Решение № 9439 от 10.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Русева, чрез процесуален представител, против решение 1324 от 25.10.2022г., постановено по адм. д. 555/2022г. по описа на Административен съд Варна/АС-Варна/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и допълнение към същата. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Р. Тодорова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът Л. Христова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът кмета на община Варна, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалба на М. Русева, срещу решение 74/08.02.2022г., на КЗД-трети специализиран постоянен заседателен състав по преписка 527/2020г., с което по оплаквания на М. Русева за дискриминация по признак лично положение, КЗД: -установява по отношение на М. Русева, че ответните страни Р. Тодорова, началник отдел Младежки дейности, община Варна, Л. Христова, директор на дирекция Образование и младежки дейности в община Варна, и кмета на община Варна, не са извършили нарушение на закона за защита от дискриминация по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с пар.1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. -оставя без уважение жалба вх.44-00-2850/28.09.2020г., подадена от М. Русева. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. АС-Варна е счел за правилен извода на КЗД, че по отношение на Русева не е осъществен тормоз по признак лично положение. Според съда събраните по преписката материали сочат по категоричен начин, че възникналото напрежение между жалбоподателката и прекия й ръководител, което е довело до трудности в общуването помежду им, по никакъв начин не обосновава заключение за упражнен тормоз спрямо нея, и по делото не са събрани доказателства за извършването на действия, бездействия или демонстриране по друг начин от ответната страна Р. Тодорова на поведение, което може да се квалифицира като унизително, поставящо във враждебна, обидна или застрашителна среда жалбоподателката по защитен признак лично положение. По твърдението за осъществено преследване съдът е приел, че по делото липсват доказателства заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката по взаимно съгласие да е израз на понеблагоприятно третиране на лицето във връзка с предприетата от него защита от дискриминация, и че заповедта на кмета на община Варна за налагане на дисциплинарно наказание на Русева предупреждение за уволнение от 11.05.2021г. не може да бъде възприето като форма на преследване, като в случая предпоставките за осъществено преследване по отношение на жалбоподателката не са налице. Решението на АС-Варна е неправилно. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспореното решение на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В жалбата до КЗД М. Русева е навела оплаквания за неравно третиране от Р. Тодорова- началник отдел Младежки дейности при община Варна, изразено в тормоз по см. на §1, т.1 ДР ЗЗДискр. по посочения по-горе защитен признак по чл.4 от ЗЗДискр. В КЗД е образувано производство по реда на чл.50, т.1 от ЗЗДискр., като с разпореждане от 07.10.2020г. е образувана преписка 527/2020г., разпределена трети специализиран заседателен състав, който е избрал докладчик. Изпратени са съобщения до Русева и Тодорова. Изискани са доказателства, вкл. от директора на дирекция Образование и младежки дейности в община Варна Л. Христова. В изготвения доклад-заключение е възприето, че оплакванията са за тормоз по признак лично положение. По преписката са конституирани страни: М. Русева в качеството на жалбоподател, Р. Тодорова и Л. Христова в качеството на ответни страни. В хода на производството в открито заседание на 11.03.2021г. като страна по преписката е конституиран кмета на община Варна в качеството на работодател на Русева, а в заседанието на КЗД на 14.06.2021г. Русева е направила оплакване и за осъществено спрямо нея преследване по см. на §1, т.3, б.а ЗЗДискр. Проведено е открито заседание на КЗД на 27.09.2021г., събирани са доказателства. На страните, включително жалбоподателката, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. и преписката е обявена за решаване. В проведеното производство, КЗД е приела процесното решение 74/08.02.2022г. при наличие на изискуемото от закона мнозинство, но без да изясни спора от фактическа страна и при участие на неправилно конституирано като ответна в административното производство странаЛ. Христова, директор на дирекция Образование и младежки дейности в община Варна. При безспорно установения пред КЗД факт, че Христова не е работодател на дискриминирания субект и при липса на заявени други оплаквания спрямо Христова, които да подлежат на проверка по реда на ЗЗДискр., КЗД е следвало да прекрати административното производството по отношение на тази страна защото същата не може да е субект на отговорността по чл.19, вр. чл.17 ЗЗДискр., за реализирането на която конкретна отговорност това лице е конституирано като страна, предвид изявленията на член на КЗД в проведеното ОЗ на 11.03.2021г. Относно фактическия състав на заявената форма на дискриминация тормоз по см. на чл.5 ЗЗДискр. вр.§1, т.1 ДР ЗЗДискр., предвид заявения от Русева защитен признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. лично положение, без този признак да е уточнен от дискриминираното лице, КЗД е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като в процесния случай въпреки липсата на конкретизиране на сочения от засегнатото лице защитен признак, КЗД не е изпълнила задължението си, следващо от разпоредбата на чл.52, ал.3 от ЗЗДискр., да укаже на жалбоподателката да поправи подадената жалба относно сочения защитен признак, като уточни в какво се изразяват нейните лични качества, определящи признака лично положение, и е приключила производството в противоречие с нормата на чл.63, ал.1 от ЗЗДискр., неправилно приемайки, че обстоятелствата по преписката са изяснени. Това е видно и от изложените мотиви в решение 74/08.02.2022г., където КЗД е посочила, че: Липсва каквото и да било изложение на обстоятелствата, които да показват връзка между отношението на ответните страни към М. Русева и признак по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Всъщност липсва твърдение, че съществува присъщ на Русева признак, който я отличава и заради който тя е дискриминирана. В решение 74/08.02.2022г. КЗД е извършила и проверка за наличие на непряка дискриминация спрямо Русева, въпреки че такава не е била заявена. Без настоящия състав да се произнася по изложеното от КЗД, в тази насока трябва да се отбележи, че по принцип проверката за привидно еднакво третиране в различни ситуации на групи лица с оглед установяване на негативно третиране на група чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, се извършва при определяне на групата по защитен признак, защото именно този признак е причина за евентуалното неблагоприятно третиране. Това означава, че изясняването по реда на чл.52, ал.3 от ЗЗДискр. на личните качества на Русева, определящи заявения от нея признак лично положение е решаващо за законосъобразно приключване на производството. Установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила на оспореното пред АС-Варна решение на КЗД е самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилно АС-Варна е приел, че нито един белег на личността на Русева не е посочен, за да бъде установено съдържанието на признака лично положение, но съдът не е констатирал допуснатите нарушения от КЗД при така установените факти, поради което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата по съображения, които настоящата инстанция не споделя. На основание горното първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение