Решение № 17325 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2013 г.

Решение № 17325 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 101/28.02.2013 г. постановено по адм. дело № 575/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/. Касаторът навежда касационни оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на процесуалния закон при преценка на факти, обстоятелства и налични доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Развива подробни съображения за необоснованост на решението досежно регистрацията по ДДС на получателите по доставките. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт или евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Бългериън камърс индъстриъл екуипмънт" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Томова, оспорва основателността на касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, само досежно начисления данък по фактура № 4000000022/8.06.2011 г. с получател FILLI BERTOLA. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Жалбата е частично основателна. Предмет на спора пред АСВТ е била законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № 05/1103329/21.02.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 273/21.05.2012 г. на директор дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. С оспорения по съдебен ред РА са определени задължения на ревизираното лице /РЛ/ в размер на 10 017,05 лв. Определеното с РА данъчно задължение за ревизираното лице /РЛ/ се формира като допълнително начислен ДДС и лихви върху него по декларирани от дружеството като вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки и услуги за Италия. АСВТ е отменил РА в частта, в която е начислен ДС в размер на 9469,40 лв. и лихви поради начисляване от приходните органи на ДДС по 12 бр. фактури с получатели - италиански дружества, в данъчни периоди м. м. 04, 06, 07, 08 и 09.2011 г. В отхвърлената си част съдебното решение е влязло в сила. За да отмени РА, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и с такова съдържание, при спазване на законоустановените процесуални правила. Позовавайки се на събраните доказателства, както в хода на ревизионното производството, така и на съдебното производство, съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 7 ЗДДС вр с чл. 45 ППЗДДС за наличие на ВОД, а оттам за прилагане на нулева ставка по облагане с ДДС. Приел е, че РА в частта, в която са приети основания за начисляване на 20% ставка на ДДС поради липса на ВОД, е незаконосъобразен. Касаторът излага касационни оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда относно приетото наличие на предпоставката - регистрация на получателите по ЗДДС, а относно една от фактурите - № 4000000022/8.06.2011 г. с получател Filli Bertola snc излага съображения и за липса на доказателства за транспортиране на стоката. Касационните оплаквания са основателни само досежно фактура № 4000000022/8.06.2011 г. с получател Filli Bertola snc. Съгласно чл. 7 ЗДДС - вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В чл. 45 ППЗДДС са уредени документите, придружаващи стоката и установяващи транспортирането й - товарителница и/или писмено потвърждение за получаване. Относно цитираната фактура не са представени превозни документи или такива потвърждаващи получаването на стоката /дограма/. Първоинстанционният съд не е съобразил липсата на такива доказателства, а оттам и липсата на кумулативно необходима предпоставка за признаване на ВОД. В тази си част решението на съда е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС относно начисляване на ДДС в размер на 428,26 лв. по фактура № 4000000022/8.06.2011 г. с получател Filli Bertola snc, ведно със съответните лихви. Касационните оплаквания са неоснователни досежно останалите 11 бр. фактури, във връзка с които РА, с който са установени задължения за внасяне на ДДС и лихви е отменен. Във връзка с тези фактури спорният момент между страните, съставляващ и предпоставка за издаване на РА, е липсата или наличието на регистрация по ДДС на получателите - италиански дружества. Относно доставката на стоки по 7 бр. от фактурите останалите предпоставки за признаване на ВОД са уредени в чл. 7 ЗДДС и чл. 45, т. 1 и т. ППЗДДС. Касационният съд намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, който приема наличието на тези предпоставки - доставка на стоки, транспортирани от територията на РБ до територията на друга страна - членка на ЕС /Италия/, за което доставчикът разполага с надлежни документи - фактура за доставката и транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на Италия. Относно доставката на услуги по 4 броя фактури от значение за облагането по ЗДДС е мястото на изпълнение. Съгласно чл. 21 ЗДДС, ал. 2, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил своята независима икономическа дейност /в случая - Италия/, когато получателят е данъчно задължено лице, а когато не е данъчно задължено лице - мястото на изпълнение е установяването на доставчика /в случая - РБ/. Съответно, съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение на територията на РБ определя доставката на услуги като облагаема с 20% ставка по ЗДДС. Спорният момент между страните не е извършването на услугите с получател, който има независима икономическа дейност в Италия, а наличието на качеството данъчно задължено лице на получателя. Първоинстанционният административен съд е приел, че всички получатели по процесните 11 бр. фактури са регистрирани по ДДС в Италия и като такива са данъчно задължени лица. В тази връзка е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната съвкупност и се е позовал на дадените тълкувани и разрешения на Директива 2006/112/ЕО, на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата /в сила от 1.07.2011 г./ и отменения Регламент /ЕО/ № 1777/2005 г. на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Шестата директива, дадени от СЕС по дела С-587/10, С-285/09, С-273/11. Решението е обосновано. Видно от събраните неоспорени писмени доказателства в хода на съдебното производство - заверени преводи на документи, издадени от компетентните органи в Италия - финансови офиси към МФ на Италия - Дирекция приходи, вкл. сертификати за откриване на ДДС номер и данъчен номер, всички на л. 73-150 от делото на АСВТ, е че са налице данни за регистрация за целите на ДДС в Италия като страна - членка на ЕС на получателите на стоките и услугите по процесните фактури. От издадените сертификати е видно, че получателите - Ramtek, Zmecca Domenico, La formica scarl, Top Infissi Srl, Fashion Estetica, Te. efonic Vodafone business, Ideal Silvers са регистрирани за целите на ДДС преди издаване на процесните фактури с номера, които съвпадат с отразените в процесните фактури. При наличие на безспорни данни за регистрация по ДДС на получателите и липса на данни и надлежно удостоверяване за тяхна дерегистрация по ДДС, впоследствие и към датата на издаване на фактурите, настъпилите след тази дата промени във валидността на ДДС номера са ирелевантни за спора. В тази връзка съдът правилно е отчел, че за целите на вътреобщностното облагане от значение е извършването на независима икономическа дейност от получателите на стоките, съответно регистрацията по ДДС на същите, което е налице в случая. Обстоятелството, че регистрираните ДДС номера на получателите са отразени в системата VIES след издаване на фактурите е ирелевантно, тъй като отразяването в тази система е от значение за доказването, а не за възникването на материално-правните условия по чл. 138, § 1 от Директивата 2006/112/ЕО, съответно на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Като е съобразил горното и като е приел, че са били налице всички предпоставки за признаване на ВОД по доставките на стоки, а при услугите - че е мястото на изпълнение е на територията на Италия, съдът обосновано е достигнал извода за незаконосъобразност на обжалвания РА. Решението е правилно, обстойно мотивирано, вкл. и чрез обстойно изследване на задължителната практика на СЕС по сходни случаи, поради което следва да се остави в сила в частта, в която е отменен РА по 11 бр. фактури с получатели по-горе изброените италиански дружества. При този изход на спора не се присъждат разноски в полза на страните. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение