Решение № 7997 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2019 г.

Решение № 7997 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Застрахователна компания Юроамерикан" АД, ЕИК *********, против решение № 13582 от 07.11.2018 г., постановено по адм. дело № 952/2018 г. на Върховния административен съд (ВАС) - седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 1390-ОЗ от 31.10.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 587, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е разпоредено на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД в едномесечен срок от датата на получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка да предприеме необходимите действия за освобождаването на следните лица, които я управляват и представляват: С. С. - главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите и Д. П. - изпълнителен директор и заместник-председател на Съвета на директорите. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като основните от тях са: съдебният акт е опорочен, тъй като съставът, който го е постановил е постановил и решението по адм. д. № 1303/2017 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД срещу решение № 1052-ОЗ от 20.07.2017 г. на КФН, с което се назначава квестор за срок от един месец, в което решение е разгледан подробно Договора за продажба от 20.12.2016 г. и вече у състава е било формирано убеждението, че този договор е породил прехвърлителен ефект не от момента на сключването му, а от момента на вписването му в регистъра и поради това решаващият състав е бил предубеден относно този факт при постановяване на обжалваното решение; обжалваният съдебен акт противоречи на материалния закон, защото не е отчетено обстоятелството, че в решението на КФН липсват мотиви за налагане на ПАМ; обжалваният съдебен акт е необоснован, защото не са обсъдени в цялост събраните доказателства по делото и не е взето предвид това, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила – липса на мотиви и планирана смяна на представителите на дружеството преди налагането на ПАМ. Ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов надзор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен на Втора колегия, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По отношение твърдението за порочност на съдебния акт: Едно от основанията за порочност на съдебния акт е когато е нарушен принципа за безпристрастност на съдебния състав, който го е постановил. Основанията подробно са изброени в чл. 22, ал. 1 от ГПК. Принципът на безпристрастност и в административния, и в гражданския процес има един и същ смисъл - съдията трябва да бъде трето лице, чуждо на правния спор, а не участник в него. Съдийското безпристрастие обезпечава правилното решаване на делото. Съдията е безпристрастен, когато е чужд на всякакви други съображения извън закона при разрешаването на спора. Съдията не може да има вече убеждение и мнение или предварително изразено становище по въпроса, който предстои да бъде разрешен. Ето защо, когато са налице основанията, изброени в хипотезите на чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК съдията е длъжен сам да се отстрани. В случаите, когато според някоя от страните са налице други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение за безпристрастието на съда тя може да поиска отстраняване по реда на чл. 23 от ГПК. В случая такова искане не е направено от страните. Настоящият състав приема, че не е налице нито едно от обстоятелствата, визирани от чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК. Това, че обжалваният административен акт е издаден на основание същата фактическа обстановка, послужила като основание за издаване на предходен административен акт, който е бил предмет на обжалване по друго административно дело пред същия състав по никакъв начин не нарушава принципа на безпристрастността, а само помага на съдебния състав да направи своите правни изводи. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон и необоснованост: Твърдението на касационния жалбоподател, че е нарушен материалния закон, защото в съдебното решение не е обсъдено обстоятелството, че в обжалвания административен акт липсват мотиви, е неоснователно. В съдебното решение подробно са изложени и анализирани мотивите на Решение № 1390-ОЗ/31.10.2017 г. на КФН и изводите на съда се споделят и от настоящия съдебен състав. В обжалвания административен акт има изложени подробни мотиви, които са напълно разбираеми и свързани с наложената ПАМ. Административният орган е посочил, че в отчета за "Застрахователна компания Юроамерикан" АД за четвъртото тримесечие на 2016 г., представен в изпълнение на Наредба № 30 от 2006 г. за изискванията към счетоводството, формата и съдържанието на финасовите отчети, справките, докладите и приложенията на застрахователите и на здравноосигурителните дружества в КФН с вх. № 10-10-II-23 на 31.01.2017 г. застрахователят отчита за първи път като свой актив инвестиционен имот, представляващ сгради и терени в Австрия. В справката си за инвестициите към 31.12.2016 г., която е част от отчета за четвърто тримесечие, представен в КФН, застрахователят отчита инвестицията като цена на придобиване и стойност след преоценка - 4 091 596 лева. Като доказателство за това членовете на съвета на директорите на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД С. С. и Д. П. са представили в КФН препис на договор за покупка на недвижим имот от 20.12.2016 година. Според договора собствеността върху имота /das Eigentum/ преминава върху купувача след вписване в кадастъра /das Grundbuch/ - т. XII от Договора. Вписването на договора в кадастъра е станало на 20.09.2017 г. и от тази дата "Застрахователна компания Юроамерикан" АД е станало собственик на инвестиционния имот. Следователно, на 31.01.2017 г. изпълнителните директори С. С. и Д. П. на застрахователното дружество са декларирали инвестиционен имот, който не е бил собственост на "Застрахователна компания Юроамерикан" АД. Във връзка с това настоящият състав изцяло споделя извода на състава, постановил съдебното решение, че обжалваният административен акт е мотивиран. Правилно органът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 - 3 от КЗ. Съгласно разпоредбата органът може да приложи принудителна административна мярка, когато действия или бездействия на посочения в нормата субект могат да или водят до: 1) нарушаване на разпоредби на кодекса; 2) възпрепятстване упражняването на застрахователен надзор; 3) застрашаване на финансовата стабилност на застрахователя. Следователно, предпоставките за приложимост на принудителната мярка са: 1) специален правен субект, сочен в правната норма 2) извършващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което осъществява някоя от сочените специални цели. По делото е безспорно, че членовете на Съвета на директорите са лица по чл. 80 от КЗ, а самото дружество е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което е визиран в чл. 587, ал. 1 от КЗ правен субект. Следователно първата предпоставка за приложимост на мярката е налице. Втората предпоставка е осъществявано от правния субект действие или бездействие. В акта органът приема, че застрахователят, и в частност Съвета на директорите, е осъществил действия – сключил е договор за покупко-продажба на недвижим имот и споразумение за предоставяне на заем под формата на подчинен дълг и е отчел като свой актив инвестиционен имот, представляващ сгради и терени в Австрия преди те да са станали негова собственост. Третата предпоставка е осъщественото действие да е довело до исканата специална цел. Тъй като става въпрос за две действия, чрез които органът приема, че е осъществена специалната цел и по четирите хипотези, съдът ще разгледа първо правните действия и техните последици и с оглед на това ще извърши преценка за осъществяването чрез тях на специалната цел. По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 1 от КЗ: Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с действието или бездействието си застрахователят или лицето по чл. 80 КЗ е осъществил нарушение на разпоредбите на кодекса. Декларирането на актив, който не е собствен на застрахователя, за допустимо основно средство и с оглед на това за доказване на изискванията за покриване на капиталовото и минималното капиталово изискване за платежоспособност е нарушение на чл. 164 и 165 от КЗ, както и на изискванията на Наредба № 51. Декларирането на актив за допустимо основно средство, за който не са налични достатъчно ясни и проверими доказателства за произход и съхранение е също нарушение на чл. 164 и 165 от КЗ, както и на изискванията на Наредба № 51. С оглед на това исканата от закона и приета от органа специална цел по чл. 578, ал. 1, т. 1 КЗ е осъществена. По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 2 КЗ: Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с поведението си застрахователят или лицата по чл. 80 от КЗ възпрепятстват упражняването на надзора. От поведението на застрахователя, и в частност на Съвета на директорите, не може да се направи извод за възпрепятстване на надзора. В дадения му срок застрахователят е представял исканите от органа допълнителни доказателства. Доколко те са се оказали релевантни е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към визираното в точка 2. Следва да се посочи, че в мотивите на оспорения акт органът не е изложил мотиви досежно осъществяването на хипотезата на точка 2, за разлика от излагането на мотиви по останалите хипотези, но в правното основание на акта са посочени и трите хипотези на чл. 587, ал. 1 от КЗ. Видно от изложеното с действията си застрахователят, и в частност Съветът на директорите, не е осъществил хипотезата на чл. 587, ал. 1, т. 2 от КЗ. По осъществяването на целта по чл. 587, ал. 1, т. 3 от КЗ: Съгласно разпоредбата принудителната мярка се прилага, когато с действията или бездействията си застрахователят или лицето по чл. 80 от КЗ застраши финансовата или организационната си стабилност. Видно от характера на установеното действие – приемането на актив за допустимо основно собствено средство, въпреки че не е собствен действително е състояние, което застрашава финансовата стабилност на застрахователя, защото не е налице спазване на законовите изисквания за минимално капиталово изискване за платежоспособност и за капиталовото изискване за платежоспособност. Тези две изисквания са ключови за финансовата стабилност на всеки един застраховател и именно с оглед на това § 11 от КЗ предоставя на застрахователите, които нямат достатъчно допустими основни собствени средства, едногодишен срок за покритие на минималното капиталово изискване за платежоспособност. С оглед на горното с действията си застрахователят, и в частност Съветът на директорите, е осъществил специалната цел по точка 3. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е обосновано, тъй като в него не са допуснати грешки при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и на данните от науката. В него няма вътрешни противоречия в мотивите на съда, респ. противоречие на диспозитив и мотиви, няма липса на причинна връзка между доказателствения и юридическия факт и несъотвествието между извода на съда и опитните правила. За пълнота следва да се добави, че планираното отстраняване на двамата члена на Съвета на директорите, обект на ПАМ по никакъв начин не се отразява на нейната законосъобразност, тъй като до момента на вписването в търговския регистър на извършена промяна в органите за управление те не се променят. Предвид изложеното не се констатират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на тричленния състав следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд