Решение № 13837 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2018 г.

Решение № 13837 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) ЕАД, гр. Бургас, и Я. Панайотова, с адрес в [населено място], срещу решение № 799/24.04.2018 г. по адм. дело № 3407/2017 г. на Административен съд - Бургас, както и по частна жалба от Я. Панайотова срещу определение № 1401/21.06.2018 г. по същото дело. С обжалваното решение е отменено решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № К - 1092 - 104/09.11.2017 г. на "ВиК" ЕАД, гр. Бургас, в частта относно отказ за достъп до незаверени преписи от всички договори, сключени от дружеството и попадащи в обхвата на чл. 20, ал. 4 ЗОП за периода от 15.06.2017 г. до момента на заявлението; незаверени преписи от всички първични счетоводни документи, свързани с посочените в предходната точка договори по смисъла на чл. 20, ал. 5 ЗОП и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част с указания за предоставяне на достъп до обществена информация при спазване на ограниченията на Закона за защита на личните данни. Със същото решение е отхвърлена жалбата на Панайотова срещу отказа в останалата му част. Касаторът - изпълнителен директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, чрез процесуален представител, обжалва решението изцяло като неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което се отхвърля жалбата на другата страна, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение против присъждане на разноски на другата страна поради твърдяна очевидна злоупотреба с права. Страната, в качеството си на ответник по касационната жалба на Панайотова, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на касационната жалба без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение против присъждане на разноски на другата страна поради твърдяна очевидна злоупотреба с права. Касаторът - Я. Панайотова, чрез процесуален представител, обжалва решението в частта му, с която жалбата му срещу отказа за предоставяне на достъп до обществена информация е отхвърлена само относно искането за счетоводна справка с общ размер на платените суми по договорите, поддържа че съдебният акт е неправилен в тази си част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, присъждане на разноските по делото и прави възражение по претендирания размер юрисконсултско възнаграждение от другата страна. В писмен отговор иска отхвърлянето на касационната жалба на другата страна и присъждане на всички разноски по делото. Частният жалбоподател Панайотова обжалва определение № 1401/21.06.2018 г. по същото дело, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за присъждане на разноски по делото, иска отмяната й, присъждане на всички разноски, включително и на направените пред ВАС във връзка с частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните и частната жалби. Касационната жалба на изпълнителния директор на "ВиК", гр. Бургас, е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в частта, с която се отменя по - горе описаната част от отказа за достъп до обществена информация и се връща преписката за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания, АС е приел за установено, че ответникът в първоинстанционното производство е задължен субект по ЗДОИ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. пар. 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Поисканата информация по първите две точки от заявлението на Димитров е обществена същата е достатъчно ясно конкретизирана, същата е служебна информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ в хипотезата на надделяващ обществен интерес и достъпът до нея не може да бъде ограничаван на основание чл. 13, ал. 4 ЗДОИ. Решението е правилно в тази си част. Доводите на касатора са свързани с неразбираемост на искането и са неоснователни. Съвършено ясно е от заявлението, неговото уточнение и съдебното решение, че поисканата информация е за договорите, сключени от дружеството в качеството му на възложител на обществена поръчка, а първичните счетоводни документи са дефинирани в Закона за счетоводството. Правилни са доводите на АС, че се касае за служебна обществена информация в хипотезата на надделяващ обществен интерес на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като при искане за предоставяне на договори, сключени от възложител на обществена поръчка и първичните счетоводни документи, се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект по ЗДОИ. В тази хипотеза не е необходимо съгласието на трето лице предвид нормата на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ. Следва да се има предвид, обаче разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗДОИ и в случай, че в тези документи се съдържат лични данни, последните следва да бъдат заличени, тъй като достъпът до лични данни не може да се предостави по реда на ЗДОИ. Касационната жалба на Я. Панайотова е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната от този касатор част, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа за достъп до обществена информация в частта относно исканата от него счетоводна справка, от която да е виден общият размер на платените суми по поисканите договори, АС е изложил мотиви, че поисканата справка не представлява налична информация, поради което задълженият субект следва да я изготви допълнително, което не се предвижда от ЗДОИ. Освен това данните, който би трябвало да се съдържат в нея, се съдържат в договорите и в първичните счетоводни документи, които АС е задължил задължения субект по ЗДОИ да му предостави. Решението е правилно и в тази си част. Задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ. Основателни са и доводите, че поисканата в тази точка на заявлението информация се съдържа в първичните счетоводни документи, които изпълнителният директор на "ВиК" е задължен да предостави по силата на съдебното решение в останалата му част. На всяка от страните се дължат разноски само в качеството му на ответник по касация предвид изхода на делото, като се определи сума пропорционално на отхвърлената част от жалбата на другата страна, като възражението за злоупотреба с права от страна на Панайотова е недоказано. Разноските следва да се присъдят по компенсация, като от дължимите разноски на Панайотова - 333, ЗЗ лв. се приспадната дължимите разноски на "ВиК" - 50 лв. ( съобразно размерите по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ) и "ВиК" бъде осъдена да заплати 283, ЗЗ лв. разноски по делото на Панайотова. Частната жалба на Я. Панайотова е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. С обжалваната част от определението, срещу което е насочена частната жалба, е оставена без уважение молбата за допълване на решението като бъдат присъдени 333, ЗЗ лв. адвокатско възнаграждение. Мотивите на АС, че множество лица, някои от които роднини, представлявани от един и същи процесуален представител са поискали една и съща информация, както и самият процесуален представител лично, за което пред АС - Бургас са образувани множество дела срещу откази на "ВиК", от което следва, че е налице злоупотреба с процесуални права, поради което не следва да се присъжда адвокатски хонорар. Отделно от това договора за правна помощ на л. 47 с вписано плащане в брой в размер на 500 лева не съдържал реквизитите на стандартен бланков адвокатски договор и не можел да се противопостави на другата страна по отношение на вписаното плащане. Определението е неправилно. От изброените от АС факти не може да се направи категоричен извод за злоупотреба с процесуални права от страна на Панайотова, само заради това, че едновременно с нея и други лица са поискали същата информация от същия ответник, поради което и предвид изхода на делото АС е следвало да осъди "ВиК" да заплати пропорционално на уважената част от жалбата срещу отказа за предоставяне на достъп до информация приспадащата се част от заплатеното адвокатско възнаграждение. Изложените алтернативни доводи за реквизитите на договора за правна помощ с изрично вписване за заплатено в брой адвокатско възнаграждение ( ксерокопие на договор от адвокатски кочан) са в противоречие с ТР 6/2012 на ОСТКГК на ВКС, т. 1, според която вписването в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой има характер на разписка. Предвид изложеното обжалваната част от определението следва да се отмени и вместо нея да осъди "ВиК" да заплати 333, ЗЗ лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение на Панайотова за първата съдебна инстанция. Претендираният от частния жалбоподател адвокатски хонорар, заплатен за изготвяне на частната жалба, не следва да се присъжда, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС и ВАС за производството по частна жалба по чл. 248 ГПК (спор за разноски) не следва да се присъждат разноски за заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение