Решение № 8888 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 186/2010 г.

ВАСIII отделение29.06.2010 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Павел Богомилов Гатев от гр. Момчилград, срещу заповед № К-7969 от 07.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от уведомяването.

Мотиви

Решение № 8888 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 186/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Павел Богомилов Гатев от гр. Момчилград, срещу заповед № К-7969 от 07.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), поради придобито право на пенсия и по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата се мотивират оплаквания за незаконосъобразност на акта, нарушение на съществени административнопроизводствените правила при постановяването му и несъобразяване с целта на закона. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Иванов, пледира за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Със заповед № К-7969 от 07.10.2009 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на гл. инспектор Павел Богомилов Гатев - началник група към РУ на МВР - Момчилград при ОД на МВР - Кърджали, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта - 26.10.2009 г. Като правно основание за прекратяването на служебното правоотношение административният орган е посочил разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 69 (в случая ал. 2) от КСО. От приложената в административната преписка справка (л. 14) е видно, че Павел Богомилов Гатев има общ осигурителен стаж от 27 години, 10 месеца и 2 дни, от които служебен стаж в МВР, на длъжности за държавни служители 24 години, 2 месеца и 2 дни. От акта за сдаване на длъжност е видно, че към 26.10.2009 г. Гатев е заемал длъжност началник на група "Противодействие на престъпността" в РУ на МВР гр. Момчилград. При тази фактическа установеност съдът прави следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния, според чл. 246, т. 1 ЗМВР, орган. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в случая не е спазена процедурата по прекратяване на служебното правоотношение, тъй като разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР касае субективно право на държавния служител. С изменението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от ЗМВР, публ. в ДВ, бр. 69 от 05.08.2008 г., е приета нова точка - т. 13, съгласно която при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване служебното правоотношение с държавния служител от МВР се прекратява ... по инициатива на органа по назначаването. Съобразно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта им, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по този закон. Вярно е, че до това изменение на закона държавните служители от системата на МВР имаха правото и привилегията да се възползват от възможността да се пенсионират при облекчени условия по лична преценка, но след 05.08.2008 г. същата такава възможност бе предоставена и на административния орган. В конкретния случай за служителя Гатев са били налице обективираните в заповедта, фактически и правни основания за прекратяване на правоотношението му с МВР - той има общ осигурителен стаж от 27 години, като повече от две трети от тях е прослужил в системата на МВР, т.е. придобил е право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО. Неоснователно е и възражението, че актът е немотивиран, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от компетентния по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган, в кръга на правомощията му, постановен е в изискуемата от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 269 ППЗМВР, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В случая в преписката се съдържа и предложение на органа по назначаването вх. № 19321 от 30.09.2009 г., макар такова да не е безусловно необходимо. Възражението за нарушение на чл. 248 от ЗМВР също е неоснователно. От приложените по делото доказателства - болничен лист № 0344077 (л. 8) е видно, че Гатев е бил в отпуск по болест считано от 31.08.2009 г. и е следвало да се яви на работа на 08.09.2009 г. В същото време е подал заявление от 14.08.2009 г., с което е поискал да ползва полагащият му се платен годишен отпуск, считано от 08.09. до 23.10.2009 г. Заповедта, с която е прекратено служебното му правоотношение му е връчена на 26.10.2009 г. При това положение не е налице нарушение на нормата на чл. 248 от МВР, която гласи: "Държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск...". Твърдението на жалбоподателя, че на 31.08.2009 г. е бил на работа не се доказва от представената по делото ежедневна ведомост от същата дата. Но дори да се приеме за вярно, това не променя извода, че чл. 248 от МВР не е бил нарушен. Съгласно болничния лист държавният служител е следвало да се яви на работа на 08.09.2009 г., а считано от този ден до 23.10.2009 вкл. същият е бил в редовен платен годишен отпуск. На 26.10.2009 г., когато му е била връчена заповедта, г-н Гатев не е бил нито в болничен, нито в платен отпуск. Предвид изложеното жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Оспореният административен акт е законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1