Решение № 4713 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2015 г.

Решение № 4713 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5744/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от У. Х. А., гражданин на Л., срещу Решение № 1761/18.03.2015 г. по адм. дело № 12193/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 8638/27.11.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът неправилно не е приел изложената бежанска история, и са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочва се, че събитията в Л. и района се развиват динамично, но не са взети предвид от съда при постановяване на съдебното решение. Счита се, че съдебния състав е следвало да обсъди всички факти и обстоятелства, свързани с личната му история, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Подробни доводи в тази насока са развити в представената по делото писмена защита. Ответникът- Заместник председателят на Държавна агенция за бежанците не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Приема, че правилно, след анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Сочи се, че спрямо лицето не се установява осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ, както и риск от бъдещо такова и не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Счита се за правилен извода на съда, че молителят не е бил принуден да напусне Л., поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Молителят не е имал проблеми с властите в Л. и е напуснал легално страната си. С оглед визираните обстоятелства е изведено заключение, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд София град. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 1761/18.03.2015 г. по адм. дело № 12193/2014 г. Административен съд София- град е отхвърлил жалбата У. Х. А., гражданин на Л. срещу Решение № 8638 от 27.11.2014 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в хипотезата на делегация и в установената писмена форма по чл. 59 от АПК. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел, че по отношение на лицето не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Изложени са подробни аргументи за това, че молителят не твърди да е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ на расова основа, както и по религиозни причини и поради принадлежността му към определена социална група. АССГ е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът за закрила не е били принуден да напусне Л., поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Анализирайки политическата ситуация в Л., съдът е приел, че спрямо лицето не е налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му на произход. Счел е понастоящем ситуацията в тази страна не се определя, като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите са формирани на база възприетите факти и дават точни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът неправилно не е приел изложената бежанска история, и са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Правилно АССГ е приел, че на база събраните доказателства, по отношение на У. Х. А. в Л., не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател сочещи за необоснованост на решението поради това, че не са дооценени конкретните факти релевантни за случая. В тази връзка необосновано е твърдението, че от съда при постановяване на съдебното решение не са взети предвид събитията в Л. и района, които се развиват динамично. Не се споделя и твърдението в жалбата, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съдът е обсъдил установените по делото факти поотделно и в тяхната съвкупност и на база приетата доказателствена маса е изградил правилни и обосновани изводи. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Л. към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата Справка вх. № 01-12683 от 30.10.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, установяваща конкретната обстановка в Л., въпреки влошаването на политическите и икономически условия, предвид притока на сирийци, не може да се приеме, че е налице безогледно насилие, нито следва обстановката да се оценява, като въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Л. не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване. Безспорно обстановката в Л. се характеризира със спорадични сблъсъци между различни групировки на алауити и сунити, но в никакъв случай не може да се приеме, че страната се намира в ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Данните по делото не съдържат обстоятелства, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. Изразените опасения от усложнената политическа и икономическа ситуация, са общи и неконкретизирани и няма данни да са рефлектирали пряко и в негативен план спрямо лицето. Молителят не е имал проблеми с официалните власти в Л., не е бил задържан или преследван. Срещу лицето не са предприемани репресивни действия, нито от официалните власти, нито от определена групировка, която държавата не е в състояние да контролира. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,