Решение № 167 от 22.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 569/2009 г.

Решение № 167 от 22.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 569/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 217 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на "С" Е., със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А, против определение без номер от 27 декември 2007 г., постановено по в. гр. д. № 4* по описа на Софийския градски съд за 2003 г., с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за издаване на обратен изпълнителен лист срещу А. М. М. за сумата от 29477,07 лева. В частната жалба се сочи, че жалбоподателят като длъжник не е уведомен дали взискателят по изпълнителното дело е получил сумата от сметката на съдия-изпълнителя, поради което не би могъл да представи доказателства, че към датата на депозиране на молбата за издаването на изпълнителен лист сумата действително е заплатена на взискателя; видно от отразеното на гърба на изпълнителния лист, на взискателя М. са изплатени суми. Представя се удостоверение от държавен съдебен изпълнител, според което сумата от 29477,07 лева е получена от взискателя М. Ответникът А. М. М. със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния си представител адв. В, в съдебно заседание изтъква, че разпорежданията на съда по подобни искания са необжалваеми; делото не е решено окончателно и предстои разглеждане от петчленен състав, а и с решението на ВКС е осъдено трето лице; с издаването на обратен изпълнителен лист е вероятно да се натрупат още противоречия; лихвата не се дължи от взискателя, защото я е получил на законно основание, а и липсва основание той да връща адвокатския хонорар. Частната жалба е подадена в срока по 244, ал. 1 от ГПК (отм.). Атакуваното определение подлежи на обжалване. Неоснователно се твърди от ответника, че обжалването му е недопустимо. Искането за издаване на обратен изпълнителен лист се подчинява на общите правила за издаване на изпълнителен лист. Относимите обстоятелства са следните: На 12 декември 2004 г. в полза на ответника М срещу частния жалбоподател бил издаден изпълнителен лист въз основа на въззивно решение. Върху гърба на изпълнителния лист, приложен в оригинал по изпълнително дело № 4* по описа на съдия изпълнител при районния съд в гр. С. за 2004 г., са положени мокри печати, върху които има отразяване на номера на платежни нареждания, дати и суми. След касационна процедура и повторно разглеждане на спора от въззивния съд, с решение № 805 от 13 юли 2007 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на четвърто Б гражданско отделение на ВКС за 2006 г. било оставено в сила решение без номер от 23 февруари 2006 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 2* по описа на съда за 2005 г. в частта, с която е отменено решение на районния съд в гр. С. от 2003 г. и искът срещу частния жалбоподател по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 1136,34 лева до 18764,01 лева е отхвърлен, а касационната жалба на ответника М по иска по чл. 86 от ЗЗД, е оставена без разглеждане. С атакуваното определение съдът приел, че от доказателствата по делото не се установявало, че съдебният изпълнител е превел по сметката на взискателя М. претендираната сума, както и че М. я е получил, а получаването на сумата е кумулативно необходим елемент от фактическия състав на основанието за издаване на обратен изпълнителен лист. Атакуваното определение е неправилно. Поисканото изпълнение е сторено по силата на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. Според правилото на чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.), ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В това производство съдът разполага със същите възможности според чл. 243, ал. 1 от ГПК (отм.), както при издаването на основния вид изпълнителни листове. Ако съдът е имал съмнения относно осъществяването на самото плащане, то е следвало да изиска съответните счетоводни документи и едва след това да излага съображения относно дължимостта и, евентуално, размера на заплатената на взискателя сума. Като е отказал да издаде изпълнителния лист, съдът неоснователно е възложил върху длъжника непринадлежаща нему доказателствена задача - да установи получаването на сумата от взискателя. Ето защо атакуваното определение следва да се отмени и делото - да се върне на СГС, който да се произнесе по искането на частния жалбоподател в съответствие с надлежните доказателства за плащане на претендираната сума. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение