Решение № 1372 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2007 г.

Решение № 1372 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5961/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Р. к. с. "О", със седалище гр. К., срещу решение № IV-134/11.07.2007 г. по гр. дело № 357/2006 г. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба И. П. И., Д. С. Н., К. Д. П., И. Р. Н., всички от гр. Б. и "К" ЕООД (ликвидация), със седалище гр. Б. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за касационната инстанция. Останалите ответници Р. В. К. и ЕТ "К" от гр. К. не изразяват становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но раз гледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 47/10.03.2006 г. по гр. дело № 245/2003 г. на К. районен съд, в частта, с която са уважени претенциите на ищеца и да постанови съдебния си акт, с който е отхвърлил ревандикационната претенция, както и претенцията за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба с нот. акт № 53/2001 г., въззивният съд е изложил правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Решаващият съд е обсъдил представените от ищеца доказателства, в подкрепа на твърдението му, че е правоприемник на РКС "О", създаден през 1920 г., като РЗКС, преобразуван през 1947 г. в РКС "О" и обосновал правни изводи за доказаност на твърдението, поради нереализирания фактически състав за прекратяването на кооперацията, като юридическа личност към 1959 г., към който момент действащият П. за кооперативните организации, в разпоредбата си на чл. 31 е изисквал реализиране на специална процедура. Приемайки обаче, че РКС "О" през 1959 г., въпреки разпоредбите на ПМС № 35/17.02.1959 г. за образуване на окръжни търговски предприятия, които поемат дейността на окръжните и районните кооперативни с., не е прекратяван и не е престанал да съществува, решаващият съд е отрекъл правото му на собственост върху процесния имот, с оглед на неосъществена процедура съгласно действащите към 1956 г. Закон за собствеността и чл. 11 (редакцията му в И., бр. 92/1951 г.) и П. за държавните имоти и чл. 29 (редакцията му в. Изв., бр. 59/15.07.1952 г.), с които текстове се регламентира специалната процедура за продажба на държавни имоти. Позоваването на ищеца на решение на ИК на ГНС гр. П., с протокол № 18/13.06.1956 г. за отстъпване срещу заплащане на РКС терени: от МЛХП-21 735 кв. м. и от ГПС П. - 8 385 кв. м. и протокол № 28/15.09.1956 г. за взето решение да се отстъпят на РКС още два терена срещу заплащане - нива от 30 138 кв. м. и нива от 17 653 кв. м. не доказват придобито право на собственост върху държавна земя. С акт за държавна собственост №/3.07.1959 г. е актуван терен от 55.50 дка, ведно с построените в него сгради и конкретни граници, една от които граници е терен на РКС. Актуваният терен се отстъпва за ползване на РКС - за складова база и е записан по разписния лист към плана от 1958 г. на ДИП "Г", физически лица и ГНС П. Тези обстоятелства, както и отсъствие на предварително съгласие на МС за продажба на държавни имоти и отсъствие на писмен акт за това, съгласно чл. 18 ЗС е мотивирало съда да приеме, че в полза на ищеца не е извършено надлежно прехвърляне на процесния имот, представляващ държавен. Решаващият съд е приел, че не са налице и останалите предпоставки за рвандикиране на процесния имот, за който ищецът не е доказал придобито право на собственост, защото имотът се владее на правно основание от ответниците, в лицето на "К" Е., дружество, придобило имота от държавата, по силата на чл. 17а ЗППДОП, след което е прехвърлило на останалите ответници процесните 1400/10600 ид.части от процесния имот, с пл. № 10, за който е отреден парцел **** в кв.3, по плана на П. зона К., ведно със склад № 6, с площ от 418 кв. м. Поради тези съображения, решаващият съд е счел, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, с което е уважил ревандикационния иск на ищеца, без да са налице предпоставките за това на чл. 108 ЗС, затова след отмяна на обжалвания съдебен акт, в тази част е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага неговата отмяна. Изложените оплаквания в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост не са конкретни, за да се извърши искания от касатора касационен контрол върху обжалвания въззивен акт. Не са изложени твърдения по отношение на кои доказателства въззивният съд е направил необосновани изводи. Изводите на въззивния съд за доказано правоприемство между създадената през 1920 г. РЗКС "О", преобразувана през 1947 г. в РКС "О" и касатора Р. к. с. "О" както и изводите, че същата не е престанала да съществува, към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г., са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да настъпи реституционния ефект на § 1 ЗК, приложим за отнети от кооперациите, респ. кооперативните с. имущества, които са били тяхна собственост. В тежест на касатора е било установяването на правото на собственост върху процесния имот. Представените писмени доказателства - протоколи № 18/13.06.1956 г. и № 28/15.09.1956 г. на ИК на ГНС П. установяват само открита процедура по чл. 29 ПДИ (в. Изв., бр. 59/1952 г.), който нормативен акт в Г. V "Р" поставя конкретни изисквания за реда и начина на продажба и отстъпване право на ползване на държавни имоти, съставляващи негодни или излишни основни средства на държавните предприятия и учреждения. Обстоятелството, че имотът е бил предоставен на ГНС П. не е било спорно по делото, затова изпълкомът е взел решение имотът да се отстъпи срещу заплащане на РКС. Това решение обаче не е било достатъчно, с оглед на изискванията на чл. 11 ЗС (ред. в. Изв., бр. 92/1951 г.), във вр. с чл. 29-33 ПДИ . Процедурата не е била завършена, защото решенията на ИК, като искане за разрешаване на продажбата е следвало да се представят на министъра на комуналното стопанство и благоустройството, който да се произнесе по тяхната основателност и да направи доклад до МС за разрешаване на продажбата. По делото отсъстват данни, че държавната земя е продадена на касатора, при спазване на тези изисквания на нормативния акт, издаден въз основа на чл. 21 ЗС (ред. от 1951 г.), затова именно поради неосъществен фактически състав на продажбата, като разпореждане с държавен имот, за процесния имот е издаден акт за държавна собственост № от 03.07.1959 г., като част от целия имот, представляващ дворно място от 55 000 кв. м., включващо всички терени, за които ИК на ГНС е постановил решенията си, с протоколи № 18 и № 28 от 1956 г., но които решения за продажба на държавна земя не са били одобрени от МС, за да настъпи вещноправния ефект, произтичащ по силата на закона, но при спазване на изискванията му - чл. 11 ЗС и ПДИ. По тези съображения касационният съд счита, че касаторът не е доказал по категоричен начин придобито право на собственост върху държавна земя, при което не може успешно да реализира неговата защита по пътя на ревандикационния иск, в какъвто смисъл решаващият съд правилно се е произнесъл, като го е отхвърлил, поради неговата недоказаност и неоснователност. Водим от горното ВКС на РБ, V-то г.о. намира за неоснователна касационната жалба срещу правилното въззивно решение, която остави без уважение и присъди в тежест на касатора направените от ответниците разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 800 лева, затова