Решение № 5335 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2020 г.

Решение № 5335 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12876/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", чрез пълномощника юрк. Г. С., срещу Решение № 103 от 28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 12/2020 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Г. А. сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция по н. а. х. дело № 699/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и Агенция "Митници" е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 155 лева на Г. А. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е недопустимо, тъй като към датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред Административен съд – Търговище вече е съществувала предвидената в чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания /нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. / възможност и като Г. А. не е поискал пред този съд направените от него разноски в производството пред Районен съд – Търговище, то същият няма материално-правната възможност и процесуално право да претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Излагат се доводи за недоказаност на претендираната имуществена вреда в размерна 600 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за реалното плащане и претендираният размер е неоснователно завишен, като същият следва да бъде в размер на 428 лева. Възразява се също така, че неправилно Административен съд – Търговище е присъдил в производството по ЗОДОВ и разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като в поведеното открито съдебно заседание е даден ход на делото в отсъствието на ищеца и неговия процесуален представител. Претендира се обявяване на обжалваното съдебно решение за недопустимо, алтернативно отмяната му като неправилно, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът – Г. А., редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Търговище е образувано по искова молба на Г. А. от гр. Търговище, чрез процесуалния представител адв. А. М., срещу Агенция "Митници" с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на общо 1 200 лева за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление № 66/13.06.2019 г., издадено от заместник-директора на Териториална дирекция "Дунавска" в Агенция "Митници" - Русе, поради отмяната му като незаконосъобразно с решение № 267/07.11.2019 г. постановено по а. н. дело № 699/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище. Решението на Районен съд – Търговище е влязло в сила на 14.01.2020 г., на която дата е потвърдено с решение № 15/14.01.2020 г. на Административен съд – Търговище по к. а. н. дело № 167/2019 г. Така образуваното съдебно производство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с определение № 118/22.04.2020 г. е било прекратено от Административен съд - Търговище с позоваване на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. /. Цитираното определение е отменено с определение № 11585/14.09.2020 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 6300/2020 г. в частта, с която се прекратява производството относно предявения от Г. А. срещу Агенция "Митници" иск за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение за защита в производството по а. н. дело № 699/2019 г. по описа на Районния съд-Търговище, причинена от отмененото наказателно постановление № 66/13.06.2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция "Дунавска" в Агенция "Митници" и в тази част е върнато за разглеждане от административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че по н. а. х. дело № 699/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище, образувано по жалба на Г. А. срещу наказателно постановление № 66/13.06.2019 г., издадено от заместник- директора на Териториална дирекция "Дунавска" в Агенция "Митници" - Русе, ищецът се е представлявал в проведеното на 08.10.2019 г. открито съдебно заседание от адв. М., въз основа на договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019 г., сключен между Г. А. и адв. М. за обжалване на наказателно постановление и процесуално представителство, в който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество – за основателен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, доколкото по делото се установява отмяна по съдебен ред на наказателно постановление, издадено от Агенция "Митници", наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на 600 лева, платени за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на наказателното постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Изложил е мотиви, че направеното от ответника искане за присъждане на по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно и искът следва да се уважи в пълен размер, както и че се явява основателна и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от датата 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Прието е от съда още, че във връзка със съразмерността на уважената част от първоначалния иска на ищеца следва да се присъдят 205 лева съдебна разноски, а на ответника 50 лева, като по компенсация Агенция "Митници" следва да заплати на ищеца разноски в размер на 155 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Няма спор по делото, че наказателно постановление № 66/13.06.2019 г., издадено от заместник-директора на Териториална дирекция "Дунавска" в Агенция "Митници", е отменено с влязло в сила на 14.01.2020 г. решение № 267/07.11.2019 г. постановено по а. н. дело № 699/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище, потвърдено с решение № 15/14.01.2020 г. на Административен съд – Търговище по к. а. н. дело № 167/2019 г. От приетите в производството пред Административен съд – Търговище писмени доказателства безспорно се установява също така, че в проведеното съдебно производство по а. н. дело № 699/2019 г. по описа на Районен съд – Търговище Г. А. се е представлявал от адв. М., въз основа на представен в производството договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019 г., в който е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При така установеното по делото правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 66/13.06.2019 г., издадено от заместник-директора на Териториална дирекция "Дунавска" в Агенция "Митници", като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира именно по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението административният съд е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление пред първата съдебна инстанция. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, /макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. Неоснователно е възражението на касатора, че съдебното решение е недопустимо, тъй като към датата на провеждане на откритото съдебно заседание по к. а. н. дело № 167/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище вече е съществувала предвидената в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. / възможност и Г. А. не е поискал пред този съд направените от него разноски в производството пред Районен съд – Търговище. В тази връзка следва да се има предвид, че по допустимостта на предявения от Г. А. срещу Агенция "Митници" иск за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение за защита в производството по а. н. дело № 699/2019 г. по описа на Районния съд - Търговище, причинена от отмененото наказателно постановление, се е произнесъл Върховен административен съд с определение № 11585/14.09.2020 г. по адм. дело № 6300/2020 г. Видно от мотивите на цитираното определение Върховният административен съд е приел, че производството по обжалване на наказателното постановление пред Районния съд – Търговище е приключило с постановяване на решение на 07.11.2019 г. или преди 03.12.2019 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, като жалбоподателят А. не е разполагал с процесуална възможност да направи искане за присъждане на платеното от него адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, поради което може да претендира възстановяване на направения разход по исков ред. Така постановеното определение, макар и изложените в него мотиви да не се споделят от настоящия съдебен състав, е било задължително за първоинстанционния съд в съответствие с чл. 235, ал. 2 от АПК. Неоснователни са и оплакванията на касатора за това, че размерът на претендираната имуществена вреда е неоснователно завишен. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, е правилно определен от съда, като са съобразени Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2017 г. Правилно административният съд, в съответствие с чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, е определил и размера на присъдените съдебни разноски в съдебното производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,