Решение № 5846 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2018 г.

Решение № 5846 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Е. П. С. и М. П. С. и двамата от гр. В., чрез процесуалния им представител адв. Р. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 1 от 5.01.2009 г., постановено по адм. дело № 116/2007 г. по описа на Окръжен съд - В., административно отделение, потвърдено с решение № 15196 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 6154/2009 г. на Върховен административен съд, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С молбата за отмяна е направено и искане за спиране изпълнението на действията по принудително изпълнение на заповед № РД-14-1327 от 5.09.2006 г. на началника на РДНСК-В., за премахване на незаконен строеж, до приключване на съдебното производство по отмяна. Ответникът - началникът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуалния си представител юрисконсулт Аврамов оспорва искането за отмяна и искането за спиране на изпълнението на административния акт и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подробни съображения са развити и в писмено възражение, изготвено от юрисконсулт Д. К.. Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветкова оспорва исканията и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представена е писмена защита. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема че искането за отмяна е процесуално недопустимо, по следните съображения: Искането за отмяна на М. П. С. е недопустимо, тъй като тя не е адресат на заповед № РД-14-1327 от 5.09.2006 г., с която е разпоредено премахването на описания незаконен строеж и не е участник в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Страна в съдебно-административните производства по адм. дело № 116/2007 г. на Окръжен съд - В., административно отделение и по адм. дело № 6154/2009 г. на ВАС, второ отделение е бил Е. П. С., който е собственик на строежа по нотариален акт, чието премахване е разпоредено и възложител на строителството, което е признато за незаконно. М. С., безспорно е съсобственик на строежа, предмет на съдебното решение, тъй като същият е изграден по време на брака й с Е. С. и представлява семейна-имуществена общност, но същата няма качеството на заинтересована страна, чието участие в производството е задължително. Административното производство се развива между извършителя на строежа и административния орган, съответно М. С. няма качеството на заинтересовано лице, тъй като не е адресат на задължението за премахване. По отношение Станчева не е налице право да иска отмяна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, тъй като не е страна по делото, както не са налице и основанията на по чл. 246, ал. 1, във вр. с чл. 245, ал. 1 от АПК, тъй като решението няма сила и няма преки неблагоприятни последици за нея. Следва да се добави, че с решение № 12812 от 1.11.2010 г., постановено по адм. дело № 10775/2010 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е отхвърлено искане за отмяна, подадено от М. С., на основание чл. 239, т. 5 от АПК, в което същата е твърдяла, че неправилно не е конституирана като заинтересована страна в съдебните производства по контрол на заповедта за премахване на незаконния строеж, на който е съсобственик. С решението изрично е посочено, че Панчева не притежава качеството на заинтересована страна и правилно не е конституирана в съдебните производства. Настоящото искане е недопустимо, тъй като е подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, а молителката не е страна по делото, в което е постановено решението, чиято отмяна иска и не разполага с право да иска отмяната му. Искането следва да се остави без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. Искането за отмяна, предявено от Е. П. С. също е недопустимо, като подадено след изтичане на сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане в сила на решението. Съгласно чл. 240, ал. 2 от АПК, във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна. В случая, Е. С. иска отмяна на решението постановено по адм. дело № 116/2007 г., по описа на Окръжен съд -В., административно отделение, влязло в сила на 11.12.2009 г., когато е постановено решение № 15196 по адм. дело № 6154/2009 г. по описа на ВАС, който се е произнесъл като касационна инстанция, чието решение е окончателно. Новите писмени доказателства, на което молителят се позовава - удостоверение за търпимост № АУ 078000ВН от 28.08.2017 г., издадено от главния архитект на община В., ведно с констативен протокол № АУ 084658ВН от 14.09.2017 г., издаден от комисия от служители на АГУП община В., конструктивна експертиза, изготвена от инженер Илиев, заснемане на обекта от инженер Каратерзиян, както и становище на професор Божинов, част от административната преписка по издаване на удостоверението за търпимост и обосновали неговото издаване, както и скица на имота от 13.09.2017 г., отразяват обстоятелства - факти, чието съществуване е твърдяно и са съществували преди постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Това са фактите относно търпимостта на строежа и относно обема на извършеното строителство, съответно отразяването му в издадените заповеди за премахване на незаконния строеж. С решението, чиято отмяна се иска е формирана сила на пресъдено нещо по спора след произнасяне по тези спорни факти. Представеният с искането нотариален акт за собственост, както и удостоверението за сключен граждански брак между молителите са представяни в рамките на съдебните производства и са съществували преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следва, че началото на едногодишния преклузивен срок за отмяна следва да бъде считан от влизане на решението в сила - 11.12.2009 г. Този срок е изтекъл на 11.12.2010 г., а молбата за отмяна е подадена на 24.11.2017 г., видно от датата на входящия регистър на Административен съд - В. - приемащия съд. Искането за отмяна е подадено далеч след изтичане на едногодишния преклузивен срок - почти седем години по-късно. Срокът, визиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от АПК- тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна е част от едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. Изискването за спазването на сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 АПК е кумулативно и в случая тримесечния срок от узнаване на основанието за отмяна се включва в едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. С изтичането на сроковете по чл. 240 от АПК, които са преклузивни се погасява правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Като подадено след този срок искането на Е. С. се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството - прекратено. Съдът обсъди в о. з. на 19.04.2018 г. искането за спиране производството за принудително изпълнение на заповед № РД-14-1327 от 5.09.2006 г. на началника на РДНСК-В., за премахване на незаконния строеж, до приключване на съдебното производство за отмяна, като изложи мотивите си за недопустимост на искането, но поради пропуск в протокола не е вписан диспозитив за произнасянето в този смисъл. Като допълнение към изложените в заседанието мотиви, следва да се добави, че при недопустимост на основното производство, акцесорното искане също е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, в който смисъл в решението следва да се включи изричен диспозитив. По изложените съображения и на основание чл. 249, вр. с чл. 159, т. 4 и 5 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,