Решение № 4716 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2017 г.

Решение № 4716 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на О. Г., чрез упълномощената адв. И. Р., срещу Решение № 30 от 29.03.2017 г., постановено по адм. д. № 202 по описа на Административен съд - С. (АС - С.) за 2016 г. С него е отменена Заповед № 2260 от 08.12.2016 г., издадена от кмета на О. Г., с която, на основание чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост и чл. 36, ал. 2 от Наредба № 3 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в О. Г. (Наредба № 3) и Протокол № 2 от 07.12.2016 г., Г. Ю. А. е определена за купувач на общински имот: "Битова сграда" - едноетажна битова сграда със застроена площ от 110,00 кв. м., построена с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот, представляващ УПИ II-127, кв. 26 по регулационния план на с. С. Караджа, О. Г., на обща стойност 8160,00 лв. при заплащане на определените в заповедта суми. Наред с това, О. Г. е осъдена да заплати на С. И. Х. и на В. Ф. Е. сума в размер на по 610,00 лв. за сторените по делото разноски. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно било прието от съда, че е допуснато нарушение на правилата за провеждане на тръжната процедура поради липсата на чукче или камбана при разграничаване на оповестяванията. Според касатора съдът проявил "субективно отношение" при прилагане на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК, доколкото не е съобразил, че отвод може да бъде поискан от всеки от кандидатите, участници в търга, но такъв не е направен. На следващо място обръща внимание, че съдът не е отчел, че заповедта, с която е обявен вторият търг не е отменена и въобще не е била предмет на съдебен контрол. Въз основа на изложеното в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорната заповед. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от него с характер на писмени бележки. Касационната жалба се оспорва от ответниците С. И. Х. и В. Ф. Е., чрез адв. В. М. в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание тези ответници по касация не се явяват, но се представляват от същия адвокат, който от тяхно име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното решение да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски за касационното производство. Представя доказателства за тях и списък на разноските. Г. Ю. А. не представя писмен отговор на жалбата, не изразява становище по нея, не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № 2015 от 04.11.2016 г. кметът на О. Г. е наредил провеждането на търг с явно наддаване за продажба на общински имот "Битова сграда" - едноетажна масивна сграда със застроена площ 110 кв. м., построена с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот, представляващ УПИ II - 127 в кв. 26 по плана на с. С. Караджа, О. Г.. С. И. Х. и В. Ф. Е. подали заявления за участие в тръжната процедура съответно на 05.12.2016 г. и на 02.12.2016 г., а Г. Ю. А. - на 05.12.2016 г., прилагайки към заявленията необходимите документи, вкл. документ за внесен депозит и документ за закупена тръжна документация. С Протокол № 2 от 07.12.2016 г. назначената със Заповед № 2015 от 04.11.2016 г. на кмета на О. Г. тръжна комисия е удостоверила, че в резултат на проведеното наддаване най-високата цена от 9000,00 лв. е била предложена от Г. Ю. А.. С. З. № 2260 от 08.12.2016 г. на кмета на О. Г. това лице е определено за купувач на процесния имот. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приел, че направеното оспорване на съдържанието на Протокол № 2 от 07.12.2016 г. е неоснователно. Наред с това, като се позовал на казаното от свидетелите Петров и Рамадан, съдът приел за установено, че не е бил подаван звуков сигнал, чрез който да се разграничат тръжните предложения и да се обяви приключването на търга. Направил извод, че това съставлява съществено нарушение на правилата на чл. 57 и чл. 58, ал. 2 от Наредба № 3. На следващо място приел за установено, че чл. на тръжната комисия е бил А. М., с когото Г. Ю. А. осъществява фактическо съжителство в продължение на 24 години, от което са родени две деца. Направил извод, че това е в противоречие с принципа за безпристрастност на административните органи, прогласен в чл. 10, ал. 2 АПК. Освен това съдът съобразил, че процесната сграда е била предмет на друга предходна и незавършена тръжна процедура, във връзка с която е постановено съдебно Решение № 86 от 02.12.2016 г. по адм. д. № 133 по описа за 2016 г. на АС - С., влязло в сила в отменителната си част. Видно от него със Заповед № 1392 от 02.08.2016 г. кметът на О. Г. наредил провеждането на търг с явно наддаване за продажба на процесния общински имот и отменил провеждането на търга със своя Заповед № 1587 от 09.09.2016 г. Тя била отменена с посоченото съдебно решение. С него преписката била изпратена на кмета на О. Г. с цел надлежното провеждане на търга. Доколкото в съдебното решение не бил указан процесуалният стадий, от който трябва да продължи тръжната процедура, съдът приел, че не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК. Тъй като решението е възстановило висящността на тръжната процедура, в рамките на която съществуват валидно извършени процесуални действия по откриване на процедурата и по заявяване на участие в нея от С. И. Х. и Г. Ю. А., според съда кметът на О. Г. е допуснал съществено нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, като е започнал и приключил втора тръжна процедура, в която са заявили участие лицата от първата тръжна процедура, заплащайки повторно дължимия депозит, както и още две лица - В. Ф. Е. и М. А. М. По тези съображения съдът отменил спорната заповед. Приел, че не се налага връщане на преписката на административния орган, тъй като разглежданата в настоящото производство тръжна процедура изобщо не е следвало да бъде провеждана, доколкото необходимо било да се довърши първоначалната тръжна процедура, обявена със Заповед № 1392 от 02.08.2016 г. на ответника. Според съда целта е да се проведе търг с участието на лицата, подали надлежните заявления и документи в срока по Заповед № 1392 от 02.08.2016 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обоснован на доказателствата решаващ извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което отменил същата. Неоснователни са оплакванията, направени в касационната жалба във връзка с приетото за установено от съда нарушение по чл. 10, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 33, ал. 1 АПК когато е налице основание за отвод по чл. 10, ал. 2 от същия кодекс, длъжностното лице се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. По силата на последната разпоредба не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. По предписанието на чл. 33, ал. 2 АПК длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересован гражданин или организация. В настоящия случай е безспорно, че членът на тръжната комисия А. М. е лице, което се намира в дългогодишно фактическо съжителство с един от участниците в търга, обявен за купувач на сградата, предмет на търга - Г. Ю. А., от което двамата имат две деца. Едно е тях, впрочем - също е участник в търга. Мустафа не се е отвел и извършените от него действия не попадат в ограничението по чл. 33, ал. 2 АПК, доколкото видно от Протокол № 2 от 07.12.2016 г. той е взел участие като чл. на тръжната комисия при провеждането на процесния търг. Нарушението е съществено, тъй като се изразява в нарушаване на основен принцип на административното производство, регламентиран в чл. 10, ал. 2 АПК - принципът на безпристрастност, което във всеки случай представлява съществен порок. Неоснователно се възразява в касационната жалба, че всички кандидати знаели за посочените отношения между двете лица, въпреки което отвод не бил поискан. Задължението за отвод императивно обвързва лицето, по отношение на което са проявени предпоставките за такъв и в този смисъл без оглед поведението на останалите участници в търга и членове на тръжната комисия, А. М. е бил длъжен да се отведе. Между него и Г. А., а и между него и М. А. М. са налице отношения, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието му. Тоест, отводът е бил необходим и задължителен. А. М. е следвало да подаде отвод, тъй като не е имал право да бъде в състава на помощния орган и по този начин да вземе участие в административното производство по издаването на спорната заповед. Спрямо него са били налице визираните в хипотезата на чл. 10, ал. 2 АПК юридически факти, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Неоправдани са оплакванията, че доколкото съдът приел оспорването на Протокол № 2 за неоснователно, това предполагало отхвърляне на жалбата срещу спорната заповед. Макар да не е приел за доказано оспорването, видно от съдържанието на Протокол № 2, разписаната в Г. седма "Условия и ред за провеждане на публично оповестени търгове и публично оповестени конкурси" от Наредба № 3 процедура не е спазена. В този смисъл правилно е установено от съда нарушение на чл. 57 и чл. 58, ал. 2 от Наредба № 3, доколкото не е подаван звуков сигнал, чрез който да се разграничат тръжните предложения и да се обяви приключването на търга в контекста на направените от първоинстанционните жалбоподатели оплаквания и констатацията, която прави настоящият състав, че наддавателното предложение на Г. А. за цена в размер на 9000,00 лв. всъщност не отговаря на предписанието на чл. 57, изр. второ, във вр. с изр. първо от Наредба № 3, тоест е невалидно. То не отговаря на изискването на посочената разпоредба, доколкото не се формира като сбор от началната обявена цена и обявената наддавателна стъпка, поради което не е следвало да бъде приемано от тръжната комисия. Разписаното в цитираните разпоредби правило изисква наддаването да се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал, като всяко увеличение трябва да бъде равно на наддавателната стъпка. Впрочем, именно това правило е възпроизведено и в Протокол № 2 след откриване заседанието на комисията, но не е било съобразено от нея при провеждане на търга. Фактът, че предложената от Г. А. цена е по - висока от сбора на първоначалната цена и обявената наддавателна стъпка не променя извода за допуснато нарушение при приемане на предложението, тъй като не съответства на предписанието на цитираната по - горе разпоредба. То препятства правото на останалите участници в търга да наддават по посоченото правило, доколкото предложената цена от 9000,00 лв. предпоставя предложение за следваща цена, която е по - висока от формираната по правилото. Като неоснователно се преценява от настоящия състав и възражението на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След като правилно е приел, че спорната заповед е незаконосъобразна и е отменил същата, съдът обосновано на установените по делото факти, свързани с приключилото съдебно производство по адм. д. № 133 по описа на АС - С. за 2016 г., не е изпратил преписката на административния орган. Тръжната процедура, развила се по повод издаването на Заповед № 2015 от 04.11.2016 г. е била недопустима, доколкото кметът на О. Г. е следвало да изчака приключването на спора по законосъобразността на Заповед № 1587 от 09.09.2016 г. и едва тогава да предприеме действията, следващи от разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. По тези съображения, като е приел оспорената пред него заповед за незаконосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора О. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касационната жалба С. Х. и В. Е. сторените от тях по делото разноски. Такива се претендират в размер на по 300,00 лв. за заплатено в брой на адв. Маринова адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото договори за правна защита и съдействие. В тази част искането е основателно и следва да се уважи. Искането за присъждане на разноски за пътни и дневни на адв. Маринова е неоснователно и следва да се остави без уважение. Според настоящия състав заплащането на разходи по повод пътуване във връзка със съдебното производство по делото е извън обхвата на отговорността за разноски по конкретното дело. Тя цели възстановяване на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Под разноски в този случай следва да се разбират парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение и т. н.). В обхвата на разноските се включват заплатените от страната суми във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Разходите за дневни и пътни разноски не представляват такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение