Решение № 11532 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП"-София и от И. Гривишки, чрез адв. Милева против решение 2409/05.05.2020 г., постановено по адм. д. 1293/2019г. по описа на Административен съд София град. Дирекция "ОДОП"- София обжалва решението на Административен съд София град, с което частично е отменен Ревизионен акт Р-22221017005966-091-001/10.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта на установените задължения за лихви в размер на 11 047,86 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. И. Гривишки, чрез адв. Милева обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА, в частта на ангажирана отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на Грави ЕООД за ДДС в размер на 26 437.68лв. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част, като не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на И. Гривишки и неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в законния срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на И. Гривишки е основателна, а касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. Гривишки срещу Ревизионен акт Р-22221017005966-091-001/10.07.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърдена с Решение 1886/05.12.2018г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на Грави ЕООД за задължения на дружеството за ДДС по ЗДДС в размер на 26 437,68 лв. главница и лихва за забава в размер на 11047,86 лв. за данъчни периоди от м.11.2013г. до м.07/2014г. и от м.09.2014г. до м.01.2015г.. Административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при съответствие с материалноправната разпоредба на чл.19, ал.1 ДОПК. Приел е за безспорно, че има влязъл в сила Ревизионен акт Р-22220315003375-091-001/31.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Грави ЕООД са установени задължения в общ размер на 31 131,32 лв., в т.ч. ДДС в размер на 26 437,68 лв. и лихви в размер на 3 693,64 лв. По делото не е било спорно също, че И. Гривишки е управител на Грави ЕООД и като такъв задължено лице по смисъла на чл.14, т.1 и т.2 ДОПК. Първоинстанционният съд е възприел тезата на приходната администрация, че в качеството си на управител на Грави ЕООД, И. Гривишки укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация, поради което било налице поведение, изразяващо се в бездействие с неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 ЗДДС, което е довело до невъзможност за своевременно определяне на текущи задължения на дружеството и текущото им събиране от приходната администрация. В хода на ревизионното производство било установено, че за периодите от 01.01.2013г. до 15.09.2013г. регистрираните от дружеството продажби възлизат на 50 334,34 лв., т.е преминат е прага от 50 000 лв.за задължителна регистрация на основание чл.96, ал.1 ЗДДС. Грави ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.10.2013г.включително, но от дружеството не е подадено заявление до 29.10.2013г., когато е съставен акт за регистрация по ЗДДС. Конкретно е прието, че има както недобросъвестно, така и съзнателно поведение изразено чрез бездействие на управителя като лице, ръководещо стопанската дейност на предприятието.Неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС представлява укриване на данъчни задължения чрез изграден от дружеството механизъм за избягване на данъчно облагане.С оглед изложеното е прието, че неподаване на заявление представлява /укриване на факти и обстоятелства, релевантни за данъчното облагане, което е един от елементите на фактическия състав на чл.19, ал.1 ДОПК. Приел е за доказана и причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността за събиране на публичните задължения, изразяваща се в това, че поведението е причина да не могат да бъдат събрани задължения за данъци. Този извод е обоснован с установено недобросъвестно поведение на управителя, който знаел, че за дружеството възникват данъчни задължения и умишлено е избягнал събирането им. Съдът е приел за установена и невъзможността понастоящем да бъдат събрани публичните задължения на Грави ЕООД, в която връзка е представено писмо от дирекция Събиране при ТД на НАП София, от която се установило, дружеството не притежава имущество, което да обезпечи публичните задължения, няма и налични авоари по банковите сметки. В заключение е направен извод, за правилно ангажиране отговорността на И. Гривишки за задълженията на Грави ЕООД, установени с влезлия в сила РА в размер на 30 131,327 лв. Този извод е неправилен. В случая не е спорно, че РЛ е било управител на Грави ЕООД, в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци за периодите от 01.01.2013г. до 15.09.2013г. Задълженията за плащане на ДДС са установени с влязъл в сила Ревизионен акт Р-22220315003375-091-001/31.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на Грави ЕООД са установени задължения в общ размер на 31 131,32 лв., в т.ч. ДДС в размер на 26 437,68 лв. и лихви в размер на 3 693,64 лв., който се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията. Неправилно е приел първостепенният съд, че неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС с цел невнасяне на дължимите задължения за ДДС от Грави ЕООД, макар да представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя, то е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Това е така, защото е налице разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл.19, ал.1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с неподаденото заявление за регистрация по ЗДДС не е налице. Фактическият състав на чл.19, ал.1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Неправилно е приел съдът, че такава пряка причинна връзка в случая е доказана от страна на приходната администрация. В случая неправилно е прието от административният съд, че органите по приходите са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на Грави ЕООД се дължи именно на непоаване на заявлението. Не може да бъде споделена тезата на приходната администрация, че причинно-следствена връзка е налице защото, ако с неподаването на заявлението Гривишки в качеството си на управител е целял несвоевременно определяне на задължения на дружеството и несъбирането им.За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл.19, ал.1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава. Трайно се приема в практиката на ВАС, че разпоредбата на чл.19, ал.1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случая не се установява. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал.1 ДОПК е доказан и неправилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, в частта потвърдена с решение. на директора на дирекция "ОДОП" София поради което решението следва да се отмени, като вместо него се отмени процесният РА. Решението следва да се отмени изцяло и в частта за разноските. С оглед гореизложеното решението в останалата обжалвана част, а именно в частта в която е отменен РА в частта, с която е ангажирана отговорност на И. Гривишки по чл.19, ал.1 ДОПК за задълженията на Грави ЕООД за лихви в общ размер на 11047,86 лв. е правилно като краен резултат. С оглед изхода на спора на касатора И. Гривишки се дължат разноски. Същият е поискал разноски, но липсват доказателства такива да са извършени, с оглед на което не трябва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,