Решение № 5 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г.

Решение № 5 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 60/2009 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 13 от ПЗР на ГПК /Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г./. Образувано е по молба с вх. № 3 от 02.04.2007 г., допълнена и уточнена с молби вх. № 7* от 24.08.2009 г. и вх. № 989 от 01.02.2010 г., подадена от "П" О. гр. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 65/06 от 01.06.2006 г. по гр. д. № 1755/05 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., и на оставеното с него в сила решение № 239 от 13.05.2005 г. по гр. д. № 1253/04 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 206 от 08.07.2002 г. по гр. д. № 96/00 г. на Разложкия районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на О. гр. Р. и на молителя, че Т. "У" с. Б. е собственик на битов комбинат, представляващ производствена сграда на три етажа, без 100 кв. м. от партерния етаж, находяща се в парцел **** VIII от кв. 18 по плана на с. Б. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което, ако беше взето предвид, съдът не би направил извода, че искът за собственост е основателен и затова иска отмяна на влезлите в сила решения на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). От ответниците Т. "У" с. Б. счита молбата за недопустима поради просрочие, а по същество - за неоснователна, О. гр. Р. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, петчленен състав, като обсъди оплакванията в молбата за отмяна и данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена на 02.04.2007 г. в пределния едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) от влизане на решението в сила на 01.06.2006 г. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Решаващите мотиви за уважаване на иска за собственост на посочената част от битовия комбинат са свързани с приложението на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), като е прието, че изграденият от кооперацията-ищец битов комбинат - без партерния етаж, който е построен от общината, не е общинска собственост, защото кооперацията го е построила до 13.07.1991 г., със свои средства. Молителят представя и се позовава на "тримесечен отчет" за изпълнението на плана за разходите за капитални вложения през IV-то тримесечие на 1974 г. Документът изхожда от СД "М" гр. Б., отрасъл "промишленост", и има за адресат Министерството на вътрешната търговия и услугите /МВТУ/ - капитално строителство. В р. II - Капитални вложения на по-важни пускови и преходни обекти - II - Д. - битови комбинати, е записано, че са изразходвани 11 100 лева за битов комбинат Б. Неоснователно се поддържа от молителя наличие на основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба, отмяната може да се допусне, когато се разкрият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствения материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото, а не на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В разглеждания случай спорът е решен от Благоевградския окръжен съд на 29.03.2005 г. Следователно молителят се позовава на доказателство, което е могло да му бъде известно и, ако е искал да се ползува от него, той е следвало своевременно да го посочи и представи още докато спорът е бил висящ. Според твърдението на молителя документът се съхранява в служба "държавен архив", поради което всеки, който се интересува от фактите, отразени в съхраняваните там документи, би могъл, при полагане на дължимата грижа, да почерпи нужните му сведения. На следващо място това доказателство и да беше представено по делото, не би довело до изводи, различни от сторените с решението на окръжния съд. То касае факти, настъпили до края на 1974 г. /ако се приеме, с оглед съдържанието на документа, че средствата действително са вложени, а не само са били предназначени за строежа на битовия комбинат/. Одържавяването на имуществото е извършено към 01.01.1976 г., когато ОТ. "У" с. Б., с правоприемник Т. кооперация "У" с. с., е престанала фактически да съществува като кооперация и цялото й имущество е преминало към ПК "К" гр. Р. като поделение на държавната стопанска организация СД "М" гр. Б.. Следователно, щом към момента на одържавяването имуществото е било считано за кооперативно, то влагането на средства от субект, различен от кооперацията, не доказва придобиване на собствеността от този субект по някои от способите по чл. 77 ЗС. Създадените правоотношения са облигационни, поради което отразеното в документа не допринася с нищо за изясняване на спора, за който от значение са факти за възникване, изменение или прекратяване на вещни права върху сградата. С оглед изложеното, без правно значение за изхода на делото е оспорването на доказателствената сила на документа от страна на Т. "У" с. Б. с доводи за неспазване на предвидените от закона ред и форма при издаването му; за наличие на поправки, които не са уговорени с изрична забележка; за липса на данни по делото за правоприемство между СД МПБУ и "П" О., което да обосновава за молителя правен интерес от подаване на молба за отмяна на основание този документ. В обобщение, като неоснователна молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответника Т. "У" с. Б. следва да се присъдят 700.00 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, петчленен състав