Решение № 1233 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2012 г.

Решение № 1233 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 120 от Конституцията на Република България. Образувано е по касационна жалба на Иво Петров Даскалов от гр. Пазарджик, против решение № 24/25.01.2011 г., постановено по а. д. № 550/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСПз). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПз е оставил без уважение жалбата на Даскалов против заповед рег. № з-1687/27.06.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) в частта й, с която същият е временно отстранен от длъжност, считано от 8.06.2011 г. Недоволен, Даскалов обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на спора, като се уважи първоначалната му жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез писмени бележки на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСПз. Тя не се оспорва от Даскалов. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСПз. Касаторът повторно твърди, че към момента на издаване на обжалваната от него заповед не са били налице фактическите основанията на чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Приемайки обратното, АСПз е постановил решението си в нарушение на материалния закон, като то е и необосновано. Безспорно по делото и видно от писмо рег. № 1017/15.06.2011 г. на директора на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР до директора на ОДМВР е, че на 8.06.2011 г., във връзка със следствено дело № 9-П/2011 г. на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, касаторът е бил задържан, заедно с други служители на ОДМВР във връзка с повдигнати им обвинения за извършени престъпления от общ характер. С определение на Пазарджишкия окръжен съд от 11.06.2011 г. е потвърдена мярката за неотклонение "задържане под стража", взета спрямо всички задържани лица. Даскалов е бил задържан в продължение на близо 6 месеца. От горното следва, че от датата 8.06.2011 г. Даскалов е бил във фактическа невъзможност да изпълнява функциите си на полицейски служител поради задържането му под стража, както правилно е отчел и АСПз в решението си. При така установеното, касационната жалба се явява частично основателна. Доводът за липса на фактическите основания по смисъла на чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е частично основателен. Към датата на издаване на обжалваната заповед - 27.06.2011 г., с т. 1 от същата, е разпоредено и образувано дисциплинарно производство против служителя. Т. е. първото от двете необходими, съгласно нормата условия, е реализирано с т. 1 от същата заповед и е налице. Съществувало е и второто такова - "служебното положение на касатора да може да затрудни разкриването на обективната истина". Действително, в мотивите на обжалваната заповед това обстоятелство само е посочено, без да е подробно мотивирано. ВАС приема обаче, че този извод на издателя на заповедта е естествен с оглед цялостната фактическа обстановка, характера на работата на Даскалов и отношенията му с лицата, с които той контактува при изпълнение на служебните си задължения. Налице са били достатъчно основания за да приеме директорът на ОДМВР, че действително служебното положение на Даскалов би могло да препятства разкриването на обективната истина по делото. Освен това, към момента на издаване на заповедта, не е било известно до кога спрямо касатора ще действа взетата мярка за неотклонение "задържане под стража", препятстваща възможността му да затрудни разкриването на обективната истина. Касационната жалба е основателна досежно началната дата на действие на обжалваната заповед. Ноторно е, че административните актове действат занапред, освен когато по силата на нормативен акт им е придадено обратно действие. Такъв в случая липсва, поради което заповедта може и има действие от момента на връчването й на адресата. В случая следва да се посочи и разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове предвиждаща, че "Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции." Това изискване се отнася изцяло и за административните актове. Т. е. в частта й, с която е определен начален момент на действие на заповедта от 8.06.2011 г., заповедта се явява нищожна. Обстоятелството, че от тази дата Даскалов е бил задържан и е бил във фактическа невъзможност да изпълнява функциите си на полицейски служител е ирелевантно за валидността на заповедта в частта й, с която й е придадено обратно действие. При тези данни, ако с акта на прокурора или съда за вземане спрямо служителя на мярка за неотклонение "задържане под стража", Даскалов е бил и временно отстранен от длъжност, директорът на ОДМВР е следвало да издаде друга заповед, в която да посочи тези обстоятелства и да се разпореди относно изплащането на трудово възнаграждение на лицето. В останалата му част решението на АСПз се явява правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. При така направените изводи на ВАС, искането на двете страни за присъждане на разноски по делото следва да бъде оставено без уважение след компенсацията, която следва да се извърши между дължимите суми от всяка от тях на другата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС