Решение № 2104 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8198/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд Земеделие срещу Решение 9550 от 21.06.2024 г., постановено по адм. д. 6640/2023 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, в която Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати на ЧЕХ-Й. Н. ООД - гр. София сумата от 110,31 лв. обезщетение за имуществени вреди за забавено плащане по заявка за плащане с рег. 01/22/310720/00795/01 от 04.12.2020 г., претърпени в периода от 01.03.2023 г. до 02.05.2023 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив като постановено в противоречие с материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, ЧЕХ-Й. Н. ООД, редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. ЧЕХ-Й. Н. ООД не е обжалвало решението в отхвърлителния му диспозитив, поради което същото в тази си част е влязло в сила . Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ да заплати на ЧЕХ-Й. Н. ООД гр.София, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 110,31 лв., представляващи забавено плащане по заявка за плащане с рег. 01/22/310720/00795/01 от 04.12.2020г за период от 01.03.2023 г. до 02.05.2023 г., резултат от отменен като незаконосъобразен акт на ответника - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/22/310720/00795/01 от 04.12.2020 г. изх. 01-2600/3060 от 27.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, и е отхвърлил иска над тази сума до пълния му предявен размер от 1177,61 лв., като неоснователен. . За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и елементите от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото безспорно се установява кумулативното наличие на всички изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт цитираното по-горе уведомително писмо, с което частично е било отказано плащане по заявка 01/22/310720/00795/01 от 04.12.2020 г., твърдените вреди са реално настъпили, но само в периода от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уведомителното писмо - 01.03.2023 г. до 02.05.2023 г. датата на изплащане на дължимата сума , като тези вреди се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно уведомително писмо. По горните съображения АССГ е уважил частично предявения иск с произтичащите от това законови последици. Съдебното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Предявената пред АССГ претенция на дружество има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща пропуснати ползи от забавено плащане на парична сума,определена като равностойността на законната лихва за забавено плащане върху неизплатената главница по подадената заявка, платена в по-късен момент от този, в който е следвало да се извърши плащането. По делото безспорно е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане 01/22/310720/00795/01 от 04.12.2020 г., с изх. 01-2600/3060 от 27.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което частично е било отказано плащане по заявката. Правилно АССГ е приел наличието и на останалите, изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - реално настъпване вреди от вида на твърдените от ищцовото дружество, както и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между пропуснатите ползи от забавеното плащане на главницата и отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е заключил, че периодът, за който се дължат претендираните вреди следва да бъде съобразен с разпореденото в т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г. Съгласно същата началният момент на забавата , съответно - на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за вреди от унищожаемите административни актове, е влизане в сила на решението, с което същите административни актове са отменени. Действително след отмяната на незаконосъобразния акт с влязло в сила съдебно решение на 01.03.2023 г. и връщане на преписката на компетентните органи при ДФЗ за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, одобрената сума е изплатена реално на 02.05.2023 г., видно от представено банково извлечение. В тази връзка върху оторизираната сума в размер на 5520,05 лв. се дължи законна лихва, считано от 01.03.2023 г. - датата на влизане в сила Решение 2174 от 01.03.2023 г. по адм. дело 10205/2022 г. на Върховен административен съд до 02.05.2023 г. датата, на която сумата от 5520,05 лв. е постъпила по сметката на ищеца. За посочения период е налице забавено плащане на дължимите парични средства поради забавеното оторизиране на сумите по подадените заявки за възстановяване на разходи. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваната с нея част от съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора ответникът по касация има право на разноски, но предвид липсата на такова искане, както и на доказателства за извършването им в касационното производство, присъждане на разноски не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение