Решение № 1307 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2014 г.

ВАСПетчленен състав05.02.2015 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО от "ТЕРА ТРАНС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Кирил Илиев Стоев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение № 1957 от 17.07.2013 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 599/2013 г. и потвърждаващото го решение № 10599 от 5.08.2014 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 1182/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 1307 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, изходяща от "ТЕРА ТРАНС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Кирил Илиев Стоев за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на решение № 1957 от 17.07.2013 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 599/2013 г. и потвърждаващото го решение на ВАС тричленен състав по адм. дело № 13121/2013 г. От приложеното дело с такъв номер на ВАС се установява че с определение № 12710/2.10.2013 г. по адм. дело № 13121/2013 г. на ВАС тричленен състав е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Варна и Върховен административен съд относно произнасяне по молбата на ТЕРА ТРАНС ЕООД Варна за възстановяване на срока за обжалване на решение № 1957/17.07.2013 г. по адм. дело № 599/2013 г. по описа на административен съд Варна и друг съдебен акт по делото не е постановен. С решение № 10599/5.08.2014 г. по адм. дело № 1182/2014 г. Върховен административен съд тричленен състав е оставил в сила решение № 1957/17.07.2013 г. по адм. дело № 599/2013 г. по описа на Административен съд Варна. Предвид констатациите, искането за отмяна на решение № 1957 по адм. дело № 599/2013 г. на АС Варна и оставящото го в сила решение е искане за отмяна на решение 10599/5.08.2014 г. по адм. дело № 1182/2014 г. на ВАС тричленен състав, а не на решение по адм. дело № 13121/2013 г. каквото решение в приложеното дело не се съдържа. Ответникът, Кметът на община Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. За да се произнесе Върховният административен съд констатира следното: Искането за отмяна се основава на нови писмени доказателства, които не са приложени, въпреки изявлението в молбата, че се прилагат и тези писмени доказателства са декларации по чл. 54 от ЗМДТ, които са описани в ревизионен акт № МД-РА-015/29.08.2012 г. Тези писмени декларации са описани и в жалбата на ТЕРА ТРАНС ЕООД до кмета на община Варна срещу същия ревизионен акт и са приложени копия от тях с жалбата и са част от доказателствата по адм. дело № 599/2013 г. на административен съд Варна. Съображенията са, че тези доказателства са били разгледани от съда в предходните две инстанции без да са били съобразени с изискванията на чл. 6 АПК. Така обосновано искането за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователно. За да е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК следва да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В настоящият случай не се твърди, че има нови обстоятелства или нови доказателства, а че изводите по приложените доказателства е в противоречие с чл. 6 АПК. Така поддържаните съображения обосновават основания за отмяна по реда на глава дванадесета АПК и не обосновават наличието на основание за отмяна по чл. 239, ал. 1 АПК, поради което искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно. На следващо място се поддържа искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК. Същото се обосновава с противоречие между издаден административен акт и съдебни решения което не съставлява основание за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът /съдебно решение, съдебно определение или разпореждане/ подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Хипотезата на това основание е изчерпателна е не е допустимо разширително тълкуване в смисъла на искането за отмяна. При изложените съображения искането за отмяна и на основание по чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия

Цитирани разпоредби

1