Решение № 2745 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13828/2009 г.

Решение № 2745 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13828/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 5724/3.04.2009 г., подадена от Христо Николов Ковачев от гр. София, в която е заявено искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 11614 от 22.11.2007 г. по адм. дело № 6588/2007 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е потвърдено решение от 21.12.2006 г. по адм. дело № 2765/2005 г. на Софийски градски съд. С последното, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е отхвърлена жалбата на Ковачев срещу заповед № ДК-04-38/17.03.2005 г. на началника на Столична РДНСК, с която е оставен в сила отказ за узаконяване на строеж, издаден от главния архитект на СО - район "Лозенец", находящ се в гр. София, ул. "Миджур" № 19, представляващ "вътрешно преустройство на две мазета и част от коридор в ателие", извършено от жалбоподателя. Поддържа се, че са налице нови доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не са били известни на страната. Тези доказателства са заявление с вх. № АБ-94-00-199 на СО - район "Лозенец", писмо № НБ-9400-199/1/ от 30.03.2009 г. на главния архитект на СО - район "Лозенец", заявление вх. № 17-94-Х-1 от 1.04.2009 г. до ДАГ и писмо-отговор на същото, както и одобрен проект от 1959 г. Ответниците - началникът на Столична РДНСК и главният архитект на СО - район "Лозенец" не са изразили становище. Ответниците Веселинка Филева Върбанова и Филип Минчев Върбанов считат искането за недопустимо, а по същество за неоснователно. Подробни съображения в тази насока са изложени в писмено възражение. Настоящата инстанция счита, че при условие, че са спазени сроковете по чл. 240 от АПК, предвид разпоредбата на ал. 2, искането за отмяна не подлежи на уважаване. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Очевидно е, че се има предвид не нововъзникнали обстоятелства или новосъздадени доказателства, а такива, които са съществували към момента на приключване на устните състезания пред последната съдебна инстанция по същество, но които по една или друга причина, въпреки полагане на дължимата грижа от страната, не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал и съответно взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая молителят се позовава на заявления до административния орган, които са отправени година и половина след влизане в сила на касационното съдебно решение, чиято отмяна се претендира, респективно на писмата, изпратени в отговор на тези заявления. Установява се, че исканията имат отношение към предотвратяване изпълнението на заповед № ДК-02-19 от 14.02.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Ковачев да премахне незаконния строеж, която заповед е видно (след служебна справка), че е влязла в законна сила след постановяване на решение № 8331/23.06.2009 г. по адм. дело № 15840/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение. С оглед на тези съображения и след като констатира, че и одобреният архитектурен проект на сградата от 1959 г. е бил известен на страната в първоинстанционното производство, тъй като е обсъждан в приетата техническа експертиза, съдът счита, че не се касае за нито едно ново обстоятелство или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, което да е от съществено значение за делото и да обосновава отмяна на процесното съдебно решение. Поради това искането, което по същество представлява и опит за злоупотреба с процесуални права, подлежи на отхвърляне като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав