Решение № 12743 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2010 г.

Решение № 12743 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - от инж. Валентин Котов, кмет на СО-район "Нови Искър" и от адвокат Галин Манолов от САК, в качеството си на процесуален представител на Трайко Величков Митов от град София, срещу решение № 637 от 26.03.2010 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 27-ми състав, постановено по административно дело № 2978 по описа за 2009 г. на същия съд, с което са отменени заповеди № РД-09-92/27.02.2009 г. и № РД-09-141/24.03.2009 г. на кмета на район "Нови Искър" и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени със съдебното решение. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно. Оспорват като необоснован изводът на първоинстанционния съд, че е налице спор за материално право на собственост върху имота. Налице е било валидно волеизявление от ответната заинтересована страна Антон Маринов Ангелов и Милена Маринова Ангелова-Александрова от една страна и от друга страна Трайчо Величков Митов, обективирано в споразумение сключено на 17.11.2003 г. с нотариална заверка на подписите за границите на собствените им имоти, а именно на парцел № 106010 от землището на с. Негован, област София, местност "Чепински път" и парцел № 544 от същото землище, по скици изготвени от ЕТ "ЕМРА-99-Рашко Николов" и заверени от поземлената комисия. Споразумението е влязло в сила съгласно решение от 28.07.2008 г. по гр. д. № 21938/2006 г. по описа на СРС, ГК, 46 състав и е основание за приложение на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3). В административното производство не е изискано подписване на акта за непълноти и грешки от заинтересованите лица предвид факта, че е имало валидно волеизявление от тяхна страна и към момента на издаването на административните актове не е бил налице спор за материално право. По тези съображения касаторите молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила обжалваните административни актове. Ответниците в касационното производство - Антон Маринов Ангелов и Милена Маринова Ангелова-Александрова са депозирали писмен отговор, с който оспорват касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Решението на съда е правилно, а наведените от касаторите доводи - неоснователни. Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационните жалби на посочените в тях основания счита същите за неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на същия закон, са оспорените от Антон Маринов Ангелов и Милена Маринова Ангелова-Александрова заповеди № РД-09-92/27.02.2009 г. и № РД-09-141/24.03.2009 г. на кмета на район "Нови Искър". С първата обжалвана заповед е одобрено допълването на кадастрален план в регулационния план на с. Негован, с имот пл. № 790 в УПИ I - за производствени и обслужващи дейности, кв. 51 и УПИ II - за производствени и обслужващи дейности, кв. 50 и в улица от 211 - от 218, а с втората е допусната поправка на явна фактическа грешка относно графичната част на заповедта. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт, ведно с актът за поправка на ЯФГ, са издадени от компетентен орган - кмета на район "Нови Искър" в процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗРЗКИР. Приел е, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите страни - Антон Маринов Ангелов и Милена Маринова Ангелова-Александрова (жалбоподатели по делото пред първоинстанционния съд и ответници в настоящото касационно производство). Този пропуск от своя страна е свързан с неправилно приложение на материалния закон относно преценката налице ли е спор за материално право. Изложени са съображения, че с решението от 28.07.2008 г. по гр. д. № 21938/2006 г. по описа на СРС, ГК, 46 състав, с което е отхвърлен предявения от Антон Маринов Ангелов и Милена Маринова Ангелова иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за установяване на унищожаемостта на споразумението от 17.11.2003 г., не е разрешен спорът за материално право по отношение частта от имот 544, за която е допусната процесната поправка в кадастралния план. С оглед на това административният съд е приел, че същото не може да обоснове наличието на визираната в чл. 62, ал. 5 на Наредба № 3 хипотеза, и в тази връзка, че неподписването на съставения акт за непълноти и грешки от жалбоподателите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на издадената заповед. Тези изводи на съда са правилни. В подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, съдът е посочил основанията за приетото съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдебното решение е постановено при точна преценка на доказателствата и при правилно прилагане на материалния закон. Производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е специално административно производство, регламентирано в нарочен нормативен акт - Наредба № 3. Разписаната процедура за извършване на изменението е гаранция за защита правата на участващите в производството страни. В случая административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3. Актът за попълване на непълнотите и грешките не е подписан от пряко заинтересованите собственици на имот 544. Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото то създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото право. Налице е и материална незаконосъобразност на акта. Съгласно изр. 3 на цитираната норма, при неподписване на акта от всички собственици, органът е длъжен да издаде отказ за отразяване на непълнотата или грешката. В този случай той действа в условията на обвързана компетентност. В случая, въпреки, че са били налице всички предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки за издаване на отказ, органът е постановил оспорения акт. Съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., изключение от правилото установено в чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, актът за непълноти и грешки да бъде подписан от пряко заинтересованите собственици, е допустимо при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, както и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Систематическото и логическо тълкуване на цитираната разпоредба налага извода, че в първия случай, под влязло в сила съдебно решение, се има предвид съдебно решение, постановено по воден между страните спор за материално право. Неоснователни са твърденията на касаторите, че с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3, не е необходимо подписването на акта от страна на ответниците, защото изменението е в изпълнение на съдебно решение. Както правилно посочва в мотивите си съдът, решението на районния съд от 28.07.2008 г. по гр. д. 21938/2006 г. по описа на СРС, макар и свързано с двата процесни имота, няма за предмет решаването на спор за собственост по отношение на тези имоти. В случая е налице конкуренция на права на собственост и именно поради това, административният орган не следва да се произнася, докато спорът не бъде решен по съдебен ред. Видно от изложеното, твърденията на касаторите за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд, шесто отделение