосъобразна Заповед на изпълнителния директор на ДФЗ 03-РД/518 от 08.02.2019 г. за спиране обработката на предявени от ищцовото дружество заявки за плащане, касае само три от посочените такива в исковата молба тези за отчетните периоди октомври, ноември и декември 2018 г., но не и останалите до месец май 2019 г. Счел е, че до извършеното възобновяване на производството по трите заявки със Заповед от 10.07.2019 г., не са осъществявани действия по разглеждането на заявките. Като се позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, се е аргументирал, че ако административното производство не е било спряно и ако не е било налице основанието по чл. 18, ал. 6 от Наредбата, ДФЗ е следвало да извърши плащания по трите заявки към дата 12.02.2019 г. (за първата заявка), към 10.03.2019 г. (за втората заявка) и към 09.04.2019 г. (за третата заявка). Кредитирал е заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно изготвено. Съобразявайки същото и приобщените, като доказателства по делото, платежни нареждания е посочил, че е налице значително забавяне на извършените от ДФЗ плащания по заявките (чак в месец юли 2019 г.), като е приел, че същото е обусловено главно от осъщественото спиране на административното производство. Съобразил е данните по делото, че на ищеца са изпращани уведомителни писма за отстраняване на нередовности и непълноти по заявките, предмет на заповедта за спиране, като му е даван максимално предвидения по Наредбата срок за отстраняването им, а именно 10 дни, както и че той е отговарял на тези писма, изпращайки допълнителни документи. Приел е, че срокът по чл. 19, ал. 4 от Наредбата следва да се увеличи със сроковете за отстраняване на непълноти и нередности, като по отношение на плащането по първата от трите заявки да се прибавят (заради две уведомления) 20 дни, а по втората и третата по 10 дни за всяка от тях, независимо от факта дали срокът е бил предоставян преди незаконосъобразното спиране или след отмяната на акта за постановяването му. Формирал е извод, че дори при удължаване на срока по чл. 19, ал. 4 предл. последно от Наредбата, е налице забавено изплащане по трите заявки, предмет на отменената заповед, което забавяне е преценил, че е в причинна връзка с осъщественото незаконосъобразно спиране на административното производството. Изложил е доводи, че отменената по надлежния ред незаконосъобразна заповед, от която се претендират част от имуществените вреди е била пречка за своевременното продължаване разглеждането на трите заявки и съответно за изплащане на сумите по финансовите помощи. При отчитане увеличаването на срока с времето за отстраняване на нередовности и непълноти е изчислил, че плащането по първата заявка е следвало да се осъществи най-късно до 22.02.2019 г., по втората до 20.03.2019 г. и по третата до 19.04.2019 г. Подчертал е, че сроковете за плащане са изтекли в рамките на срока на незаконосъобразното спиране. Установил е действително настъпила вреда за ищеца, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране до размера на тези суми, за което административният орган е приел, че са налице основания за плащането им. Определил е размера на мораторната лихва върху всяко от трите забавени плащания (обща сума от 10 101, 50 лв.), считано от 22.02.2019 г. за първата заявка, от 20.03.2019 г. за втората и от 19.04.2019 г. за третата заявка. Счел е за основателна акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху общия размер на обезщетението, считано от датата на депозиране на исковата молба. Обосновал се е, че конкретният случай не попада в хипотезата на присъждане на лихва върху лихва, доколкото се присъжда такава върху размер на обезщетение, който само е съизмерен с дължимата при забавено плащане законна лихва.

По отношение на останалите заявки за плащане, подадени до ДФЗ от ищцовото дружество на 11.02.2019 г., 11.03.2019 г., 16.04.2019 г. и 10.06.2019 г., съдът се е мотивирал, че същите не са предмет на отменената заповед за спиране от 08.02.2019 г., издадена преди тяхното подаване. Счел е, че не е налице причинно-следствена връзка между отменения, като незаконосъобразен, административен акт и евентуално настъпила вреда от забавено плащане по тези заявки. Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че е налице забавяне в извършването на оторизираните плащания по всяка от останалите заявки.

На следващо място Административният съд Пловдив е разгледал претенциите на Полидей 2 ООД, основани на незаконосъобразни действия и бездействия на ответния административен орган, за които е формирал решаващия извод, че са неоснователни. Приел е, че незаконосъобразното действие/ бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде юридическо, а само фактическо такова. Съобразил е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Установил е, че по отправените от страна на ищеца заявки за плащане за отчетните периоди от месец октомври 2018 г. до 05.05.2019 г., ДФЗ е направил само частични плащания, т.е. платил е финансови помощи в по-малък от заявения от ищеца размер. Взел е предвид, че изпратените до Полидей 2 ООД отговори по отправени от дружеството до ДФЗ запитвания за причините за редуциране на заявените плащания, не са оспорени от ищеца по реда на АПК. Мотивирал се е, че решението за пълен или частичен отказ за извършване на плащане от страна на ДФЗ по заявка за плащане е правно действие, извършвано въз основа на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко, доколкото се обективира в съответен административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК чл. 19, ал. 2 от Наредбата.

Съдът е изложил аналогични съображения по претенцията на ищцовото дружество за вреди, равняващи се на размера на разходите за осем месеца, за раздаването на доставките по схема Училищно мляко и основани на твърдяно незаконосъобразно бездействие на ДФЗ, изразяващо се в неплащане в пълен размер на направените разноски за раздаване на доставките по схемата, по договори с трети лица. Приел е, че по делото липсват доказателства да са издавани уведомителни писма, с които ищцовото дружество да е уведомено от ДФЗ защо същият не е извършил заплащане на разходите, включени в част от заявките за плащане. Като се позовал на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., съдът се е обосновал, че непроизнасянето на административния орган, сезиран в предвидения за това срок със съответен акт, представлява административен акт мълчалив отказ, който не е фактическо действие. Допълнил е, съобразявайки писмените и гласни доказателства по делото, че Полидей 2 ООД, освен подадени заявки за плащане, е изпратило и покана до ДФЗ за плащане на разходите за раздаване на доставките, но не е получило отговор и не е предприело действия да обжалва мълчаливия отказ на ДФЗ по искането му за плащане на разходите.

С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно.

Неоснователна е касационната жалба на ДФЗ. Възраженията в касационната жалба на този касатор могат да се групират в четири групи, както следва: отменената заповед за спиране не е административен акт, от който да могат да се претендира обезщетение за причинени вреди; не е налице забава в плащането; при определяне на началната дата на срока на забавата, съдът не се е съобразил с т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.д. 3/2004 г.; съдът е присъдил обезщетение в по-голям размер от действителния, тъй като сборът от лихвите по трите заявки, които заповедта за спиране касае, не дава сумата на присъденото обезщетение, а по-малка сума.

Приложим нормативен акт към казуса е Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", приета с ПМС 251 от 27.09.2016 г. в редакцията й към 05.03.2019 година / наричана за краткост по - долу Наредбата/.

Първите две възражения в касационната жалба на ДФЗ са неоснователни. Обосновано е прието от административния съд, че е налице отменен по съдебен ред административен акт по чл.54 АПК - заповед за спиране на административно производство, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със забавеното оторизиране на заявените суми по трите заявки, които въпросната заповед касае. Одобрените суми по заявките се изплащат в 3-месечен срок от подаване на заявката, като този срок се удължава с работните дни, нужни за отстраняване на недостатъците по заявката или за извършване на допълнителни проверки / чл.19, ал.4 от Наредбата/. В конкретния случай оторизираните суми по въпросните заявки са платени на дружеството със забава, която се дължи именно на издадената, но отменена впоследствие като незаконосъобразна заповед за спиране. В посочения смисъл е налице съдебна практика на Върховния административен съд /Решение 9413 от 14.09.2021г. на ВАС по адм.д. 13119/20г., Трито отделение; Решение 12189 от 7.12.2023г. на ВАС по адм.д. 4040/23г., Трето отделение/. Административният съд правилно е приел, че е налице забава в плащането, тъй като, ако отменената заповед за спиране не е била факт, падежите на плащанията по трите заявки предхождат по време реално осъществените плащания по тях. При правилно приложение на чл.18, ал.6 и чл.19, ал.4 от Наредбата, съдът е определил периода на забавата по всяка една от трите заявки, които заповедта за спиране касае.

Неоснователно е третото възражение на този касатор. Точка 4 от ТР 3/22.04.2004г. на ВКС по т.д. 3/2004 г. се отнася до присъждането на лихва за забава върху дължимото обезщетение. С предявения иск не се претендира лихва, а присъждане на обезщетение в размер на законната лихва, което е нещо различно. Обезщетението е за периода на увредата, който е с начална дата - датата на която е следвало да се извършат плащанията по заявките и с крайна дата - датите на извършване на плащанията по заявките.

По възражението на този касатор, че сборът от лихвите по трите заявки не дава сумата, която е присъдена от съда, а по малка, касационната инстанция приема следното: възражението формално е основателно, тъй като действително сборът от сумите, така както те са посочени като размери от административния съд в мотивите на решението, не дават като резултат сумата от 10 101,50 лева, а по-малко число. По съществото възражението е неоснователно, тъй като разминаването е резултат на допусната от съда техническа грешка при посочване в мотивите на размера на лихвата върху данъчната основа на фактурите по заявката за м.10.2018 година. Грешката е очевидна, тъй като няма как, при по-голяма сума на сбора от данъчните основи по фактурите за м.10.18г. от сбора на ДДС по същите фактури за същия месец, за един и същ период на забава / с разлика от един ден/ обезщетението в размер на законната лихвата върху сбора от начисления ДДС по фактурите от заявката да е по-голяма като размер от обезщетението в размер на законната лихва върху сбора от данъчните основани по същите фактури от същата заявка. Техническата грешка се изразява в изпускане на нулата /0/ преди десетичната запетая от посочената от съда сума "213,47 лева". Тоест, по същество възражението на касатора е неоснователно.

По касационната жалба на дружеството:

Жалбата е неоснователна. Основателно, административният съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени вреди по останалите заявки на ищеца за периодите, както следва - месец януари, месец февруари, месец март и месец май 2019 година. Обективна и правилна е преценката на съда, че заповедта за спиране не ги касае. След като фактическото основание за претендираното обезщетението по този иск е отменената като незаконосъобразна заповед за спиране на административното производство, плащанията по посочените заявки не са засегнати от нея, респективно твърдените от ищеца вреди не са причинени от нея.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие, изразяващо се в намаляване на дължимите суми за плащанията по заявките. Преценката на съда, че редуцираните от органа суми по заявките за плащане е направено с административни актове /уведомления, на лист 62 от първоинстанционното дело, на лист 82 пак там, лист 91 пак там, лист 103 пак там, лист 112 пак там/ е вярна. Липсват данни по делото тези актове да са обжалвани от ищеца и да са отменени. Наличието на мотивирани административни актове, с които се отказва плащане на цялата сума по заявките за плащане води до неоснователност на твърдението, че редукцията им е резултат на незаконосъобразно фактическо действие. Изводът, който е направен от първоинстанционния съд, а именно, че по заявките за плащане, компетентният орган се произнася с акт, следва от разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредбата.

Съгласно чл. 18, ал.3, т.7 от Наредбата, като приложения към заявката за плащане са предвидени и договорите по чл.4, ал.6 от същата наредба, както и документите, доказващи извършването на дейностите и плащането по тях. Тоест, със заявката за плащане, заинтересованото лице заявява и възстановяване на разходите, направени от него за изпълнение на договорите по чл.4, ал.6 от наредбата. По аргумент от чл.19, ал.2 от Наредбата следва, че възстановяването на заявените разходи, респективно отказа за възстановяването им също се прави с акт на компетентния орган. Това означава, че невъзстановяването на заявените за възстановяване направени разходи, не може да е резултат от незаконосъобразно фактическо бездействие на административния орган, а на административен акт, изричен или мълчалив, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Този извод не се променя от твърдяното от ищеца обстоятелство, че след завеждане на исковата молба, ответникът му е изплатил част от претендираните разходи за възстановяване и това било признание на ответника по този иск. Следва да се посочи, че видно от исковата молба е, че ищецът претендира обезщетение от незаконосъобразно бездействие за невъзстановени, но подлежащи на възстановяване разходи по заявките за месеците от периода от м.11.2018г. /вкл./ до м.05.2019 година. От представените банкови извлечения от сметките на "Полидей- 2" ООД и по-конкретно от записите в тях, касаещи междубанковите преводи с училища, не може да се направи категоричния извод, че сумите по тези преводи касаят именно разходите по процесните заявки. По делото не са представени доказателства за наличие на изрични актове, че ДФЗ е одобрило претендираните разходи по заявките в претендирания размер и е оторизирало плащането им чрез съответните училища на ищеца.

По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК и чл.2221 ал.1 АПК, Върховният административен съд