Решение № 12271 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2017 г.

Решение № 12271 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.05.2017 г. по адм. д. № 5611/2016 г. Върховният административен съд, VІ отделение е обявил нищожността на решение № 202 от 24.03.2016 г. на Министерския съвет на РБ за утвърждаване на Национална здравна карта на Република България. Решението се обжалва с касационна жалба от Министерския съвет на РБ. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението се обжалва с касационна жалба от министъра на здравеопазването. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационните жалби Сдружение [ЮЛ] и ответникът Сдружение[ЮЛ] ги оспорват. Ответникът по касационната жалба Национална здравноосигурителна каса не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: Върховният административен съд, VІ отделение е приел, че по съдържание и наименование националната здравна карта, приета с решение на Министерския съвет на РБ представлява подзаконов номативен административен акт съобразно критериите, посочени в чл. 75, ал. 1 и 2 АПК. Съдът е приел, че е бил сезиран с жалби срещу подзаконовия нормативевен акт от лица, които имат правен интерес за това - Сдружение [ЮЛ] и Сдружение [ЮЛ] с оглед предмета и целите на дейносттна всяко едно от сдруженията, представляващи юридически лица с нестопанска цел. С решението си тричленният състав на Върховния административен съд е обявил нищожността на оспорения пред него подзаконов нормативен акт поради това, че той не е бил обнародван в Държавен вестник съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА. При постановяване на решението Върховният административен съд, VІ отделение не е допуснал нарушение на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателите са юридически лица с нестопанска цел, създадени въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружения, които осъществяват дейност в обществена полза. С оглед на това те има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесната наредба, ако тя засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предмета на дейност на сдруженията, какви, с оглед на това са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане. Регистрираните цели на сдруженията са съответно: защита интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицински услуги; запазване и развитие на общинските болници, всестранно подпомагане на общинските болници с цел подобряване на медицинското обслужване на населението; защита на индивидуалните и колективни права на гражданите и организациите в сферата на здравеопазването. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбоподателите пред първата инстанция имат правен интерес да обжалват, тъй като могат да бъдат засегнати законните им права, произтичащи от законно регистрираните дейност и цели на сдруженията. Върховният административен съд, VІ отделение подробно е анализирал законовите разпоредби, които регламентират съдържанието на националната здравна карта и иобластните здравни карти, които са част от нея. Законосъобразен и обоснован е извода на съда,че Националната здравна карта, утвърдена с решение на Министерския съвет по чл. 34, ал.1 ЗЛЗ, представлява подзаксонов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. Настоящата инстанция напълно споделя подробните съображения на първоинстанционния съд съд относно съдържанието на Националната здравна карта и извода, че то представлява съвкупност от различни по правно естество норми,отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Наименованието на акта също не го изключва от обхвата на нормативните актове съгласно чл. 7 ЗНА.Всички доводи на страните по отношение на посочените обстоятелства са задълбочено обсъдени от първоинстационния съд и направените изводи се подкрепят от събраните доказателства. На практика касационните основания напълно се покриват по съдържание с доводите на жалбоподателите, направени при разглеждане на делото от първата инстанция. Както беше посочено, направеният анализ и изводи в решението на тричленния състав се споделят напълно от настоящата инстанция и не се налага повторното обсъждане на доводите на касационните жалбоподатели. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд, VІ отделение е приел, че необнародването като подзаконов нормативен акт в "Държавен вестник" закон е съществен порок, водещ до нищожност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Конституционното изискване е възпроизведено в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК, която предвижда всички подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в "Държавен вестник". В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Обнародването на нормативния акт е условие за влизането му в сила и го прави част от действащото право. Правилен е изводът на тричленния състав, че с обнародването в "Държавен вестник" нормативният акт се довежда до знанието на всички и чрез него се определя началният момент, от който той произвежда действие. Затова в съдебната практика се приема, че при липса на обнародване подзаконовият нормативен акт не поражда правни последици. В тази връзка правният извод на тричленния състав за липсата на последния елемент от фактическия състав на нормативния акт, водещ до опорочаването му до степен на нищожност, е законосъобразен. Обнародването на процесното решение на МС № 202/24.03.2016 г. след постановяване на решението на Върховния административен съд, VІ отделение (ДВ, бр. 67 от 18.08.2017 г.) не обосновава приложението на чл. 142, ал. 2 АПК. Нищожният административен акт не поражда и никога не може да породи валидни правни последици, към които е бил насочен.Той създава само привидност на правни последици.Нищожността е обослувена от толкова тежък порок, че приравнява административния акт на несъществуващ факт в правния мир. Нищожните административни актове не могат да бъдат санирани. Решението на Върховния административен съд, VІ отдленеие е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Министреският съвет на РБ и Министерство на здравеопазването следва да бъдат осъдени да заплатят на Сдружение[ЮЛ] разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение и на Сдружение [ЮЛ] разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, петчленният състав на Върховния административен съд