Решение № 16500 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2012 г.

Решение № 16500 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД /"БТК" АД/ със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Бернар Москени, чрез процесуалния си представител, против решение № 7135 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 7777/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с искане за отмяна, като неправилно - поради нарушение на материалния закон и необосновано - основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗЕС, КРС разполага с правомощия да изменя или допълва Общите условия на договори с крайния потребител, като законодателят й е предоставил и правото на допускане на предварително изпълнение в зависимост от преценката на значимост на обществения интерес. Следователно броят на потребителите, подали жалби, е релевантния факт, а не броя и съдържанието на жалбите и каква информация съдържат. След като КРС е преценила, че се касае до "голям брой жалби и сигнали", решаващ се оказва броя на потребителите - жалбоподатели, настоящи и потенциални, който е мотивирал намесата на регулаторния орган. Счита, че в конкретния случай правомощията на КРС се отнасят до контрол върху съдържанието на общите условия и намесата чрез законодателно уредения способ на чл. 233, ал. 3 от ЗЕС не означава намеса в свободата на договаряне, поради което не противоречи на принципите и целите на закона визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЕС. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касатора не опровергават изводите от фактическо и правно естество, направени от състава на първоинстанционният съд. С обжалваното решение № 7135 от 21.05.2012 г., постановено по адм. д. № 7777/2011 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД, срещу решение № 342 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като неизлагането на становище по възраженията на жалбоподателя в мотивите на обжалваното решение в конкретния случай не е повлияло и не е могло да повлияе на съдържанието на акта, тъй като ответникът фактически е обсъдил възраженията му, възприел е част от тях, т.е. съобразил е акта си с тях. По отношение на възражението за нарушение на чл. 57, ал. 2 АПК - липсата на фактически и правни основания за издаването на акта, съдът е приел същото за неоснователно тъй като, жалбите на потребителите имат значение дотолкова, доколкото поставят пред регулатора въпрос, който засяга правата на потребителите и чието разрешаване е в неговата компетентност. Основателността, още повече обосноваността на конкретните жалби съдът е посочил за неотносима към законосъобразността на постановения акт. Приел е, че не исканият анализ на основателността на жалбите на потребителите ще обоснове законосъобразността на оспорения акт, защото и без тях, ex officio регулаторът е длъжен, по силата на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗЕС, да действа в интерес на потребителите. Приел е, че действително органът не е изпълнил изискванията на закона и не е посочил фактически основания за издаването на акта, което е нарушение на административно-производствените правила. Въпросът е, че в конкретния случай това нарушение не е съществено, тъй като, първо, правата на жалбоподателя не са нарушени и това нарушение не е повлияло и не е могло да повлияе на съдържанието на акта, тъй като от доказателствата по делото, в частност от становището на жалбоподателя, и от самия характер на наложената регулация може да се направи извод за характера и степента на засегнатите от действията на оператора права на потребителите. Съдът е приел, че Комисията по своя инициатива е предприела изменение на Общите условия с цел защита на интересите на крайните потребители, съгласно чл. 233, ал. 3 ЗЕС. Задължителните указания не са извън определената материална компетентност на регулаторния орган и той не е нарушил принципа на договорната свобода. Приел е за неоснователно твърдението на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспореното решение поради въведения след датата на постановяване на акта, но преди приключване на устните състезания нов ред за налагате на изменения в общите условия. Посочил е, че с изменението на Закона за електронни съобщения, Държавен вестник, бр. 105 от 29.12.2011 г., - чл. 227, ал. 2, т. 3, е въведено изрично изискването общите условия да съдържат задължение за предприятието за поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а, включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потреблението, но това задължение е само в потвърждение на въведеното с оспорения акт задължение, тъй като го прави нормативно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От фактическа страна се установява, че с решението на КРС са дадени задължителни указания за изменение на определени разпоредби от "Общите условия" /ОУ/, във връзка с кредитния лимит на абонатите при задължение на "Българска телекомуникационна компания" АД да преработи ОУ, съобразно дадените указания. Обжалваното решение № 342 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията е издадено на основание чл. 233, ал. 3 от ЗЕС. Съгласно този текст, изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита на интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. От прочита на разпоредбата се налага извода, че липсва законово ограничение кои правила от общите условия Комисията може да изменя или допълва. И това е обяснимо, защото съгласно чл. 29 ЗЕС, комисията изпълнява своите правомощия, функции и задачи за постигане на целите по чл. 4 и в съответствие с принципите по чл. 5 от ЗЕС. В разпоредбите на чл. 227, ал. 1 ЗЕС се изброява задължителния минимален брой реквизити, които общите условия на договора с крайните потребители трябва да съдържат. В текста е употребен изразът "съдържат най-малко". В чл. 228, ал. 1 ЗЕС са посочени изискванията към индивидуалния договор при общи условия, като отново е употребен израза "съдържа най-малко". От казаното се налага извода, че реквизитите на общите условия и на индивидуалния договор не се изчерпателно изброени, както и че в правомощията на регулаторния орган е да създава задължения за предприятията, извън посочените, ако това се налага в защита на потребителите. Общите условия се изработват от предприятията, предоставящи услугите и тук е именно ролята на КРС да осъществява контрол. Ето защо изводът на тричленния състав на ВАС, който е в смисъл, че в кръга на материалната компетентност на КРС е издаването на процесните задължителни указания, е правилен. До това заключение се стига само на базата на действащата към момента на издаването на Решение № 342 от 31.03.2011 г. на Комисията за регулиране съобщенията нормативна уредба, съдържаща се в ЗЕС, в редакцията му в сила до 28.12.2011 г. В мотивите на решението си КРС е изложила аргументи във връзка с обясненията и възраженията на заинтересованите страни включително и тези на жалбоподателя, като е обосновала необходимостта от защита на важни обществени интереси, каквито са интересите на потребителите на предлаганите от дружеството услуги. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК и чл. 35 ЗЕС. От административната преписка е видно, че преди вземането на решението е взето мнението на "Българска телекомуникационна компания" АД, но административният орган е преценил, че защитата на интересите на потребителите има приоритет. Също така са неоснователни и възраженията на касатора, че приетото от КРС решение е повлияно от становището на "Мобилтел" ЕАД и "Космо България Мобайл" ЕАД, с което е нарушено правото му на защита. Наложените задължителни указания са относими единствено към "БТК" АД и обстоятелството, че са налице идентични решения към други предприятия предоставящи електронни съобщителни услуги, не променя фактическата обстановка и не води до изводи различни от мотивираните в обжалваното решение. Що се отнася до твърдението, че липсата на конкретна информация за подадени жалби срещу "БТК" АД, говори за липса на конкретно засегнати интереси, настоящият петчленен състав намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от ЗЕС, КРС разполага с правомощия да изменя или допълва Общите условия на договори с крайния потребител, като законодателят е предоставил на комисията и правото на допускане на предварително изпълнение в зависимост от преценката на значимост на обществения интерес. В тази връзка броят на потребителите, подали жалби, е релевантния факт, а не броя и съдържанието на жалбите. Предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция приема изцяло, не се установяват основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия