Решение № 6827 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2023 г.

Решение № 6827 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2023 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Илиева, против Решение № 250 от 08.03.2023 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1010/2022 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден в обжалваната част с Решение № 71 от 13.05.2022 г. на Директорът на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП и преписката е върната на ТД на НАП - Бургас за ново произнасяне. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая не се дължи лихва върху възстановената като недължимо внесена сума, с оглед на това, че приходната администрация е спазила срока за възстановяването й. Искането е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по същество на спора, с което да се потвърди Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас в обжалваната му част. Претендират се разноски. Ответникът – "Метал Про Инвест" ЕООД - гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Бургас е бил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02000222019619-004-001/18.02.2022 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 71/13.05.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която не са възстановени лихви върху недължимо платените суми, които с акта са признати за възстановяване. Органът по приходите е признал за възстановяване недължимо платена сума в общ размер на 67 700 лева, като е извършено прихващане на изискуеми публични задължения в размер на 74 743, 80 лева до размера на надвнесената сума от 67 700 лева. Не е възстановена законната лихва за всички извършени разходи. За да отмени АПВ и върне административната преписка, съдът, е приел, че страните не спорят по фактите, а спорът е правен и касае частта, с която на дружеството не са определени лихви върху признатата за възстановяване сума. След като е съобразил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съдът е приел, че в случая признатата за възстановяване сума с АПВ не е платена въз основа на акт на органа по приходите. Поради това е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК, при която следва да се начисли законна лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени тези суми по реда на чл. 129, ал. 1, т. 1-т. 4 от ДОПК. Посочил е, че срокът по чл. 29, ал. 3 от ДОПК за произнасяне на органа е започнал да тече на 19.01.2022 г. и е изтекъл на 18.02.2022 г., на която дата е издаден обжалвания АПВ. На това основание е приел, че незаконосъобразно е отказано заплащане на лихви върху внесените на отпаднало основание суми, поради което е отменил АПВ в обжалваната част и преписката е върната на ТД на НАП - Бургас за ново произнасяне. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Фактите по делото не са спорни между страните и са установени от съда в съответствие със събраните доказателства. Няма спор, че "Метал Про Инвест" ЕООД е заплатило суми въз основа на акт на публичен изпълнител, отменен в последствие от съда. Дружеството е подало искане за възстановяване на платените разходи свързани с придобиването на имота на 19.01.2022 г., във връзка с което е издаден процесния АПВ от 18.02.2022 г., с който е определена за възстановяване сума в размер на 67 700 лева, представляваща сбора от платен депозит и окончателно плащане на предложената цена, като не са възстановени сумите представляващи разходи за придобиване на имота и законна лихва. Извършено е прихващане с установени задължения на "Метал Про Инвест" ЕООД по изп. дело № 180617541/2018 г. Правилно административния съд е очертал основният спорен въпрос – дължат ли се лихви върху признатата за възстановяване сума. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесените или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на органа по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ДОПК. Правилен е извода на административния съд, че в конкретния случай заплатените суми не са въз основа на издаден акт на орган по приходите. Предвид това правилно съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6 изр. второ от ДОПК, при която недължимо платената сума е следвало да бъде върната със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена по реда на ал. 1 - 4. Неправилен е, обаче, извода на съда, че в конкретния случай сумата следва да бъде възстановена ведно със законната лихва. Както се посочи по-горе, според чл. 129, ал. 6 изр. второ от ДОПК, недължимо платената сума подлежи на връщане със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена по реда на ал. 1 – 4, като ал. 3 на чл. 129 ДОПК регламентира срокът в който е следвало да се извърши възстановяването - 30-дневен срок от постъпване на искането. В конкретния случай искането за възстановяване е получено от органите по приходите на 19.01.2022 г. и АПВ е издаден на 18.02.2022 г., т. е. актът е издаден в срока по чл. 129, ал. 3 ДОПК, от което следва, че лихва в случая не се дължи. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго по изяснения от фактическа страна спор, с което да се отхвърли жалбата на "Метал Про Инвест" ЕООД. С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят сторените разноски общо в размер на 170 лева, от които 70 лева внесена държавна такса за касационна инстанция и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение