Решение № 3289 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 148/2018 г.

Решение № 3289 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 148/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Карабобев от [населено място] подадена чрез пълномощник, против решение № 1768 от 23.10.2017 г. по адм. дело № 2204/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Карабобев срещу заповед № 17-0281-000478 на началник сектор при Областна дирекция на МВР - Пловдив, РУ - Карлово, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от шест месеца. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново по съществото на спора. Ответникът – началник сектор при ОД на МВР - Пловдив, РУ Карлово, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че касаторът е управлявал собствения си лек автомобил със свидетелство за управление на МПС, за което при извършена проверка контролните органи са констатирали, че е с изтекъл срок на валидност. От правна страна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Обосновал е извод, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Доколкото нормата е императивна, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, не само е имал право, но и задължение да издаде заповедта при наличието на визираните законови предпоставки. Съдът е е приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания и не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54/2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Първоинстанционният съд правилно е приел, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС, но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява /без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство, то не се подновява автоматично. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. В хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП / в пр. ред. / изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Правилен е и изводът на съда за съответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към датата на прилагането й е да преустанови и предотврати управлението на МПС от водач без валидно свидетелство. Обстоятелството, че водачът се е снабдил с ново СУМПС не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират. Воден от горното, Върховният административен съд