Решение № 7251 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16627/2009 г.

Решение № 7251 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16627/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник началника на Гранично полицейско управление гр. Елхово, при РД "Гранична полиция" - Елхово против Решение № 157/18.11.2009 г., постановено по адм. дело № 205/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е прогласена нищожността на негова Заповед № ОЧ-7/10.08.2009 г., с която е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" на чужденеца Исмаил Хасан Башир, гражданин на Судан. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Исмаил Хасан Башир, редовно призован, не се явява и представлява. Чрез процесуалния си представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд - Ямбол е прогласил нищожността на Заповед № ОЧ-7/10.08.2009 г. на Заместник началника на Гранично полицейско управление гр. Елхово, при РД "Гранична полиция" - Елхово, с която на основание чл. 41, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на чужденеца Исмаил Хасан Башир, гражданин на Судан е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че представеното по делото копие на Заповед № 775/16.06.2009 г. на Директора на РД "Гранична полиция" за възлагане на функции по издаване на заповеди за налагане на ПАМ не обосновава компетентност на издателя на оспорения административен акт, тъй като върху нея липсва положен подпис. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт страда от порок, който се отразява на валидността му и обуславя неговата нищожност. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Борба с организираната престъпност", "Гранична полиция" и "Охранителна полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от т. 3 на Заповед рег. № 775/16.06.2009 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Елхово, последният е оправомощил комисар Славчо Стоянов Янев - началник на Гранично полицейско управление гр. Елхово да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 и чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а в негово отсъствие - зам. началника на ГПУ гр. Елхово. Съгласно отбелязването върху самата заповед рег. № 775/16.06.2009 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Елхово, същата е изготвена и съответно подписана в два екземпляра, като копие от нея, обозначено като екземпляр 5 е изпратено по електронна поща и на Гранично полицейско управление гр. Елхово. Като не е съобразил тези обстоятелства, а се е позовал само и единствено на формалната липса на подпис върху представения по делото екземпляр от заповедта за възлагане на функции по издаване на заповеди за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение. С оглед на изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за решаването на въпроса по същество при спазване на задължителните указания, дадени в това решение, по тълкуването и прилагането на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,