Решение № 5030 от 27.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Илиев срещу решение 3972 от 17.06.2021 г., постановено по адм. дело 1765/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Гимано ООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С887-0083514 от 20.01.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че в случая не е било спорно извършването на нарушението. Съдът неправилно е приел, че ЗПАМ не е мотивирана, а срокът за налагане на ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и заплащане на държавна такса. Ответникът Гимано ООД, чрез адв. Агова оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-С887-0083514 от 20.01.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект павилион за бърза закуска, намиращ се в гр. София, [улица], стопанисван от Гимано ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 06.01.2021 г. в 14:50 часа е извършена проверка на търговски обект павилион за бърза закуска, намиращ се в гр. София, [улица], стопанисван от Гимано ООД. Контролните органи са направили покупка преди легитимация на 1 брой минерална вода и 1 брой безалкохолно на обща стойност 3 лв. като сумата е заплатена в брой и не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в ЗПАМ не са изложени конкретни мотиви във връзка с определения срок на запечатването. Съдът е посочил, че нарушението е извършено за първи път, а определеният с акта срок на налагането й не е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършена покупка на 1 брой минерална вода и 1 брой безалкохолно на обща стойност 3 лв. Действително в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока , но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изобщо не е обсъждана на практика липсата/или наличието/ на касова разлика, нито е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл.6, ал.2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение