Решение № 1209 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5263/2007 г.

Решение № 1209 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5263/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на В. Г. Я. - адв. Б. Ю. срещу въззивно решение № 475 от 5.07.2006 г. на Благоевградски окръжен съд постановено по гр. д. № 841/2004 г., с което е отменено изцяло решение № 169 от 7.04.2004 г. на Районен съд - гр. Гоце Д. по гр. д. № 237/2003 г. и е допусната делба между И. Г. Я. и В. Г. Я. на недвижим имот, представляващ апартамент № 12, на 4 жилищен етаж от жилищна сграда построена върху УПИ *, пл. № 2*, в кв.101 по плана на гр. Г., ул."Б" № 18 и състоящ се от две стаи, кухня, хол и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 10 и таванско помещение № 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота при равни дялове за двете страни. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото е прието, че при сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, адв. Катя В. не е била упълномощена от И. Я. съобразно чл. 37 ЗЗД и е действала, като страна без представителна власт, което води до нищожност на сделката. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Ответникът по жалбата - И. Г. Я. чрез адв. Г оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения подробно изложени в писмената защита. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесния апартамент, предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по време на брака между родителите - наследодатели на страните в процеса - Г. И. Я., поч. на 06.06.1994 г. и И. Й. Я. - поч. на 27.01.2003 г. След смъртта на съпруга си И. Я., чрез адв. К, упълномощена с нотариално заверено пълномощно, прехвърлила чрез покупко-продажба на дъщеря си В. Я.собствените си 3/6 ид.ч. от имота. Във връзка с направеното оспорване на автентичността на подписа под нотариалното пълномощно съдът е изброил допуснатите единична и тройна експертизи в първоинстанционното производство, както и двете противоречиви тройни експертизи във въззивното производство и е приел, че подписа върху пълномощното, който е официален свидетелстващ документ не е положен от И. Я. Формирал е извод, че адв. В не е била надлежно упълномощена, поради което договорът за покупко-продажба, сключен от нея е нищожен и не може да бъде валидиран, тъй като представляваното лице И. Я. е починала. При този извод е допуснал делбата на наследствения имот при равни дялове за съделителите. Производството е в първа фаза по допускане на делба. С иска за делба се цели установяването на наличието на самата съсобственост между определени лица и тяхното участие в съсобствеността, поради което решението за допускане на делбата се ползва със сила на присъдено нещо, относно наличието на съсобственост и частите на съсобствениците в нея. За да достигне до извода, че договорът за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 158, н. д. № 497/2000 г. е нищожен и не произвежда правно действие, въззивния съд е приел, че нотариално завереното пълномощно, с което наследодателката И е упълномощила адв. К да се разпореди в полза на дъщеря й - В. Я. с 3/6 ид. ч. от имуществото й е неавтентично, тъй като не е подписано от наследодателката. Действително, както се поддържа в касационната жалба, в решението липсват мотиви защо съдът приема, че нотариално завереното пълномощно от 29.09.2000 г. е неавтентично. При оспорване автентичността му, по делото следва да се установи дали същото е написано и подписано от лицето, сочено като негов автор. Изследването на почерка и подписа предполага наличие на специални знания в областта на графологията, което изисква изслушване на експертиза по реда на чл. 157 и сл. ГПК, като съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК, особено ако по делото са изслушани няколко такива заключения и е налице различие в мнението на експертите досежно авторството на оспорения документ. Само по себе си наличието на подобно различие в мненията на експертите не обуславя извода за неавтентичност на изследвания документ, поради което не е достатъчно само да се посочи крайният извод на съда дали направеното по делото оспорване не е доказано или че документът е неистински. Този извод следва да бъде мотивиран, като се посочат правните съображения на съда, поради които е възприето едно от заключенията, т.е. процеса на извършената съобразно изискванията на чл. 155 ГПК проверка на документа. В случая въззивният съд само е изброил какви заключения на съдебно-почеркови експертизи са изслушани по делото, т.е. посочил е, че е налице противоречие в мненията на експертите досежно обстоятелството дали нотариално завереното пълномощно е подписано от соченото за негов автор лице, но не е изложил съображенията си кое от тези заключения възприема и защо, нито е мотивирал защо приема, че пълномощното не е подписано от наследодателката. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК решението следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази доказателствата за здравословното състояние на И. Я. към 29.09.2000 г., както и безпротиворечивите и категорични заключения относно авторството на двете декларации от същата дата и пълномощното и да назначи сам графологическа експертиза, както постановява чл. 157 ГПК, която да даде отговор на въпроса: възможно ли е здравословното състояние на лицето И. Я. да се отрази върху характерните признаци на подписа й, както и в частност дало ли е отражение на подписа съответната позиция на тялото, наложена от здравословното й състояние, като вещите лица съобразят свидетелските показания относно обстоятелствата при които е положен изследвания подпис. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение