Решение № 1848 от 20.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. Фатех, гражданин на Кралство Мароко, чрез процесуалния му представител адв. К. Стоянов, срещу решение 6642/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 10093/2022 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, първо отделение, 14-ти състав. В касационната жалба са релевирани съображения за неправилност на атакуваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, в това число се твърди нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, като влизащ в противоречие с решение 4714/08.07.2022 г., постановено по адм. дело 5513/2022 г. по описа на АССГ, първо отделение, 6-ти състав. Отправя искане за прогласяване на оспореното решение за нищожно или недопустимо, в условията на евентуалност за неговата отмяна. По делото е депозирана и частна жалба, подадена от чуждия гражданин чрез пълномощника му адв. К. Стоянов, срещу определение 8716/07.11.2022 г., постановено по адм. дело 10093/2022 г. по описа на АССГ, първо отделение, 14-ти състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на М. Фатех за спиране на изпълнението на заповед 5392 ПАМ-2762/18.10.2022 г. на началника на сектор Незаконна миграция към отдел Миграция при Столична дирекция на вътрешните работи. Моли обжалваното определение като неправилно да бъде отменено. Ответникът по двете жалби началник сектор Незаконна миграция към отдел Миграция при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор на касационната жалба. В открито заседание и в писмени бележки чрез процесуалния представител юрк. Б. Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по касационната жалба. В представен чрез процесуалния му представител юрк. Ц. Виденов отговор на частната жалба, излага съображения за нейната неоснователност, по които претендира да бъде оставено в сила атакуваното определение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. По касационната жалба: Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалбата на М. Фатех срещу заповед 5392 ПАМ-2762/18.10.2022 г. на началника на сектор Незаконна миграция към отдел Миграция при СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ чужденецът е принудително настанен в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената му принудителна административна мярка /ПАМ/ връщане в страна на произход, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на фактическото настаняване. От първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, при което, в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, от съда е приета за установена следната, споделена от състава, фактическа обстановка: М. Фатех е влязъл нелегално на територията на Република България на 02.12.2020 г., когато е задържан от гранични полицаи и след подадена молба за международна закрила, такава му е отказана с решение на компетентния за това орган от 04.03.2021 г., за което по делото липсват данни да е било обжалвано. Преди издаването на атакувания пред първата инстанция административен акт, чужденецът е пребивавал в СДВНЧ за период от общо 10 месеца и 22 дни /от 02.12.2020 г. до 23.12.2020 г. и от 06.12.2021 г. до 06.10.2022 г./, като е бил освободен на 06.10.2022 г., след което на 18.10.2022 г. е задържан в 03 РУ на СДВР без лични документи, без потвърдена самоличност, без адресна регистрация, без парични средства и без установена, регистрирана в Държавната агенция за бежанците, нова молба за предоставяне на международна закрила. При тези данни и изрично заявеното от чужденеца нежелание да се снабди с документи за самоличност и да напусне доброволно Р България, със заповед 5392ПАМ 2761/18.10.2022 г. на началник сектор Незаконна миграция към отдел Миграция при СДВР на лицето е наложена ПАМ връщане до страна на произход, за обезпечаване изпълнението на която, във връзка с докладна записка 5392р-3016/18.10.2022 г., от същия административен орган е издадена оспорената пред административния съд заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. При тази фактическа установеност първостепенният съд формира извод за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт, като издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, с излагане на фактическите и правните основания за неговото издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия материален закон. Така мотивиран, съдът постановява обжалваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля депозираната от чужденеца жалба и го осъжда да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е валидно и допустимо. Не намира основание оплакването на касационния жалбоподател за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт поради противоречието му с мотивите на решение 4714/08.07.2022 г. по адм. дело 5513/2022 г. на АССГ, първо отделение, 6-ти състав, което е постановено във връзка с оспорването на различен от атакувания пред първата инстанция по настоящото дело индивидуален административен акт, който освен това е издаден от друг административен орган. Отделно от това, мотивите на влезлия в сила съдебен акт, на който се позовава касационният жалбоподател, за да изгради защитната си теза за липсата на разумна възможност за връщането му в страната по произход, не се ползват със силата на присъдено нещо и не са обвързващи нито за първостепенния съд, постановил обжалваното пред състава решение, нито за касационната инстанция. Обжалваното решение е и правилно. Не намират фактическа и правна опора оплакванията на касатора, че съдебният акт е постановен без административният съд да събере всички относими и допустими доказателства поради неизпълнение от страна на органа на разпореждането на съда да представи доказателства за общото време, прекарано от чужденеца в СДВНЧ. Твърдението се опровергава от приобщените по делото доказателства, сред които е цялата административна преписка по издаването на акта, както и намиращото се на л. 32 от делото писмо от административния орган, изпратено в изпълнение именно на даденото с определение 8716/07.11.2022 г. разпореждане. Противно на възражението на касатора, съдебното решение е постановено при изцяло изяснена и правилно установена фактическа обстановка, обоснована от представената пред съда административна преписка, в която са налице достатъчно данни, обуславящи правилно изведеното от съда фактическо установяване, възприето и от състава, че общият престой на чужденеца в СДВНЧ преди издаването на процесната заповед на 18.10.2022 г. е 10 месеца и 22 дни. Неоснователно е оплакването за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, а оттам и за противоречие на съдебното решение с приложимия материален закон в частност поради отсъствието на извършена от съда преценка във връзка с максимално разрешения срок на настаняването в СДВНЧ, който по аргумент от чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /Директива 2008/115/ЕО/, е 18 месеца. Горното твърдение се опровергава, както от съдържанието на изложените от съда мотиви в оспореното решение, така и от данните по делото, от които е видно, че определеният с процесната заповед престой на чужденеца /за не повече от 6 месеца/, дори добавен към общо установения му до 18.10.2022 г. в СДВНЧ престой, не надвишава максимално допустимия 18 месечен срок на задържането с цел извеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване, като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че е била издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ- 2761/18.10.2022 г. на началника на Отдел Миграция СДВР за наложена на чужденеца мярка "връщане до страната по произход" по чл.41, ал.4 от ЗЧРБ. Налице са и предпоставките регламентирани в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай са безспорно установени описаните в докладна записка 5392р-3016 от 18.10.2022г. обстоятелства, а именно, че производството по предоставяне на международна закрила по отношение на лицето е прекратено преди повече от 9 месеца, поради което не може да бъде възобновено по реда на чл.77 от ЗЧРБ, чужденецът отказва да се върне в страната по произход, както и не разполага с парични средства, няма роднини и до момента е живял нелегално без адресна регистрация. Правилно при тези данни административния съд е приел, че е налице опасност от укриване, тъй като при проведената с него беседа чуждият гражданин е заявил, че отказва да се завърне в страната си по произход и да си извади документи за самоличност.Следва да бъде споделен и извода, че предвид установените обстоятелства по делото може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав намира, че в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Частната жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С определение 8716/07.11.2022 г., постановено от АССГ, по настоящото първоинстанционно дело, в атакуваната с частната жалба част, е оставено без уважение искането на М. Фатех за спиране изпълнението на процесната заповед 5392 ПАМ-2762/18.10.2022 г. на началника на сектор Незаконна миграция към отдел Миграция при СДВР. За да постанови този резултат, административният съд обосновано приема, че от страна на оспорващия не се сочат каквито и да било твърдения по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и че предварителното изпълнение на заповедта няма да доведе до причиняване на значителна и/или трудно поправима вреда за незаконно пребиваващия на територията на Р България чужденец. Определението е правилно. Доколкото по аргумент от чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ подадената срещу атакувания административен акт жалба няма суспензивен ефект, за спиране на нейното изпълнение приложение намира чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съгласно който при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди, което, както правилно е прието от административния съд, в случая не е сторено. Искането за спиране, с което е сезиран първостепенният съд не съдържа твърдения и фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на вреди, нито в случая са посочени доказателства за вида и размера им, което препятства преценка за евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в частната жалба доводи, изцяло относими към незаконосъобразността на оспорената пред първата инстанция заповед, не налагат извод, че е възможно на чужденеца да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди, още по-малко такива, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя в чл. 46а, ал. 1 от ЗЧРБ държавен и обществен интерес. Като е приел за неоснователно искането за спиране изпълнението на заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ и го е оставил без уважение, първоинстанцинният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СДВР сума в размер на 200 лева- разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,