Решение № 5849 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2010 г.

Решение № 5849 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм./ във вр. с § 2, т. 1, § 4, ал. 1 и § 142, т. 1 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Боянов Пешев от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Божилова, против Решение от 29.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2736/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменена постановената по негова жалба Заповед № РД-64-202/17.07.95 г. на Кмета на Столична Община, с която е била отменена Заповед № РД-09-1362/2.06.94 г. на кметския наместник на ТОА "Панчарево", и вместо нея е възложено извършване на оценка на земята, предоставена за ползване по реда на ПМС № 21/31.01.1963 г. Касаторът счита съдебното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуални норми - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, с доводи, че съдът неправилно и без да обсъди доказателствата го приел за неправоимащ по смисъла на § 4 и 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил че има право на трансформация, съгласно служебна бележка от 4.04.1995 г., като наследник на Боян Пешев Котев, който е получил зем. земя по реда на ПМС 21/63 г., за което в СГНС не са съставени документи, но неговият наследодател фигурира в списък, съставен за раздадени по това ПМС земи в с. Кокаляне м. "Бела нива". Освен това съдът се произнесъл без да събере като доказателства трите писма, послужили като основания за издаване на оспорената пред него заповед. Твърди, че за процесния имот с Решение на ПК от 1997 г. е постановен отказ за възстановяване правото на собственост на жалбоподателите. На последно място посочва, че тъй като кметският наместник на с. Кокаляне е близък родственик на жалбоподателката Toдopка Георгиева, не му издал удостоверение по § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ, а издал две други удостоверения за м. "Бяла нива", "Зад Бяла нива" и м. "Падинето". Моли за отменяване на решението. Претендира разноски. В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки от адв. Божилова поддържа касационната жалба . Ответникът - Кметът на Столична община, район "Панчарево" не се явява и не заявява становище по жалбата. Ответните страни Тодорка Николова Георгиева, Иван Николов Иванов, Стефан Иванов Станков, Любомир Христов Георгиев и Иван Христов Георгиев - редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че решението е недопустимо, като постановено по жалба без правен интерес. Обосновава, че жалбоподателите не са лица с признато право на собственост в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - видно от решение № 20200/27.03.1997 г. на ПК - община Панчарево и заключението на СТЕ. Предлага да се обезсили решението на СГС и да се прекрати производството по делото. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС /отм./. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП, образувано по жалба на Тодорка Николова Георгиева, Иван Николов Иванов, Стефан Иванов Станков, Любомир Христов Георгиев и Иван Христов Георгиев - всички с адрес: с. Кокаляне, отменил постановената по жалба по административен ред, подадена от Димитър Боянов Пешев от гр. София Заповед № РД-64-202/17.07.95 г. на Кмета на Столична Община, с която е отменена Заповед № РД-09-1362/2.06.94 г. на кметския наместник на ТОА"Панчарево", и вместо нея е постановено извършване на оценка при условията на § 4"а" от ЗСПЗЗ на земята, предоставена за ползване по реда на ПМС № 21/31.01.1963 г. на наследниците на Боян Пешов Котев, находяща се в землището на с. Кокаляне, м. "Бела нива". За да достигне до този извод административният съд посочил, че със заповед РД-09-1302/2.06.1994 г. кметският наместник на ТОА "Панчарево" постановил отказ по депозираното от Димитър Пешев искане за изготвяне на оценка на ползвания от него имот с мотиви, че имотът се ползва без основанието по § 4"а" от ЗСПЗЗ. По подадената от Димитър Боянов Пешев срещу тази заповед жалба кметът на СГО издал обжалваната заповед № РД-640202/17.07.1995 г. с която, на основание чл. 19 и чл. 30 от ЗАП /отм./ отменил заповедта на Кметския наместник с мотиви, че в списъка на раздадени места по реда на ПМС № 21/1963 г. в землището на с. Кокаляне, м. "Бела нива" наследодателят на жалбоподателя - Боян Пешов фигурира под N 18, съгласно служебна бележка от 4.04.1995 г., издадена от ТОА "Панчарево" - кметство Кокаляне. Съдът установил, че тази служебна бележка удостоверява, че наследодателят Боян Пешов Котев е ползвал парцел 13 в м. "Бяла нива", с площ от 620 кв. м, който му бил предоставен за ползване по списък по ПМС № 21/1963 г., в който списък Боян Пешов Котев фигурира под № 18. Съдът обсъдил представения по делото списък на лицата, на които са раздадени земи за ползване по ПМС № 21 в землището на с. Кокаляне, м."Бяла нива", в който Боян Пешов не фигурира, и посочил, че под този номер в списъка е записано името на друго лице /Г. Казанджиев/. Съдът събрал като доказателство и Справка, издадена от зам.-председателя на СГНС, че лицата, на които са били раздадени места по реда на ПМС № 21 през периода 1966 г. - 1967 г. в м. "Бяла нива" землището на с. Кокаляне, са останали без документи, удостоверяващи правото им на ползване, както и Списък на стопаните от с. Кокаляне, получили земя по ПМС № 21/1963 г. в м. "Падинето", които нямат документ от СГНС, в който списък под 18 фигурира името на Боян Пешев Котев. Посочил още, че бил издаден констативен нот. акт № 177/1996 г. за правото на собственост на Димитър Боянов Пешев, придобито по реда на § 4"а" от ЗСПЗЗ върху имот от 600 кв. м, находящ се в землището на с. Кокаляне, м. "Бяла нива", представляващ част от имот пл. № 449 от кад. лист Г-13-6-А по неодобрения план на с. Кокаляне, м. "Бела нива. Наред с това и с оглед допустимостта на жалбата установил, че с нот. акт № 44/1948 г., наследодателката на жалбоподателите Йорданка Христова Георгиева придобила собственост върху нива в землището на с. Кокаляне, м. "Бяла нива" с площ от 4.6 дка и че с решение № 20200 от 27.03.1997 г. на ПК "Панчарево" на наследниците на Йорданка Христова Георгиева е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 2.249 кв. м в землището на с. Кокаляне, м. "Зад Бела нива", представляваща част от имот пл. № 4478 от кад. лист Г-lЗ-б-А по кад. план на селото, както и че на основание на това решение на ПК наследниците на Йорданка Христова Георгиева, /между които и жалбоподателите/, са получили констативен нот. акт № 85/1998 г. за възстановения им имот с площ от 2.249 кв. м в землището на с. Кокаляне, м. "Зад Бела нива". Съдът кредитирал удостоверения от 2.07.2004 г. и З0.05.2006 г. на Кметство - с. Кокаляне, че "Бела нива" и "Зад Бела нива" са наименования на една и съща местност, и че м. "Бела нива" и м. "Падинето" са две различни местности. Съдът назначил съдебно-техническа експертиза и я кредитирал в частта, установяваща че имотът, описан в нот. акт на Димитър Боянов Пешев е част от имота, описан в решение на ПК № 20200/1997 г. и не кредитирал предположението на вещото лице, че местностите "Бела нива" и "Падинето" са гранични местности. При тези данни приел за доказана и основателна жалбата, с която е бил сезиран. Съдът обсъдил основанията за признаване на правото на ползувателя да придобие собствеността върху предоставените му за ползуване земи по § 4 и § 4"а" от ЗСПЗЗ, в относимата редакция - ДВ, 59/1995 г. Съдът съобразил, че в конкретния случай доказателствата по делото не установяват факта, че на наследодателя на Д. Пешев е било предоставено правото на ползване по установения от ПМС № 21/31.01.1963 г. ред. В тази връзка приел, че служебната бележка, на която административният орган е основал извода си за наличие на първото условие от фактическия състав по § 4 от ЗСПЗЗ не е категорично доказателство в тази насока, тъй като не представлява първичен официален документ, удостоверяващ относимия факт, а удостоверява по косвен начин факти, посочени в друг документ. Освен това приел, че нейното съдържание е опровергано от другите писмени доказателства - Списък на местата, раздадени по ПМС N 21/1963 г. в м. "Бела нива", където е процесният имот, в който наследодателят на Д. Пешев не фигурира, както и Списък на лицата, на които са раздадени места в друга местност - "Падинето", в който наследодателят е посочен под N 18. От анализа на тези два списъка е стигнал до решаващия извод, че Д. Пешев не притежава документ, удостоверяващ неговото право на ползване по установения от ПМС 21/1963 г. ред, както и че косвеният документ, на който основава правото си на трансформация, касае местност, различна от процесната. Така обосновал основния си извод, че не е установено наличие на първия и основен елемент от фактическия състав на § 4 от ЗСПЗЗ - предоставено право нa ползване на наследодателя на заинтересованата страна по реда на ПМС N 21/1963 г. върху процесния имот, находящ се в м. "Бела нива", поради което приел, че административния орган при постановяване на обжалваната заповед е следвало да първо да установи нищожността на обжалваната пред него заповед на Кметския наместник на ТОА "Панчарево", като издадена от некомпетентен орган, и второ - да постанови отказ за признаване правото на закупуване на процесния имот от заинтересованата страна, поради липсата на доказателства за предоставено по надлежния ред право на ползване върху него на наследодателя на Д. Пешев. На това основание обосновал извод, че по реда на административното обжалване е постановен незаконосъобразен акт, който отменил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: За да е налице предпоставката за признаване правото на ползувателя да придобие собствеността върху предоставените му за ползуване земи по § 4 и § 4"а" от ЗСПЗЗ, в приложимата редакция към датата на издаване на обжалваната заповед /ДВ, бр. 59/1995 г./, той следва да е лице, което към 17.08.1990 г. ползва земи въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет, и я е застроило, респ. облагородило с трайни насаждения. С оглед представените по делото доказателства съдът е обосновал законосъобразен извод, че не е безспорно установен факта, че на наследодателя на Д. Пешев е било предоставено правото на ползване по установения от ПМС № 21/31.01.1963 г. ред, поради което заинтересованата страна Д. Пешев не отговаря на първото условие на закона - да удостовери с официален документ, издаден от съответните административни органи наличието на учредено на негово име право на ползуване върху този имот. Съдът правилно не е зачел като такъв документ представената Служебна бележка от 4.04.1995 г. издадена от ТОА "Панчарево" - Кметство Кокаляне, София /л. 31 от делото/, тъй като тази бележка не може да замести необходимия официален свидетелстващ документ за наличие на учредено в полза на Боян Пешов Котев право на ползуване по ПМС № 21/1963 г. Практиката на ВАС е константна, че служебната бележка има вторичен характер, не учредява това право, затова не е годно доказателствено средство за установяване на това право. Тя не може да замести липсващия първичен документ за предоставяне ползуването на името на наследодателя на касатора по някои от актовете на посочените държавни органи и от съответните длъжностни лица. В този смисъл Решение № 4279/10.04.2008 г. по адм. дело № 11069/2007 г. на ВАС-IV отд. Освен това нейното съдържание е опровергано от приложения на л. 38 от делото Списък на лицата, на които са раздадени земи за вечно ползване по ПМС № 21/1963 г. в м. "Бела нива", в който наследодателят на Д. Пешев не фигурира, и който списък не е оспорен от пълномощника на Д. Пешев. Този извод се налага и от оспорения от адв. Кривинска в молба на л. 84 от делото като неотносим към спора Списък на лицата, на които са раздадени места в друга местност - "Падинето", в който наследодателят фигурира. Даже и да не бе оспорен обаче този втори списък /л. 44 от делото/, той също не попада сред актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което само от него Д. Пешев също не може да черпи права. В този смисъл - решение № 11806/12.10.2009 по адм. дело № 13993/2008 г. на ВАС-IV отд. При тези данни правилно съдът е приел, че е налице първият от изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - касаторът не е ползувател с предоставено право на ползване по силата на актове от кръга на посочените в закона, поради което липсва възможност да се трансформира правото на ползване в право на собственост. Предвид липсата на документ, удостоверяващ надлежно учредено право на ползване върху претендирания имот, касаторът, макар че е фактически ползвател, не е ползвател с права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това са ирелевантни за спора твърденията в жалбата, че земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя и за неиздадено в тази връзка удостоверение. Касаторът, върху когото лежи доказателствената тежест в процеса, не е доказал, че притежава учредителен документ, поради което съдът е правилно е отменил заповедта на кмета. По останалите възражения в жалбата: Неоснователен е доводът за допуснати и процесуални нарушения от съда, тъй като съдът е изискал от издателя на акта да представи пълната административна преписка, и е дал указания на заинтересованата страна да представи доказателства за наличие на учредителен акт. Неоснователно е възражението, че съдът не събрал като доказателства трите писма, послужили като основания за издаване на оспорената пред него заповед, предвид представените по делото писма на л. 60,62,63 и 65 на органите, от които те са били изискани, с данни, че са унищожени, и предвид изричното писмо, че изпратената преписка е пълна. Доказателствената тежест за установяване наличието на фактическите основания, посочени в издадената заповед се носи от административния орган и от лицето, за което оспореният акт е благоприятен. Касаторът е следвало да докаже наличието на предпоставките по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ в настоящото производство, което той не е сторил. Непълнотата на доказателствата, когато не се дължи на процесуално нарушение на съда, не е касационно основание. Така е напр. в Решение № 3126/9.03.2009 г. Доводът, че за процесния имот с Решение на ПК от 1997 г. е постановен отказ за възстановяване правото на собственост на жалбоподателите, се опровергава от СТЕ, поради което е неоснователен. Твърдението за родствената връзка между жалбоподателката Toдopка Георгиева и длъжностното лице, издало удостоверения за идентичност за м. "Бяла нива " и "Зад Бяла нива" и че м. "Падинето" и м. "Бяла нива" са различни местности не е доказано, но и да бе доказано, е неоснователно, предвид неоспорване на тези две удостоверения от страна на касатора. Предвид установеното с тези две удостоверения, и неприетото от съда предположение на вещото лице, посочено по-горе, са неоснователни доводите на ВАП за недопустимост на оспореното пред ВАС решение. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от касатора е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. първо от ЗВАС /отм./, Върховният административен съд - Четвърто отделение,