Решение № 9528 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2010 г.
ВАСI отделение08.07.2010 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 2127/11.12.2009 г. по адм. дело № 2980/2008 г. на Административен съд - Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ обжалваната част от ревизионен акт № № 8000688/18.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърдена с решение № 371/9.10.2008 г. на заместник - директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която на "Добротица - БСК - Д" ЕООД, гр. Добрич, за данъчни периоди 1.01.2002 г. - 31.12. 2004 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 462 905, 81 лв. и определените вследствие на отказа данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и лихви за забава върху тях, по жалба на "Добротица - БСК - Д" ЕООД, гр. Добрич. ОСЪЖДА дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, да заплати 34 765 /тридесет и четири хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лева разноски по делото на "Добротица - БСК - Д" ЕООД, гр. Добрич, бул. "25-ти септември" № 8, представлявано от Генчо Иванов Генчев. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9528 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Добротица - БСК - Д" ЕООД, гр. Добрич, срещу Решение № 2127/11.12.2009 г. по адм. дело № 2980/2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 8000688/18.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, в частта, потвърдена с решение на заместник - директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, № 371/09.10.2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", ГР. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в общ размер на 463 059,03 лв. за данъчни периоди 01.01 . 2002 г. - 31.12. 2004 г. по фактури на "Добротица БСК" АД, "Добротица Д" ЕООД и "Добротица ГТ" Еоод тъй като цялата счетоводна отчетност на дружеството е унищожена при пожар на административна сграда на 06.02.2006 г., както и на трите свързани дружества - негови доставчици. Поради това унищожаване са били налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК за облагане по аналог. Не е налице посоченото в РА основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), тъй като към момента на декларирането на спорния данъчен кредит дружеството е разполагало с оригиналите от фактурите, а след пожара е уведомило ТД на НАП - Добрич и е спазило процедурата по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.) за случаите на унищожаване на оригинала на данъчен документ. Независимо от това отказът на право на приспадане на данъчен кредит като краен резултат е законосъобразен, тъй като в хода на ревизията не са извършвани проверки и не са събирани доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът правилно е приел, че не е налице основанието на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) за отказ на право на приспадане на данъчен кредит, тъй като към съответните данъчни периоди дружеството е притежавало оригиналните фактури и правото му на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Правилни са констатациите и относно уведомяването на НАП и процедурата по чл. 88, ал. 4 ППЗДДС (отм.). Видно от заключението на вещото лице налице данъкът е бил начислен от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) От друга страна реалността по процесните доставки не е била оспорена от органите по приходите, видно от самите мотиви на РД и РА, където е вписано, че касаторът е закупувал от доставчиците материали и са вложени в производство на бетон, варови и циментови разтвори, а произведената от тях продукция е реализирана, начислен е ДДС. Транспортирането на материалите е извършено от превозвача "БГ Транс"АД, като превозвачът е фактурирал превоза на дружеството и то заплаща транспорта. Освен това няма спор по предходните доставки от "Девня цимент" АД, "Поларис 8" ООД, "Драгоево" ООД, които са продали на прекия доставчик "Добротица БСК"АД инертни материали и от своя страна са предадени от превозвача на касатора, вложени са в съответното производство от дружеството и произведената продукция е продадена. Представени са съответните товарителници като от тях се установява видът и количеството на превозваните материали, техният изпращач и получател, както и датата на получаване на материалите. Вещото лице при изготвяне на заключението си е извършило проверка и на счетоводството както на жалбоподателя, така и на преките доставчици, и на предходните такива - "Девня цимент" АД, "Поларис 8" ООД "Драгоево" ООД /кариера Драгоево/, "Ескана" и ЕТ "Банчев-90-Петър Атанасов" и е направило съпоставка между процесните и предходните доставки на материали, с оглед наличие на разминавания в количествата. Всички тези данни се потвърждават и от допълнително представените в цялост РА № 8000686/18.4.2008 г. на "Добротица БСК" АД, в който не са направени корекции по процесните доставки и са приети, че са реално извършени, както и от РА № 8000687/18.4.2008 г. на "Добротица-БСК-БЧ" ЕООД. Обоснованият извод е, че е налице и предпоставката на чл. 6 ЗДДС/отм/ - реалност на доставките на стоки, изразяваща се в прехвърляне на вещно право на собственост върху фактурираните стоки срещу заплащане. Предвид изложеното решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което се отменя РА относно общия размер непризнато право на приспадане на данъчен кредит от 462 905, 81 лв. /размерът по РА и потвърдително решение на директор дирекция "ОУИ"/, определените допълнителен размер задължения по ЗДДС за довнасяне и лихви за забава. На касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 34 765 лева /1265 лева разноски за държавни такси и експертизи и 33 500 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат за двете инстанции/ на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, платими от дирекция "ОУИ", гр. Варна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение