Решение № 696 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2019 г.

Решение № 696 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София, заличен в хода на производството по делото и на негово място конституирана Национална здравноосигурителна каса, против решение № 309 от 12.02.2019 г. постановено по адм. д № 2507 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба - Д. Николов, в качеството му на родител и законен представител на малолетната Н. Н. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив в производството по чл. 203 и сл. АПК, е разгледал по същество и е уважил исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена от Д. Николов, в качеството му на родител и законен представител на малолетната Н. Н. против Център "Фонд за лечение на деца" за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 000 евро, представляващи стойността на извършено плащане на лечебно заведение "Аджъбадем" – Република Турция за проведено оперативно лечение на дъщеря му. Вредите се претендират като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт - Решение № 948/31.08.2016 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с което е постановен отказ по отношение заявлението на ищеца по поисканото организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация на малолетната му дъщеря, отменен с Решение № 2133/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12231/2016 г. по опис на Административен съд - София – град, оставено в сила с Решение № 14962/6.12.2017 г., постановено по адм. дело № 6625/2017 г. по опис на ВАС. В обстоятелствената частта на исковата молба се сочи, че на 3.10.2016 г. ищецът е заплатил на лечебното заведение "Аджъбадем" - Р Турция сумата от 24 000 евро, като в подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата от 6.12.2017 г., а именно датата на постановяване на окончателното решение на ВАС. Претендират се направените по настоящото дело разноски. Административен съд – Пловдив е уважил така предявения иск изцяло, като е приел, че на 23.03.3016 г. ищецът е подал заявление по образец с молба за организационно и финансово подпомагане на детето в Република Турция, гр. Истанбул, болница "Аджъбадем", което е с диагноза: "Детска церебрална парализа – двойна хемипареза. Симптоматична епилепсия. Микроцефалия". Заявлението на жалбоподателя е разгледано на заседание на обществения съвет към ЦФЛД на 31.08.2016 г., като на проведеното гласуване, десет от членовете са гласували с "отказ". В резултат на горното, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 43, ал. 1, хипотеза втора с от ПДОРЦФЛД, с Решение № 948 от 31.08.2016 г. директора на Център "Фонд за лечение на деца", постановил отказ по отношение заявлението на жалбоподателя по поисканото организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация. Видно от приложените по делото заверено копие на нареждане за превод на ОББ и легализиран превод на съобщението за извършен паричен превод - SWIFT съобщение на 3.10.2016 г. ищецът е наредил сумата от 24 000 евро на ACIBADEM SAGLIK HIZMETLERI VE TIC AS ISTANBUL TURKEY. Същевременно е оспорил по съдебен ред Решение № 948 от 31.08.2016 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", което е било е отменено с решение № 2133 от 31.03.2017 г. Административен съд - София – град по адм. дело № 12231/2016 г. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 14962 от 6.12.2017 г. на ВАС по ад. дело № 6625/2017 г. След заплащане от страна на родителя на малолетното дете е направена операция на 1.06.2017 г. От правна страна съдът е приел, че са налице всички елементи, формиращи фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразен административен акт по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен от съда., налице е имуществена вреда, тъй като не е било спорно между страните, че след датата на постановяване на отказа на директора на Център "Фонд за лечение на деца" от 31.08.2016 г., ищецът в настоящото производство е извършил плащане на сумата от 24 000 евро в полза на лечебното заведение "Аджъбадем" - Р Турция /ACIBADEM SAGLIK HIZMETLERI VE TIC AS ISTANBUL TURKEY/, което той е направил именно във връзка с лечението, включително оперативно, на дъщеря си, за което преди това е получил потвърждение на хоспитализация. Съдът е приел, че е налице и третото условие – причинна връзка между издадения отказ по поисканото организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация на детето, отменен по съдебен ред и претърпените имуществени вреди, а именно плащането на сумата от 24 000 евро за лечението в лечебно заведение "Аджъбадем" – Република Турция. Съдът е обсъдил възражението на ответната страна, че плащането на лечението е извършено на 3.10.2016 г., преди депозиране на жалбата срещу решението на директора на Център "Фонд за лечение на деца" пред съда, но го е приел за неоснователно, тъй като решението на директора на Център "Фонд за лечение на деца" е от 31.08.2016 г., т. е. към момента на плащането отказът по поисканото организационно и финансово подпомагане за оперативно лечение и рехабилитация на детето вече е бил постановен. Отбелязва се, че тъй като се касае за здравословното състояние на дете, а поставен в такива условия всеки родител при отказ за финансово подпомагане от страна на Център "Фонд за лечение на деца" би направил необходимото и би заплатил за лечението на своето дете. Съдът е отчел и е влез предвид обстоятелството, че окончателното решение на ВАС, което оставя в сила решение № 2133 от 31.03.2017 г. на АССГ по адм. дело № 12231/2016 г., с което е отменен като незаконосъобразен отказът за финансиране е от 6.12.2017 г., т. е. няколко месеца след като е извършена операцията на малолетното дете в Болница "Аджъбадем" в Република Турция. Решението е валидно, допустим и правилно. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата молба, се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", отменен по съответния ред. Съгласно чл. 2 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", фондът е юридическо лице по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията и е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ включва в обхвата си отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на посочения като ответник Център "Фонд за лечение на деца". Правилни и обосновани са изводите на съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, доказана с писмени доказателства имуществена вреда и пряка причинно-следствена връзка между увреждащия акт и понесената вреда. Мотивите на съда са ясни и изчерпателни и настоящата инстанция следва да ги възприеме като правилни и обосновани. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, направени в касационна жалба за липса пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и понесената имуществена вреда, с твърдение, че към момента на плащане на сумата за лечение от страна на ищеца, административното производство все още не е завършило с административен акт. В жалбата се изтъква, че административната преписка, след връщане след отмяна по съдебен ред на изричния отказ, е приключила в влязъл в сила мълчалив отказ за организационно и финансово подпомагане. От посоченото възражение, направено като защитна теза в касационната жалба става ясно, че касационният жалбоподател се позовава на влязъл в сила мълчалив отказ. Мълчаливият отказ, съгласно нормата на чл. 58 АПК представлява непроизнасяне в законовия срок да се издаде актът В конкретния случай това би представлявало бездействие на компетентния орган да проведе отново отначало административната процедура и да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане от 23.03.2016 г., преодолявайки неправилния начин на процедиране, въпреки изричните указания по прилагане на процесуалния и материалния закон, които е получил с решение № 2133 от 31.03.2017 г., след отмяна на изричния отказ, обективиран в решение № 948 от 31.08.2016 г. В мотивите на решението по адм. д. № 12231/2016 г., както и в мотивите на решение № 14962 от 5.12.2017 г. по адм. д № 6625/2017 г. по описа на ВАС се извършва анализ на цялата многостепенна административна процедура, която е следвало да бъде проведена, нарушението на изискванията на която са довели до извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решение № 948 от 31.98.2018 г. Вместо да я проведе съобразно указанията на двете съдебни инстанции – АССГ и ВАС, органът е предпочел да бездейства и да черпи права от това бездействие, квалифицирайки го като мълчалив отказ в своя полза. Според основния принцип на служебното начало, залегнал в чл. 9, ал. 1 на АПК, при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка, а според чл. 6, ал. 1 АПК, административните органи са длъжни да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. За целите, за които този административен орган е създаден неговата административна дейност не се упражнява при условията на оперативната самостоятелност, визирана в чл. 9, ал. 1 АПК. Ето защо, органът е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, съобразявайки се с указанията на двете съдебни инстанции по прилагане на материалния и процесуалния закон. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение № 309 от 12.02.2019 г. следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд