Решение № 5454 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2019 г.

Решение № 5454 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация против решение № 7126 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6096/2018 г. на Административен съд – София град. В нея са развити доводи за недопустимост, съответно при преценка за допустимост - за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответниците по касационната жалба – Ф. Ахмад, Ф. Абдулмухсен и А. Фахим, чрез адвокат Д. Драгиева, изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Ответникът по касационното обжалване – И. Симеонов, не е представил писмен отговор на касационната жалба. Ф. Ахмад, Ф. Абдулмухсен и А. Фахим, чрез адвокат Д. Драгиева, са подали частна жалба против определение № 1593/22.02.2019 г. по адм. дело № 6096/2018 г. на Административен съд – София град, с което съдът е отказал да измени решение № 7126 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6096/2018 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Ответната по частната жалба Комисия за защита от дискриминация е изразила становище за неоснователност на същата. Ответникът по касация И. Симеонов не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: І. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил решение № 179/25.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминацията по преписка № 37/2017 г. и върнал преписката за произнасяне в частта й по сигнал с вх. № 44-00-2/21.02.2017 г. от фондация "Саворе", представлявана от председателя Х. Николов, за осъществена дискриминация от И. Симеонов – кмет на Община Елин Пелин по отношение на [народност] семейство, получило хуманитарен статут, на което е отказана регистрация на постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Съдът е установил от фактическа страна следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по сигнал на фондация "Саворе", представлявана от председателя Х. Николов, относно действия на И. Симеонов, в качеството му на кмет на община Елин Пелин спрямо [народност] семейство, получило хуманитарен статут, на което е отказана регистрация и негови изявления в тази връзка в репортаж по Нова телевизия в новините на 13.02.2017 г., в 19, 21 часа, с които е осъществил дискриминация по признаците "националност" и "лично положение" под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация. С разпореждане № 124/22.02.2017 г. е образувана преписка № 37/2017 г. по описа на КЗД, разпределена на петчленен заседател състав. В производството пред Комисията като страни са конституирани Х. Николов, в качеството му на подател на сигнала; кметът на община Елин Пелин и Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет като ответни страни; Ф. Ахмед, Ф. Абдулмухсен и А. Джабер като заинтересовани страни. След извършено проучване на данните, изнесени в сигнала, определеният по преписката докладчик е изготвил доклад заключение, предоставена е възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката и да посочат други доказателства и е насрочено открито заседание за разглеждане на преписката. Комисията, след като е провела две открити заседания и приела събраните материали, с решение № 66/13.02.2018 г. на КЗД – петчленен разширен заседателен състав по преписка № 37/2017 г. е установила, че с направените изказвания, изложени пред репортер на "Нова телевизия" за емисията "Новини" на 12.02.2017 г., по повод настаняване на [народност] семейство, получило хуманитарен статут в България, ответната страна - кметът на община Елин Пелин И. Симеонов е осъществил дискриминация по чл. 5 ЗЗДискр във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация на основата на признак "народност" и "лично положение", с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. С решението е установено, че засегнатите лица са Ф. Ахмед, Ф. Абдулмухсен и А. Джабер. За двете нарушения на антидискриминационното законодателство на И. Симеонов са наложени две глоби по 500 лв. С решението на КЗД е установено още, че Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не е извършила нарушение на ЗЗДискр и в тази част сигнал с вх. № 44-00-2/21.02.2017 г. по описа на КЗД, подаден от фондация "Саворе" е оставен без уважение. В решението на Комисията липсва изрично произнасяне относно твърденията в сигнала за извършена дискриминация по отношение на заинтересованите страни чрез отказа за регистрация им по постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Решението е съобщено на Ф. Абдулмухсен и А. Джабер, заинтересовани страни пред Комисията и жалбоподатели пред административния съд, на 13.03.2018 г., чрез пълномощника им адвокат Д. Драгиева, а на Ф. Ахмед - на 09.03.2018 година. С молба вх. № 30-20-12/14.03.2018 г. Ф. Джабер и председателя на Фондация "Саворе" е поискано допълване на решение № 66/13.02.2018 г., постановено по преписка № 37/2017 г., като комисията се произнесе и относно наличието, респ. липсата на пряка дискриминация, осъществена чрез бездействието на кмета да предприеме действия по гражданската регистрация на засегнатите лица, изтъквайки като мотив за недопускането им на територията на общината [произход] им и [произход] произход. С обжалваното пред съда решение № 179/25.04.2018 г. Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка № 37/2017 г. е отхвърлено като недопустимо искането за допълване на решение № 66/13.02.2018 г., да се установи, че ответната страна И. Симеонов, в качеството си на кмет на община Eлин Пелин е осъществил дискриминация чрез бездействието си да предприеме действия по гражданска регистрация на заинтересованите страни, като са изложени мотиви, че твърдения и искания в този смисъл не са били предмет на преписката. Решението е съобщено на жалбоподателите пред административния съд на 25.04.2018 г., а жалбата до съда е подадена на 15.05.2018 г. по пощата. Съдът е приел, че е сезиран с редовна и допустима жалба, която разгледана по същество е основателна. Съдът е изложил съображения, че искането на страните в производството Комисията за защита от дискриминация да допълни решението си е направено на основание чл. 62, ал. 1 АПК, който предвижда, че преди изтичането на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Посочил е, че основание за допълване на административен акт е налице, когато с акта не е изчерпан предмета на административното производство, т. е. органът е пропуснал да се произнесе по част от искането и издаденият акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Изложил е съображения, че съгласно съдържанието на сигнала до Комисията и доклада-заключение по образуваната преписка, в производството пред административният орган е поискано и установяване на осъществена дискриминация от И. Симеонов, в качеството му на кмет на община Eлин Пелин, чрез бездействието си да предприеме действия по гражданска регистрация на постоянен и настоящ адрес на жалбоподателите. Поради това съдът е приел, че предметът на административното производство не е изчерпан и Комисията неправилно е отказала да допълни решението си. При тези съображения съдът е отменил решение № 179/25.04.2018 г. на Комисията и върнал преписката на административния орган да допълни административния акт, при спазване на указанията в съдебното решение. Комисията за защита от дискриминация поддържа, че обжалваното решение е недопустимо по съображения, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Излага доводи, че искането за допълване на решение № 66/13.02.2018 г. по преписка № 37/2017 г. на Комисията е подадено от Х. Николов, подател на първоначалния сигнал. За същия не е налице правен интерес от оспорване на постановеното от Комисията решение № 179/25.04.2018 г., т. к. със същото не се засягат негови права и законни интереси. На следващо място сочи, че жалбоподателите Ф. Ахмед, Ф. Абдулмухсен не са сезирали комисията с искане за допълване на решение № 66/13.02.2018 г., поради което за тях също не е налице правен интерес от обжалване на решение № 179/25.04.2018 г. по преписка № 37/2017 г. на Комисията. При условия на евентуалност релевира доводи, че съдебното решение е неправилно и необосновано, т. к. съдът в противоречие с данните по административната преписка е приел, че решението на Комисията е непълно. Поддържа, че твърденията и исканията за установяване на пряка дискриминация от кмета на община Елин Пелин поради отказ да регистрира семейството [народност] бежанци с предоставен хуманитарен статут не са били предмет на преписката. Намира, че спорът е ясно очертан и Комисията се е произнесла по същия, поради което съдът неправилно е отменил обжалваното решение, поради което иска да се отмени съдебния акт. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд – София град е допустимо и правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. Ахмед, Ф. Абдулмухсен и А. Джабер, които са участвали в административното производство и всеки от тях има качеството на страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Със същия Комисията е приела за недопустимо искането на А. Джабер да установи осъществена спрямо тримата пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признаците "народност" и"лично положение" и този резултат обосновава правния им интерес да сезират съда с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Председателят на фондация "Саворе" не е сезирал съда с жалба срещу решението на Комисията за защита от дискриминация, поради което изложените съображения за недопустимост на оспорването, свързани с качеството му подател на сигнала пред административния орган са неотносими към решаване на въпроса за допустимостта на съдебното решение. Поради това съдът с решението си се е произнесъл по редовна и допустима жалба и не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК за обезсилването му. Правилно административният съд е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминация е незаконосъобразно и отменил същото. В сигнала, по който е образувано административното производство, доводите за извършения акт на дискриминация спрямо семейството [народност] бежанци се основават на действията/бездействията на кмета на община Елин Пелин да ги регистрира по постоянен и настоящ адрес в [населено място] и свързаните с това обстоятелство негови публични изказвания. В същия изрично е посочено, че сезира комисията "... относно действията на доц. И. Стаменов – кмет на община Елин Пелин по отношение на [народност] семейство, получило хуманитарен статут и на което му е било отказано регистрация. " и за целта предоставя линк с репортаж на Нова телевизия. Очертания предмет в сигнала е възприет в доклада – заключение при описание на фактическия състав на евентуалното нарушение като "... чрез отказа на кмета на община Елин Пелин да регистрира [народност] семейство, което има хуманитарен статут е извършен акт на дискриминация". В решението, чието допълване е поискала адвокат Драгиева, подробно са описани установените по преписката фактически обстоятелства, свързани с отказа на кмета на община Елин Пелин да регистрира заинтересованите страни, но Комисията не е обсъдила установените факти в светлината на приложимите правни норми и не се е произнесла с диспозитива на решението си дали същият представлява акт на пряка дискриминация по въведените признаци "народност" и "лично положение" спрямо [народност] семейство с хуманитарен статут. Съдът коректно е установил тези релевантни за спора факти и правилно е приел, че Комисията незаконосъобразно е отказала да допълни решението си по реда и на основание чл. 62, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. ІІ. По частната жалба: С обжалваното решение № 7126 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6096/2018 г., Административен съд – София град в мотивите си е посочил, че по делото не се установява жалбоподателите да са направили разноски, т. к. същите са платени от Български Хелзинкски комитет и не е присъдил такива в тяхна полза. С молба от 17.12.2018 г. адвокат Драгиева е поискала по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да се измени решение № 7126 от 29.11.2018 г. по адм. дело № 6096/2018 г. като се уважи претенцията на доверителите й да им се присъдят разноски в размер на 500 лв., с оглед изхода на спора по делото. С обжалваното определение № 1593 от 22.02.2019 г. по адм. дело № 6096/2018 г. Административен съд – София град е отхвърлил искането на адвокат Драгиева да бъде изменено постановеното по делото решение № 7126 от 29.11.2018 г. в частта за разноските, като се осъди Комисията за защита от дискриминация да заплати съдебни разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, платени от Сдружение "Български Хелзинкски комитет". Съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на адвокат Драгиева са заплатени от Сдружение "Български Хелзинкски комитет". Съдът е изложил съображения, че след като не се установява от документите по делото (и не се твърди) жалбоподателите да са платили разноски по делото, то такива не следва да им бъдат възстановявани. Определението е правилно. Съдът правилно е посочил, че съгласно ТР № 6/2013 г. - т. 1 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В случая частните жалбоподатели не са платили реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, а са се задължили към трето лице да му възстановят /за в бъдеще/ сумата, която то е платило на процесуалния представител. Следователно, към датата на плащане на възнаграждението на последния от трето лице липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна на основание чл. 143, ал. 1 АПК за сметка на насрещната страна. В този смисъл са и определение № 14/7.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/14 на ВКС, І т. о., определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016. на ІІ т. о. и определение № 274 от 15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Ответниците по касационната жалба Ф. Ахмад, Ф. Абдулмухсен и А. Фахим са направили искане да им бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. от Комисията за защита от дискриминация при потвърждаване на обжалваното решение. С молба адвокат Драгиева е представила преводно нареждане, видно от което е, че адвокатския хонорар в размер на 500 лв. за процесуално представителство на касационните ответници е заплатен от Сдружение "Български Хелзинкски Комитет". При това положение, искането за присъждане на разноски следва да отхвърли, по съображения, аналогични на изложените към частната жалба, а именно - страните не са направили разноските, които претендират. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,