Решение № 11861 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2018 г.

Решение № 11861 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационната жалба на Д. Димитров, представляван от адв. А. Димова, против решение № 3670/4.06.2018 г. по адм. дело № 2844/2014 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването като нищожна на Заповед № СП-189 от 30.10.2013 г., издадена от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Касационните възражения са свързани с пропуск на съда да зачете поддържаното от оспорващия основание за нищожност на акта, свързано с липсата на възникнало служебно правоотношение към 30.10.2013 г., което да бъде възможен предмет на прекратяване. В тази връзка се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като не се е произнесъл съгласно въведените от ищеца възражения за нищожност на оспорваната заповед. Поддържа се, че липсва произнасяне относно наличието на абсолютна материална пречка, установена в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, относно възникването на служебно правоотношение, а в тази връзка не е зачетено преюдициалното значение на изхода от спора по оспорване на заповед № 18/30.10.2013 г. на председателя на КРС за прекратяване трудовото правоотношение с касатора на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Иска се обезсилване на решението и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Ответната страна – председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, представляван от юрк. Пенев, оспорва касационната жалба и поддържа като правилно обжалваното решение на АССГ. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпросите за валидност на оспорената заповед, като правилно е приел, че не са налице основания за прогласяване на нищожността й. При постановяване на обжалваното решение не се констатирали допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ се е произнесъл по жалбата на Д. Димитров, с която при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК, е оспорена действителността на Заповед № СП-189 от 30.10.2013 г., издадена от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, и е поискано обявяването на нейната нищожност. С обжалваната заповед, издадена от председателя на КРС на основание чл. 9 от ЗДСл във вр. с § 85 от ЗИД на ЗДСл, жалбоподателят е назначен на длъжността "главен експерт" в отдел "Радиоразпръскване", дирекция "Разрешителна дейност и честотно планиране". Съдът, след служебно извършената проверка за действителност на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел е, че е издадена от компетентен орган – председателя на КРС, чиито правомощия следват от чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Зачетена е писмената форма на акта и неговото съдържание, респ. наличието на ясно волеизявление, кореспондиращо с посочените в акта фактически и правни основания. Съдът е ограничил проверката за законосъобразност на акта, съгласно установените в практиката критерии за определяне действителността на административните актове. В тази връзка, при проверката за действителност на акта съдът не се произнесъл като правнозначим факт относно съществуването или липсата на основания за назначаване на жалбоподателя като държавен служител по чл. 7 от ЗДСл и в частност на чл. 7, ал 2, т. 6 от ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за наличие на основание за обезсилване на първоинстанционното решение поради подменен предмет на спора и търсената съдебна защита. Съдът точно и ясно спрямо процесуалното поведение на жалбоподателя е определил предмета на спора и търсената съдебна защита, ограничаващ се до проверка за действителността на процесната заповед и обявяването й за нищожна. В тази връзка, оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл съгласно въведените възражения за нищожност на оспорваната заповед и в частност наличието на абсолютна материална пречка, установена в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл относно възникването на служебно правоотношение, по своето естество е неотносимо към съдържанието на предмета на спора, определен от оспорвания административен акт и търсената съдебна защита. Поддържаното възражение касае правилността на съдебното решение, но разгледано по съществото си е неоснователно. Съдът правилно е разграничил относимите факти и приложим закон спрямо преценката за действителността на акта. Липсата на конкретни съдебни мотиви относно значението на условията за назначаване на държаните служители не е порок от страна на съда. Това е така, тъй като посочените условия имат отношение към проверката за материална законосъобразност при назначаването на държавните служители, която проверка кореспондира с приложението на чл. 146, т. 4 от АПК и е изключено да се провежда в производство като първоинстанционното, проведено при оспорване на акта по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. Трайна е съдебната практика, че действителността на акта е обусловена от наличието единствено на основанията по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК – липса на компетентност у издателя на акта и неспазване установената форма на акта, както и при констатирани особено съществени на нарушения на административнопроизводствените правила, надхвърлящи по своето значение и интензитет общото основание по чл. 146, т. 3 от АПК. В случая, АССГ правилно е приел, че по делото не са установени основания за прогласяване нищожността на акта, респ. за уважаване искането на жалбоподателя. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че съдът се е произнесъл при наличието на друг спор с преюдициално значение, касаещ нищожността на заповед № 18/30.10.2013 г. на председателя на КРС за прекратяване трудовото правоотношение с касатора на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Спорът относно заповед № 18/30.10.2013 г. на председателя на КРС няма преюдициално значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като не би повлиял върху изводите относно материалната компетентност на председателя на КРС, следваща се от нормата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗЕС, и в контекста на ограничен съдебен контрол до основанията за действителност на Заповед № СП-189 от 30.10.2013 г. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора, следва да се уважи искането на ответната страна за присъждане на разноски във вр. с представителството й чрез юрисконсулт в касационното производство като се присъдят в полза на КРС 100 лева на основание чл. 144, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение,