Решение № 4481 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез главен юрк. А. Иванова, срещу решение 1642 от 29.09.2023 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 322/2023 г., с което по жалба на Неаполис 1 ЕООД е обявено за нищожно негово решение с рег. 01/312/02496/3/01/04/01 издадено на 30.11.2022 г. за налагане на финансова корекция. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е приел, че към 30.11.2022 г. не е съществувало основание за заместването на Г. Тахов, в качеството му на изпълнителен директор на ДФЗ, и че по отношение на длъжностното лице В. Казакова не е съществувало правомощие да изпълнява неговите функции. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Неаполис 1" ЕООД, представлявано от управителя А. Кълвачев, не изразява становище по основателността на касационната жалба. С молба от 05.03. 2014г. не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Благоевград е решение 01/312/02496/3/01/04/01 / 30.11.2022 г. за налагане на финансова корекция. Като издател на решението е посочен изпълнителния директор на ДФЗ, а същото е подписано при условията на заместване от В.Казакова- заместник-изпълнителен директор съгласно заповед 03-РД-5268 от 25.11.2022г. Първоинстанционният съдът приема, че заповед 03- РД5268/25.11.2022 г. не установява периода на отсъствието на титуляра на длъжността, поради което приема, че към 30.11.2022 г. не е съществувало основание за заместването на Г. Тахов в качеството му на изпълнителен директор на ДФЗ, респективно, че към 30.11.2022 г. по отношение на длъжностното лице В. Казакова не е съществувало правомощие да изпълнява функциите на изпълнителен директор на ДФЗ. По изложения мотив съдът е обявил за нищожно решение 01/312/02496/3/01/04/01 от 30.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ без да излага допълнителни мотиви по останалите основания за оспорване по чл. 146 АПК. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че съдът е направил неточни фактически установявания относно издателя на оспореното решение, поради което и правните му изводи относно компетентността на издателя на акта са неправилни и несъответни на събраните по делото доказателства и закона. С определение от 17.05.2023г. административният съд е дал указания на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактически основания, посочени в оспорения административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, включително и за отсъствието на титуляря на длъжността. Във връзка с указанията на съда, с молба от изпълнителния директор е представена заповед 03- РД5268/25.11.2022 г. Същата е издадена на основание чл.11, ал.3 във връзка с чл.10, т.1 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие във връзка с чл.20 и чл.20а от ЗПЗП и с оглед осъществяването на дейността на държавен фонд Земеделие при изпълнението на всички негови функции за срока на отсъствието на изпълнителния директор е възложено на В. Казакова, в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, в периода 28.11.2022г. до 01.12.2022г, включително да замества изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Решението за финансова корекция е от 30.11.2022г. и датата на издаването му попада в посочения по-горе период. В края на решението, непосредствено след положения подпис от заместник изпълнителния директор на фонда изрично е посочено, че актът се подписва за изпълнителния директор на ДФЗ от заместник изпълнителния му директор В. Казакова съгласно заповед 03-РД/5268/25.11.2022 г. При изричното посочване на периода на заместване в представената заповед, описана по-горе, необосновано административният съд е приел, че към дата 30.11.2022 г., заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, подписал заповедта за изпълнителен директор при условията на заместване, не е бил оправомощен за това поради липсата на доказателства за отсъствието на титуляра. Административният акт, подписан от В. Казакова на 30.11.2022г., е издаден при условията на заместване при наличието на валидно оправомощаване за това. Освен това към касационната жалба е представено и доказателство за отсъствието на изпълнителния директор за посочения период- съгласно заповед РД17-193 от 18.11.2022г. изпълнителният директор на ДФЗ е командирован в Брюксел за участие в ХVІ конференция на директорите на разплащателните агенции и координиращите органи за периода 27.11.2022г.- 01.12.2022г. Ето защо направеният от съда извод, че решението за финансова корекция е издадено от некомпетентен орган, е необоснован. По делото са налице писмени доказателства, които установяват, че оспореният акт е издаден при условията на заместване и издателят му- заместник-изпълнителния директор, е надлежно овластен за това с нарочна писмена заповед съобразно чл.11, ал.3 от УПДФЗ, който предвижда, че при отсъствие на изпълнителния директор той се замества от овластен от него по съответния ред заместник изпълнителен директор в рамките на изрично предоставените му правомощия. Установено по категоричен начин е и отсъствието на изпълнителния директор на ДФЗ. Поради това решението на първоинстанционния съд е необосновано и следва да бъде отменено като неправилно. Административният съд не е направил каквито и да е фактически установявания относно спорния предмет, поради което делото не може да бъде решено по същество предвид забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационната инстанция. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което той следва да прецени законосъобразността на решение 01/312/02496/3/01/04/01 от 30.11.2022г. на всички основания по чл. 146 АПК. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение