Решение № 10298 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2009 г.

Решение № 10298 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по жалба на Костадин Колев Костадинов от гр. Хасково срещу решение № 54/03.04.2009 г. по адм. д. № 31/2009 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 1057/03.05.2008 г. на началника на РПУ Свиленград, с която на основание чл. 171, ал. 1 б."б" от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление, до решаване на въпроса за отговорността. Според жалбоподателя, съдът не е обсъдил доводите за нищожност на издадения акт, във връзка с деня и часа на издаването му, недопустимо е санирал допуснатите от административния орган нарушения при посочване на правното основание за издаване на заповедта и неправилно се е позовал на съставения АУАН и наказателно постановление. Ответникът по касационната жалба не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че заповедта съдържа конкретното правно основание на което е издадена - чл. 171, т. 1 б"б" ЗДвП и е мотивирана с констатациите в съставения на 3.05.2008 г. акт за установяване на административно нарушение за отказа на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество. Изтичането на предвидения в закона шестмесечен срок за действието на ПАМ не е основание за отменяне на оспорената заповед, оспореният акт не е нищожен поради издаването му в неработен ден. Изводите на съда са законосъобразни. С оспорената пред административния съд заповед № 1057/03.05.2008 г. на началника на РПУ Свиленград, на основание чл. 171, ал. 1 б."б" от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление, до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта е посочено фактическото и правното основание на което е издадена - записано е, че водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, с което е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б."б" от ЗДвП се налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. Мотивираното в заповедта фактическо правно основание осъществява хипотезата на чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, нарушението по която е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б."б" от ЗДвП. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след като в заповедта, като основание за издаване е записана и общата разпоредба на чл. 22 от ЗАНН, тя е незаконосъобразна, както и че в заповедта административният орган се позовавал на отразяването на обстоятелствата в акта за установяване на административно нарушение, който е изготвен в отделно производство. В заповедта за прилагане на принудителна административна мярка конкретно е посочено фактическото правно основание за издаването й- отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество, едновременно с препращането към обстоятелствата отразени в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Установено е с писмен акт от автоконтрольор, че на 3.05.2008 г. водачът е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, представени са доказателства, че е не се е явил в ЦСМП да даде кръв по дадения талон за медицинско изследване, поради което е доказана хипотезата на 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, даваща основание за отнемане на свидетелството за правоуправление за срок не повече от шест месеца, до решаване на въпроса за отговорността. Правилно е прието от съда, че изтичането на шестмесечния срок, който закона предвижда за налагане на принудителната административна мярка, не е основание за отменяне на заповедта, която е законосъобразна към момента на издаването й, а след този срок изтича предвидения в закона срок на действие на принудителната административна мярка. Законосъобразни са изводите, че посочването за дата на издаване на заповедта 03.05.2008 г., събота, неработен ден, когато е извършено нарушението, не е води до нищожност на заповедта, която е издадена от компетентен орган. Съдът е обсъдил тези възражения и изложил е доводи във връзка целите на ЗДвП за непрекъснатия контрол на участниците в движението. Обстоятелството, че дата на издаване на заповедта е деня на извършване на нарушението, неработен ден, а акта за установяване на нарушението от 3. 05.2008 г. е изведен със следваща дата, не води до различен извод. АУАН е основание за издаване на наказателно постановление, но няма пречка въз основа на констатациите направени в него, в надлежна форма от компетентен орган, да се издаде и заповед за налагане на принудителна административна мярка, която е различна от административнонаказателната отговорност по ЗАНН. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение